Определение № 4 от 14.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Велико Търново и Административен съд – Велико Търново относно родово компетентния съд за разглеждане на жалбата на С. К. Е. от гр. Велико Търново, чрез процесуален пълномощник, срещу изричен отказ на Началника на Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново, обективиран в писмо изх. № РД -12-02-1835-1/28.11.2024г. С определение № 2824/12.12.2024 г. по гр. д. № 3958/2024 г. Районен съд – Велико Търново, I състав, е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд – Велико Търново. За да достигне до извод, че не е родово компетентен да се произнесе по предявената жалба, съдът е приел, че се оспорва отказ за издаване на индивидуален административен акт и съгласно чл. 128 АПК спорът е подсъден на Административен съд – Велико Търново. С определение № 94/09.01.2025 г. по адм. д. № 4/2025 г. на Административен съд – Велико Търново делото е изпратено на състав по чл. 135, ал. 5 АПК за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност с Районен съд -Велико Търново. Според първостепенния съд, обжалваният изричен отказ да се издаде индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ попада в приложното поле на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което компетентен да разгледа жалбата е Районен съд - Велико Търново. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа подадената жалба срещу обективирания в горепосоченото писмо изричен отказ на Началника на Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново е Районен съд – Велико Търново. Съгласно § 19, ал.1 ПЗР на ЗИ ЗСПЗЗ в настоящата му редакция индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от Министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Постановените от районния съд актове подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. С цитираната разпоредба, в отклонение от общите норми на чл. 145, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, е въведено специално правило за родовата подсъдност на дела с предмет - индивидуални административни актове, издадени по реда на ЗСПЗЗ, както и за отказите за тяхното издаване. С Тълкувателно постановление № 2 от 03.04.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК на ВКС и ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС разясни, че волята на законодателя е да постави в компетентност на районните съдилища всички жалби срещу индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо от техния характер, като изключение от този принцип е регламентирано единствено по отношение на тези актове, чийто издател е министърът на земеделието, храните и горите, както и в хипотезите, когато актът по естеството си е по приложението на друг нормативен акт. В случая предявеното оспорване е срещу отказ да се възобнови административното производство по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имот с площ от 2,800 дка в стари реални граници. Този отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 197 – 202 АПК, но пред районния съд по местонахождението на имота. Това е така, тъй като отказът на административния орган за възобновяване на производството и за разглеждане на искането по същество се отнася до производство по издаване на индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ, с оглед на което и на основание § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, именно РС - Велико Търново е родово и местно компетентен по процесното оспорване. Водим от горното, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд