Определение № 3793 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3969/2023 г.

Производството е образувано е по касационна жалба от Е. Н. С., чрез адвокат М. П., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №790/28.06.2023г. по в.г.д.№1227/2022г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите, довело до противоречие с материалния закон. Ответникът „Параходство БМФ“ АД с писмен отговор, чрез юрисконсулт П. К., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените в изложението въпроси и посочената практика на ВКС са неотносими към процесния случай и не са от значение за изхода на спора. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като въззивното решение е валидно, допустимо и постановено след цялостен анализ на събраните по делото доказателства, при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Meritime Ltd), с писмен отговор, чрез адвокат Х. Д., оспорва жалбата. Твърди, че поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора, а посочената съдебна практика на ВКС е неотносима към конкретния случай. Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на решението. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че същото е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на разноски за разглеждане на делото от касационната инстанция. Ответникът „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Асосиешън (Люксембург)“ с писмен отговор, чрез адвокат И. Т., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, нито по ал.2 на същата разпоредба, тъй като поставените въпроси не отговарят на изискванията на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като решението на въззивния съд е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено въз основа на цялостен анализ на събраните доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл.284, ал. 1 и ал.2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след решение №79/30.05.2022г. по г.д.№3184/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е обезсилено решението на въззивния съд по в.г.д.№3337/2020г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав с указания за определяне на приложимото право, при съобразяване и на обстоятелството, че писмото от ответника/застрахователна компания до ищеца, в което е уговорено предоставяне на застрахователна гаранция, не се прилага в отношенията между работника и ответника/работодател, и няма правно значение на постигната договореност относно приложимото право, при спор свързан с трудовото правоотношение и породените от него права и задължения. С обжалваното решение въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените искове от Е. Н. С. срещу „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.), „Параходство Български морски флот“ АД и „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The West of England Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)“ за солидарното им осъждане да му заплатят сумите, както следва: от 93 154 щатски долара, представляваща обезщетение за настъпила трайна нетрудоспособност в резултат на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан“, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба (23.12.2019г.) до окончателното изплащане на задължението и от 27 946 щатски долара, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 93 154 щатски долара, за периода от 25.12.2016г. до 23.12.2019 г. В условие на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, да му заплатят сумата от 12 213 щатски долара, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от месец февруари 2018 г. до месец декември 2019 г., в резултат на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан“, съгласно чл.22.3 от Колективен трудов договор от 16.05.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Въз основа на сключен на 04.08.2016г. трудов договор между Е. Н. С. (моряк) и „Богдан Меритайм“ ЛТД (корабособственик и работодател), с оператор „Параходство БМФ“ АД, ищецът изпълнявал длъжността „моряк –стюард“ на борда на кораб „Богдан“, IMO 9132492, с пристанище на регистрация Valletta, плаващ под флага на Малта за периода от 12.08.2016г. до 24.12.2016г., при уговорено между страните основно месечно възнаграждение 531 USD. В договора било предвидено приложение между страните на КТД, подписан между „Богдан Меритайм“ ЛТД и Моряшки синдикат от 16.05.2016г., а по отношение на условията на договора – законодателството на Република Малта. По време на изпълнение на трудовите му функции, на 24.12.2016г. (докато бил на смяна), ищецът претърпял злополука – паднал от голяма височина и получил фрактури на дясно коляно и лява пета. На 24.12.2016г. бил приет по спешност в болница в Англия, където (на 28.12.2016г.) бил опериран с поставяне на метална остеосинтеза на дясното латерно тибиално платно и извършена гипсова имобилизация на лява петна кост. Вследствие на инцидента, ищецът Е. Н. С. бил в невъзможност да изпълнява трудовите си функции за работа по море, кто работодателят бил своевременно уведомен за инцидента. Същият заплащал обезщетение за временна неработоспособност на Е. С. за периода от датата на злополуката до месец януари 2018г. По отношение нетрудоспособността на ищеца, съдът установил следното: В Рапорт на д-р Р. П. от 04.04.2017 г., по отношение на получените от Е. С. травматични увреждания, било посочено, че: колянното счупване било лекувано оперативно, а счупването на петата с гипсова имобилизация. Гипсът бил снет на 15.03.2017 г. Пациентът се придвижвал с две патерици, продължавал да ползва шарнирна колянна ортеза. Оплаквал се от болки в лява пета. Проведените рентгенографии на 15.03.2017 г. установили консолидирана фрактура на латерален тибиален кондил в дясно – стабилна остеосинтеза, таламична фрактура на лява пета, консолидирана в умерена плановалгустна дислокация, инактивитетна остеопороза. Направен бил извод, че лечението следва да продължи при щадящо натоварване с две патерици, ортопедични стелки и ЛФК, като било предвидено постепенно прогресиращо натоварване за следващите три месеца. Заключението било, че към момента на рапорта пациентът е временно нетрудоспособен. С Експертно решение 02786 от 04.07.2017 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина“ работоспособността на ищеца била оценена на 55% за срок до 01.07.2018г., което състояние било причинено от фрактура на дясна подбедрица след метална синтеза на дясна тибия при вътреставна фрактура на медиалния кондил и ляв калканеус. В мотивите на експертното решение било посочено, че е установена контрактура на дясна колянна става при вътреставна фактура на десен крус. Спадане на свода на ходилото. Намаление на слуха на ляво ухо. С писмо от писмо от 24.08.2017г. работодателят Богдан Меритайм уведомил ищеца Е. С., че не приема представения от него документ, удостоверяващ твърдяната от него нетрудоспособност и в съответствие КТД, го поканил да се яви на 05.09.2017г. за преглед и оценка на естеството и степента на увреждането му, при доктор Н. З. в ДКЦ „Св. Екатерина“ [населено място]. Писмото било получено от Е. С. на 25.08.2017г. В изготвената на 05.09.2017г. етапна епикриза от 05.09.2017 г. от ДКЦ Варна била поставена диагноза – счупване на горния край на тибията, счупване на петната кост. Направен бил извод, че лечението не е приключило, предвид наличието на метална остеосинтеза от една страна и локална остеопороза заедно с ригидност на околоставните мускули. Остеопорозата и ригидността на мускулатурата се дължали основно на продължителната имобилизация. Преди отстраняването на остеосинтезния материал и лечението на ригидността на мускулите и остеопорозата, било невъзможно да се отчетат късните последици от травмата, меродавни за трайната неработоспособност. Било препоръчано да се направи нова ъглометрия след три месеца, за да се установи обемът на движения в засегнатите стави предвид възстановяването на мускулните контръктури и на костната плътност. Съдът установил, че с писмо от Богдан Меритайм (поради заболяване на първоначално определения лекар и в съответствие с клауза 23.2 от КТД) ищецът бил поканен да се яви на 12.12.2017г. за извършване на оценка на естеството и степента на увреждането му, пред ново посочен от дружеството лекар – доктор Ч. М.. В изготвената от него етапна епикриза за периода от 15.12.2016г. до 15.12.2017г. и амбулаторен лист №003252 от 15.12.2017г. било посочено, че обемът на движение на дясна колянна и лява глезенна стави на ищеца били възстановени, режимът им на движение бил свободен, без помощни средства. Към този момент нямало данни за остеопороза. Препоръчани били изометрични упражнения за възстановяване на мускулатурата. За насрочения на 11.01.2018г. текущ преглед, работодателят Богдан Меритайм отново определил доктор Ч. М. като компетентен лекар за извършването му. Писмото било получено от Е. С. на 10.01.2018г. В съставената при прегледа етапна епикриза за периода от 11.01.2017г. до 11.01.2018г. и амбулаторен лист №00126 от 11.01.2018г. било посочено, че обемът на движение на дясна колянна и лява глезенна стави на ищеца бил възстановен, режимът им на движение бил свободен, без помощни средства. Към този момент нямало данни за остеопороза. Препоръчани били изометрични упражнения за възстановяване на мускулатурата. Посочено било, че констатираното състояние на ищеца не налага последващо лечение. Съдът констатирал, че с експертно решение 1721 от 25.06.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина“ била установена 22,5 % трайно намалена работоспособност на Е. С. за срок до 01.06.2019 г. В съставения на 29.07.2019г. амбулаторен лист от д-р М. М. били направени следните заключения: дясно коляно спокоен постоперативен цикатрикс. Спонтанна и палпаторна болка в областта на пателарното сухожилие. Движения ограничени в крайните си фази. Лява пета с палпаторна болезненост. Препоръчва се отстраняване на МО по преценка на пациента. С писмо от 23.04.2018г., изпратено от адвокат М. П. до работодателя, било заявено несъгласието на Е. С. с твърдението на корабособственика, че медицинското заключение от 11.01.2018г. означавало пълно възстановяване на пострадалия работник, послужило като основание за спиране на плащанията на следващите му се обезщетения. Съдът констатирал, че в представения пред първостепенния съд медицински рапорт от 22.01.2020г. от МЦ „Морска медицина Трансмед“ било посочено, че моментното състояние на пациента Е. С. не позволява същият да изпълнява трудовите си задължения като моряк. Направен бил извод, че същият е негоден за работа по море. Въз основа на така установеното въззивнитя съд посочил, че приложимото към процесното правоотношение материално право е: Стандарт А4.2.2. 1 от МТК/2006г., чл. 158 от ЗТК вр. чл.24.3 вр. чл.24.4 от Колективния трудов договор от 16.05.2016 г. респективно Стандарт А4.2.2. 1 от МТК/2006г.,чл. 158 от ЗТК вр.чл. 22.3 от Колективния трудов договор от 16.05.2016 г. Посочил, че спорните по делото въпроси са сведени до: наличието на пасивна легитимация по предявения иск от ответниците, респ. солидарната им отговорност; погасяване на предявените искове по давност и основателността на същите. По отношение на отговорността на ответниците съдът установил следното: Страни по трудовия договор, по смисъла на Стандарт А2.1.1.б (с) от МТК, били корабособственикът „Богдан Меритайм Лимитед“ ЛТД, Малта и морякът. По силата на Стандартен договор за корабен мениджмънт, сключен на 01.01.2012г. в [населено място], между регистрирания корабособственик „Богдан Меритайм Лимитед“ ЛТД и ответника „Параходство БМФ“ АД, последният бил назначен като мениджър на кораба, поел в цялост управленските услуги на кораба, в т.ч. управлението и застраховането на екипажа за срок от 60 месеца. С оглед на това направил извод, че ответникът „Параходство БМФ" АД, в качеството си на корабен мениджър сключил трудовия договор с ищеца за работа на процесния кораб от името на корабособственика, има качеството корабособственик и работодател по моряшкия договор от 04.08.2016г., по смисъла на чл. 2, § 1 от Закона за трудовите права на моряците на Република Малта и чл. II 1 ./j/ от Морската трудова конвенция. В качеството си на корабен мениджър, „Параходство БМФ“ АД поело отговорността за опериране на кораба от собственика и задълженията и отговорностите, наложени на корабособствениците от Закона за трудовите права на моряците на Република Малта и от МТК. В тази връзка отбелязал и обстоятелството, че „Параходство БМФ“ АД в качеството на оператор на м/к „Богдан“, собственост на „Богдан Меритайм Лимитед“ ЛТД е страна по КТД от 16.05.2016г., като е връчил срещу подпис (на 31.07.2014г.) длъжностната характеристика на ищеца Е. С.. Въззивният съд намерил за основателно възражението на ответника „Уест ъф Ингланд“ за липса на легитимация по предявените искове. В тази връзка посочил, че съгласно ГК на Малта солидарната отговорност не се презюмира, а по делото не е представено Удостоверение за финансова гаранция във връзка с отговорността на корабособственика съгласно изискванията на правило 4.2, стандарт А4.2.1., параграф 1 (б) от МТК. Приел, че основание за това не е и представеното по делото писмо за поетия от дружеството ангажимент във връзка с освобождаване от арест на МК „Богдан“. Същото създавало задължение за издателя му „Уест ъв Ингланд“ да изплати на ищеца посочената в писмото сума (в размер до 92 337.33 евро) в следните случаи: 1) при наличие на споразумение между корабособственика „Богдан Меритайм Лимитед“ и Е. Н. или 2) при наличие на влязло в сила окончателно решение на българския съд в негова срещу корабособственика „Богдан Меритайм Лимитед“. В заключение направил извод, че ответникът „Уест ъв Ингланд“ не е солидарно отговорен по предявените от ищеца искове, поради което същите такива следва да бъдат отхвърлени. Въззивният съд направил извод за основателност на своевременно направеното възражение за погасяване на исковете по давност. Приел, че приложими към процесните отношения са разпоредбите на чл. 2111 и чл. 2112 от Гражданския кодекс на Малта, вр. чл. 2153, които предвиждат, че вземанията за вреди се погасяват с двугодишна давност. С оглед на това, заключил, че правото на иск на ищеца Е. С. било упражнено след изтичане на този двугодишен преклузивен давностен срок, считано от датата на инцидента – 24.12.2016г., тъй като исковата молба била подадена на 23.12.2019г. Този срок не бил прекъснат със съдебно писмо, съгласно Гражданския кодекс на Малта. Независимо от изложеното, съдът посочил, че предявените искове са неоснователни и разгледани по същество. В тази връзка отбелязал, че съгласно постигната между страните договореност (чл. 24.2. от КТД), нетрудоспособността на работниците се определяла от лекар, посочен от компанията корабособственик. В случай, че лекар посочен от моряка не е съгласен с оценката, трети лекар избран съвместно от двете страни, следва да изготви нова и окончателна оценка на нетрудоспособността. С оглед на тези правила, съдът направил извод, че преценката за възстановяване на ищеца била направена от посочен от корабособственика лекар. Отбелязал, че по делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства ищецът да е оспорил дадената оценката на здравословното му състояние, по предвидената в чл. 24.2. от КТД процедура. Приел, че за такова не може да се приеме писмото от 23.04.2018г. в което Е. С., чрез процесуалния си представител адвокат П. е заявил, че не приема това заключение и не е съгласен, че е напълно здрав, тъй като същото не е подкрепено от представена оценка на трудоспособността му към този момент, извършена от избран от него лекар. Обосновал, че такова оспорване не представлявало и Решение № 02786 на ТЕЛК от 04.07.2017 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина“, т.к. същото не било изготвено от определен от страните трети независим лекар, чието заключение би било задължително за тях. Още повече, че в същото неработоспособността на ищеца била оценена на 55%, за срок до 01.07.2018г. Съдът намерил за ирелевантен представения по делото медицински рапорт от 22.01.2020 г. от МЦ „Морска медицина Трансмед“, тъй като при съставянето му не била спазена договорената между страните процедура по установяване на трайната нетрудоспособност на лицето, нито установявала връзка на между здравословното му състояние към датата на съставянето му и инцидента настъпил през 2016г. Изложеното обосновало крайния извод на съда за неоснователност на предявените искове. Касаторът Е. Н. С. обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал., т.1 и т.3 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно се мотивира кои и защо възприема и кои не? Твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №17/04.06.2021г. по г.д.№2145/2020г. І г.о.; решение №36/19.02.2018г. по г.д.№3244/2017г. ІV г.о.; решение №173/06.11.2020г. по г.д.№4404/2019г. ІІІ г.о.; решение №98/28.01.2020г. по т.д.№2897/2018г. І т.о.; решение №22/24.02.2015г. по г.д.№4581/2015г. І г.о.; решение №3/22.07.2013г. по г.д.№534/2012г. ІV г.о.; решение №149/03.07.2012г. по г.д.№1084/2011г. ІІІ г.о.; решение №411/27.10.2011г. по г.д.№1857/2019г. ІV г.о.; решение №24/28.01.2010г. по г.д.№4744/2008г. І г.о. Изложил е твърдения, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е разгледал наведените доводи за преклудирано възражение за давност; за приложимото малтийско право с предвидените в същото основания за спиране и прекъсване на давността; че предвидената в чл.24.2 от КТД процедура не изключва предявяването на иск пред съд и установяване в исковото производство на твърдяната нетрудоспособност на работника; не е обсъдил представените доказателства в цялост и приложения официален документ за медицинската годност на ищеца. 2/ От кой момент започва да тече давността за предявяване на иск за обезщетение за трайна нетрудоспособност от трудова злополука. Твърди противоречие на решението с практиката на ВКС – решение №161/17.01.2013г. по т.д.№1040/2011г. на І т.о. и ППВС №4/1975г.; 3/ Установена с трудов договор процедура за определяне на нетрудоспособност на моряк пречка ли е нетрудоспособността да бъде установена в исков процес, с всички допустими в процеса доказателства? Излага, че по този въпрос не е налице съдебна практика, поради което се претендира допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. 4/ Може ли медицинската годност на моряк за работа по море да бъде установена от медицински лица, които не отговарят на условията на Наредба №11/2014г. за определяне на изискванията за здравословна годност на морските лица в Република България във връзка с правило І/9 от Морската трудова конвенция, съответно може ли законовите изисквания за определяне на такава годност да бъдат подменяни с договорни? Твърди, че въпросът е от значение за изхода на делото и по него липсва съдебна практика, поради което претендира допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Претендира обжалването да бъде допуснато и поради очевидна неправилност на въззивното решение (чл.280, ал., предл.3 от ГПК). Съдът намира, че поставеният от касатора въпрос по приложение на чл.12 и чл.235 от ГПК е свързан момента на настъпване на преклузията за възражението за погасяване на предявените искове по давност и длъжен ли е съдът да вземе предвид настъпилите в хода на процеса обстоятелства, за които са представени доказателства. Тези въпроси са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. По същите е формирана съдебна практика (ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №106/12.10.2023г. по г.д.№367/2022г. на ВКС, ІV г.о.; решение №99/19.07.2022г. по т.д.№2395/2021г. на І т.о.; решение №236/20.01.2020г. по г.д.№4551/2015г. на ІV г.о.; решение №193/10.04.2020г. по т.д.№ 3092/2018 г. на ІІ т.о.), на която възизвното решение противоречи. Налице е соченото от касатора основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Евентуално, съображения за спазване на приложимата между страните процедура за установяване неработоспособността на работник/моряк ще бъдат изложени по същество. В заключение, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правните въпроси, уточнени от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, както следва: 1/ кога настъпва преклузията за възражението за погасяване на предявените искове по давност и 2/ длъжен ли е съдът да вземе предвид настъпилите в хода на процеса обстоятелства, за които са представени доказателства. Жалбоподателят Е. Н. С. е освободен от заплащане на дължимата за производството държавна такса, на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,