Определение № 3160 от 10.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1651/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца П. Г. Т. срещу решение № 198 от 10.04.2025г. по в.т.д.№ 49/2025г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1160/2024г. на Софийски градски съд и са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни решенията, взети на заседание на извънредно Общото събрание на съдружниците на ответното дружество „Юнити Принт“ ООД, проведено на 30.05.2024 г. за освобождаване управителя на дружеството Н. Е. Д. и избор на нов управител на дружеството – Д. Й. А.. С касационна жалба се иска отмяна на атакуваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдението е, че в поканата за свикване на общото събрание изрично е посочено, че са изготвени писмени материали по дневния ред, намиращи се в деловодството, и по този начин дружеството само се е задължило да представи такива материали, каквито по делото не са приложени, което означава, че не са съставени. Поддържа, че по този начин е отнета възможността на съдружника-ищец да се осведоми относно дружествените дела въз основа на достоверни и своевременно съставени книжа, касаещи насроченото събрание, каквито дружеството се е задължило да предостави. Счита за неправилен извода на САС относно въведеното в исковата молба основание на иска – несъответствие на посоченото в поканата относно съставени материали по дневния ред, намиращи се в деловодството, и действителното фактическо положение. Оспорва се и правилността на извода по въпроса, дали за дружеството с ограничена отговорност съществува задължение за съставяне и предоставяне на писмени материали по дневния ред, след като „Юнити принт“ само се е задължило да предостави такива. За неправилен касаторът счита мотива, че ищецът не установява преди събранието да е поискал да се запознае с материалите по дневния ред и че му е било отказано. Възразява се, че първоинстанционният съд при разпределяне на доказателствените задължения е определил в тежест на ищеца единствено да установи правния си интерес от провеждането на исковете като установи качеството си на съдружник в ответното дружество към момента на вземане на решението, а същевременно САС е възложил в тежест на съдружника доказването, че преди събранието е поискал да му се предоставят материали относно дневния ред и това е било отказано. Акцентира, че заявеното още с исковата молба становище е, че писмени материали не са били налични, не са предоставени и това са отрицателни факти, които фактически не могат да бъдат доказани. За неправилна касаторът счита преценката на съда относно последиците от неоспорване своевременно от ответника на твърдението за отсъствие на писмени материали по дневния ред; за неправилна счита и преценката в обжалваното решение за разпределението на доказателствената тежест при отрицателни факт, което е довело до неправилни фактически заключения и до неправилно прилагане на материалния закон по отношение на правата на ищеца да участва в ОС като се информира своевременно за дружествените дела. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: За разпределението на доказателствената тежест относно отрицателните факти с твърдение, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - решенията по гр.д.№ 1584/2009г., по гр.д.№ 1033/2012г. и двете на 3 г.о. на ВКС, по гр.д.№ 3043/2024г. на 4 г.о. на ВКС, по гр.д.№ 856/2017г. та 3 г.о., по гр.д.№ 484/2009г. на 1 г.о. Според касатора цитираните съдебни решения показват, че в практиката на ВКС разпределянето на доказателствената тежест при установяване на отрицателните факти е пряко обвързано с възраженията срещу тях и посочените в тези възражения положителни факти. Акцентира отново, че по настоящото дело няма своевременно направени възражения и позоваване на положителни факти от ответника, а заявените едва в писмените бележки твърдения за наличие на материали, непотърсени от ищеца, нямат отношение към спора – те са направени след приключване на съдебното следствие и не могат да обвържат ищеца със задължение за ги опровергае. Като втори въпрос е поставен дали неспазването на условия, които не са изрично уредени в чл.139,ал.1 ТЗ, но са вписани в покана за свикване на ОСС на ООД води до нередовност на свиканото събрание. Въведена е допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК без аргументация за наличието на приложното й поле. При същата допълнителна предпоставка се иска допускане на касационното обжалване по трети въпрос: Дали е в тежест на ищеца да докаже заявен от него отрицателен факт, като установи всички възможни положителни факти, потвърждаващи отрицателния факт, ако ответникът не е оспорил отрицателния факт с отговора на исковата молба, а с доклада на първоинстанционния съд не е разпределено в тежест на ищеца доказване на конкретни положителни факти/индиции за съществуване на заявения от последния отрицателен факт. Аналогично на въпрос номер 2, допълнителната предпоставка към третия въпрос е посочена без аргументи за наличието й. В писмен отговор ответното дружество възразява, че касаторът не обосновава наличието нито на общото, нито на специалните основания за допускане на касационния контрол. Счита за неоснователна касационната жалба. За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното: По делото е безспорно, че ответното дружество към датата на провеждане на събранието, на което са приети оспорените решения, е със съдружници – ищецът, който има 10% от капитала и „Юнити Инвестмънт Партнършип“АД, притежаващо 90% от капитала. По делото е безспорно и, че ищецът е редовно поканен на свиканото за 30.05.2024г. в посочен час и място извънредно заседание на ОСС при дневен ред: 1/ освобождаване на управителя на дружеството и 2/ избор на нов управител. В поканата е указано, че писмените материали по дневния ред са на разположение на съдружниците в деловодството на дружеството по адреса на управление от 09,00ч. до 17,00ч. и ще бъдат предоставени при поискване от всеки съдружник или на лицето, което го представлява по закон или при доброволно представителство с пълномощно. Няма спор, че на посочената дата събранието е проведено при участието на двамата съдружника – юридическо лице е представлявано от законния си представител, а ищецът от лице, с предоставени пълномощия. Съгласно протокола, събранието е разгледало двете точки от обявения дневен ред, а след проведено гласуване е взето решение за освобождаване на досегашния управител Н. Е. Д., съответно по т.2 е прието решение за избор на нов управител на лицето Д. Й. А.. Позитивно гласуване в подкрепа на тези решения е обективирано от представителя на съдружника – юридическо лице, съответно отрицателно гласуване по тези решения е осъществено от представителя на съдружника – физическо лице. По делото е било безспорно, че исковете са предявени от съдружник при спазване на предвидените за това преклузивни срокове. В исковата молба ищецът е въвел като фактически твърдения (основания на предявените искове) за незаконосъобразност на оспорените решения и искане за отмяната им: формалното посочване в поканата на дневния ред, при който ще се проведе събранието, без пояснения какви са причините за освобождаване на досегашния управител както и отсъствие на данни за лицето, което ще бъде обсъждано за нов управител, какви са неговите качества и какви са критериите да бъде предложен; че поканата не съдържа разяснения относно подлежащите на вземане решения и прикрива дори самоличността на новия управител; че в поканата за свикване на извънредното общо събрание е посочено наличие на писмени материали по дневния ред, които ищецът твърди, че не са били налични и не са му били предоставени въпреки изричното му настояване за това. Сезирана с жалба на ищеца, въззивната инстанция е приела, че оплакването на въззивника, въведено като основание на иска, че поканата по чл. 139 ТЗ не съдържа посочване на съдържанието на решенията, които ще се вземат, не намира легална подкрепа в разпоредбите на ТЗ, касаещи свикването на общо събрание на съдружниците, тъй като разпоредбите на чл. 138 и чл. 139, регламентиращи реда за свикване на ОСС в ООД, не установяват императивно изискване в съдържанието на поканата, освен въпросите, включени в дневния ред, да бъдат включени и конкретни предложения за решение, каквото изрично изискване за това е уредено по отношение на акционерните дружества. Даден е отговор, че тази уредба не може да се прилага по аналогия, тъй като тя е предвидена с оглед защита правата на акционерите в акционерните дружества и макар и капиталово, по своя характер дружеството с ограничена отговорност държи сметка и за личността на съдружниците, поради което няма поставени императивни изисквания към съдържанието на поканата, в частност проекти за решения и пояснения за причините налагащи обсъждане и гласуване по точките от дневния ред. Акцентирано е, че дружественият договор също не съдържа такова изискване, с оглед на което е изведено, че посоченият в поканата дневен ред отговаря на уреденото в ТЗ и дружествения договор. По оплакването по отношение на писмените материали по дневния ред е анализирано, че в поканата за свикване на събранието съдържа текст, че писмените материали по дневния ред са на разположение на съдружниците в деловодството на дружеството по адреса на управление от 09,00 ч. до 17,00 ч. – всеки работен ден и ще бъдат предоставени при поискване от всеки съдружник, или на негов законен или договорен представител. Обсъдени са подробно дадените в практиката на ВКС разрешения относно правото на сведения, регламентирано обаче по отношение на акционерните дружества в разпоредбата на чл.224 ТЗ. Отново е анализирано, че предвид спецификите на дружеството с ограничена отговорност, разпоредбата на чл.224 ТЗ не може да се приложи директно по аналогия и, че в разпоредбите на ТЗ, уреждащи общото събрание на съдружниците, липсва изрична разпоредба, така както това право е изрично закрепено в чл.224 ТЗ. Мотивирано е, че съгласно чл.123 ТЗ всеки съдружник има право да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и с оглед упражняване правото на глас на съдружника следва да бъде осигурен достъп до материалите по дневния ред, но законът не съдържа задължение на дружеството да изпраща материалите, заедно с поканата до съдружниците, а в случая е посочено, че същите могат да бъдат получени в деловодството на дружеството. Като аргумент е посочен, че не са ангажирани доказателства от ищеца, че преди събранието е поискал да му бъдат предоставени материали, както и, че му е било отказано; подобно позоваване няма и в съдържанието на изготвения по време на събранието протокол, въпреки, че на него е участвал пълномощник на ищеца. Искането за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси не следва да бъде уважено: От значение за изхода на спора е изводът в обжалваното решение, че разпоредба, аналогична на тази на чл.224 ТЗ, не се съдържа и в глава 13 на ТЗ, съотв. в разпоредбата на чл.123 и чл. 139, ал.1 ТЗ, а съображението, че дружественият договор на Юнити Принт“ ООД не съдържа разпоредба, задължаваща дружество да изготви писмени материали по дневния ред, е от решаващо значение за произнасянето на съда. Същественото е, че настоящата хипотеза е различна от такава, при която правото на информация на съдружниците в ООД е в по-голям обем, предвиден изрично в устройствения акт с императивно правило - задължение при свикване на общо събрание, да бъдат изготвени необходимите за вземането на решението документи или обосновки (разгледана в определението по чл.288 ГПК по т.д.№ 994/2019г. на 1 т.о. на ВКС). В настоящия случай не е налице установен отнапред с дружествения договор по-широк обхват на задължението за предоставяне на сведения, включващо и задължение за прилагане на необходимите за вземането на решението документи или обосновки. Следователно, друг изход на спора може да обуслови положителен отговор на втория въпрос, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по него. Основание за това е обстоятелството, че допълнителната предпоставка, въведена като т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, е без аргументация за наличието й. Излагането на фактите по спора и техният анализ и оценка не съставлява изпълнение на изискването за аргументиране на приложното поле на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, така както подробно са очертани в т.4 на ТР №1/19.02.2010г. Допускането на факултативния касационен контрол може да бъде осъществено само при съвместно/кумулативно наличие на основна и допълнителна предпоставка, а в случая въпросът не е обвързан надлежно с допълнителна такава, при която да бъде осъществена инстанционната проверка. Формалното цитиране на законовата разпоредба на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не съставлява надлежно въведено допълнително основание, а цитирането на текста на разпоредбата не може да изпълни ролята на обосновка. След като касаторът не установява основанията за произнасяне от ВКС по втория въпрос - дали за дружество с ограничена отговорност съществува задължение да изготви писмени материали по обявения с поканата за свикването на общото събрание дневен ред, ирелевантни са въпросите първи и трети относно това чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството дали ищецът, съдружникът е проявил активност и заинтересованост да се запознае с материалите преди проведеното гласуване. Тезата на касатора по първи и трети въпрос би била основателна при даден положителен отговор на втория въпрос и възможност по аналогия да бъдат приложени разрешенията в практиката на ВКС във връзка с изискването на разпоредбата на чл.224 ТЗ. (Тезата на касатора в третия въпрос по отношение на съображението на САС дали съдружникът е поискал да му се предоставят материалите по дневния ред, но във връзка със свикването на общото събрание на акционерно дружество, е разгледана в решението по т.д.№ 29/2022г. на Първо т.о. на ВКС, съгласно което законът не предвижда изискване акционер - адресат на покана за свикване на ОСА да търси и изисква писмени материали за провеждането на общо събрание, които следва да му бъдат предоставени по силата на закона. Изготвянето им е задължение на дружеството. В същото решение е възпроизведена константната практика на ВКС, че в доказателствена тежест на ищеца е да обоснове и установи, че ответното акционерно дружество е било длъжно, по силата на чл. 224 ТЗ, да изготви писмени материали, а доказването на изпълнение на задълженията по изготвяне на материалите е в тежест на дружеството-ответник по иска по чл. 74 ТЗ). При недопускане на касационното обжалване ответната страна има право на разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба, но в случая такива не са претендирани и доказани. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.