Определение № 389 от 07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7199/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Ц. Л. от [населено място] чрез адв. Е. А. Р. срещу решение № 301/01.07.2014 год. по в. гр.д. №260/2014 г.Софийски окръжен съд, 3-ти въз. състав, с което е потвърдено решението по гр.д. №788/2013 г. на Районен съд, [населено място], с което Ц. Ц. Л. е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 6 240 лв., представляваща стойността на медицинско обслужване за стоматологично лечение, ведно със законната лихва върху сумата от 01.07.2013 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 1008 лв. и след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново решение, с което предявеният иск от [фирма], [населено място] срещу Ц. Л. е отхвърлен за разликата от 6 240 лв. до 7 950 лв. и са присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 620 лв. С касационната жалба е представено Изложение на касационните основания по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма] ,гр. София не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгл. чл. 280,ал.2 ГПК. С оглед правомощията си по чл. 288, ГПК, Върховният касационен съд,относно допустимостта на касационното обжалване, приема следното: Правният въпрос ,който се поставя в изложението е: „Каква е доказателствената стойност на план за дентално лечение и картон за хода на проведено лечение: „ Касаторът счита, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, поради което се позовава на допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г., при въведената факултативност на касационното обжалване за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. В случая посоченият от касатора въпрос не е обусловил изхода на делото. Действително за да формира извод, че страните са били обвързани от договор за медицински услуги /подвид на договора за изработка / с включени задължения на ищцовото дружество да извърши съответните дейности, за които претендира заплащане по делото, съдът се е позовал на данните от представения по делото план за дентално лечение от 23.10.2012 год. Съдът не е изложил съображения относно характера на този план като писмено доказателство и неговата доказателствена сила. Следва да се посочи обаче, че същият е преценяван като доказателство по делото заедно със другите събрани по делото доказателства, а именно заключение на в.л. стоматолог/ който е извършил преглед на ответницата и е потвърдил като цяло предвидените по плана медицински дейности /,картон за хода на проведеното лечение и свидетелски показания на св. Б. – асистент на стоматолога в ищцовото дружество. С оглед на това планът за дентално лечение сам по себе си не е разглеждан като обвързващо доказателство, въз основа на което съдът е направил извод, че описаните в него дейности действително са били извършени, а като едно от доказателствата, въз основа които в съвкупност с другите относими доказателства по делото, е формиран този извод. С оглед на това въпросът няма обуславящ изхода на спора характер и не представлява правен въпрос в посочения вече смисъл. Последното е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. С оглед на това не следва да се обсъжда допълнителния критерий за допустимост на касационното обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение