Определение № 463 от 06.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 319/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] - [населено място], с която е поискано да се допълни постановеното по настоящото дело определение № 367 от 14.05.2012 г. като се присъдят на дружеството разноски за производството пред Върховния касационен съд в размер на платеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.04.2012 г. - 2 040 лв. В предоставения за целта срок насрещната страна [фирма] - [населено място], не е заявила становище по молбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Производството по ч. т. д. № 319/2012 г. е образувано пред Върховния касационен съд по частна жалба на [фирма] срещу определение от 09.01.2012 г. по гр. д. № 5146/2011 г. на Софийски градски съд, с което е върната като недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК подадената от [фирма] касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. В срока по чл.275, ал.1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от [фирма], в който е поискано присъждане на разноски за производството по чл.274, ал.2 ГПК. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 12.04.2012 г. между [фирма] и адв. С. П., с който е уговорено и удостоверено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 040 лв. за „изготвяне на отговор по касационна жалба срещу решението по гр. д. № 5146/2011 г. на СГС, ІІІ-Б състав”. С определение № 367 от 14.05.2012 г. настоящият състав на ВКС е потвърдил обжалваното определение, но не е присъдил разноски на ответника по частната жалба [фирма]. Неприсъждането на разноски не се дължи на пропуск на съда да се произнесе по искането за разноски, а на отсъствие на доказателства за извършени от дружеството разноски за целите на производството по ч. т. д. № 319/2012 г. П. към отговора на частната жалба договор за правна защита и съдействие не доказва направени разноски във връзка с производството по частната жалба на [фирма] срещу определението от 09.01.2012 г. по гр. д. № 5146/2011 г. на Софийски градски съд. От съдържанието на договора се установява по несъмнен начин, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на стойност 2 040 лв., което съответства на размера на платеното за въззивното производство адвокатско възнаграждение, е предназначено за изготвяне на отговор на касационна жалба срещу решението по гр. д. № 5146/2011 г. След като възнаграждението е уговорено и платено с оглед на бъдещо касационно производство, каквото не се е развило поради необжалваемост на решението по гр. д. № 5146/2011 г. - обстоятелство, указано изрично на страните в самото решение, няма основание възнаграждението да се присъжда като разноски за производството по обжалване на определението за връщане на недопустимата касационна жалба. Отделен е въпросът дали при изрично указана от въззивния съд необжалваемост на въззивното решение молителят е имал основание да уговаря и заплаща възнаграждение на процесуалния си представител за изготвяне на отговор по повод на недопустима и върната преди сключване на договора за правна защита и съдействие касационна жалба. Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,