Определение № 2973 от 15.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1393/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„ЗСК – Девня“ АД, [населено място] чрез адв. И. В. и адв. И. А. обжалва решение № 69 от 01.03.2023 г. по в.т.д. № 632/2022 г. на Апелативен съд - Варна, III състав, с което е потвърдено решение № 348 от 13.08.2022 г. по т.д. № 496/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Еко Инвест продукт“ ООД, [населено място], на основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, сумата от 420 000 евро, представляваща двойния размер на задатък, уговорен в сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на дялове от капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност от 23.12.2019 г.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В касационната жалба са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд. Съдът бил взел предвид факти, които не били сочени от ищеца, тъй като липсвало твърдение, че „ЗСК Девня“ АД не било изпълнило задължение за подаване на заявление за издаване на комплексно разрешително в ИАОС, което съобразно чл.117, ал. 1 от ЗООС било основание за издаване на разрешение за строеж и въвеждането на депо за неопасни производствени отпадъци в експлоатация. Изрично бил възразил, че тези книжа не обслужвали и не обезпечавали изпълнението на предварителния договор. Въззивният съд бил нарушил изискванията на ГПК да изложи собствени изводи относно спорните факти. Счита, че съдът се е произнесъл извън спорните между страните факти и бил изместил предмета на доказване. Освен това съдът в нарушение на съдопроизводствените правила, относно факти, установени с официални документи, допуснал съдебно-техническа експертиза.

Излага съображения за неправилно приложение на чл. 20 и чл. 93 от ЗЗД и поради това допуснато нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Освен това счита, че решението е неправилно и поради това, че съдът неправилно бил приложил ЗООС и не бил установил точно нормите, регулиращи изграждането и експлоатацията на нови съоръжения за категориите промишлени дейности.

Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК формулира следните правни въпроси, които били основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК:

1. Въвеждането на допълнителни изисквания в предварителния договор, чрез тълкуването му, представлява ли основание за отказ от изпълнението му по реда на чл. 93 ЗЗД (въз основа на уговорка в самия договор) или следва да се процедира по общия ред по чл. 87 ЗЗД? В случай, че отговорът на съда е положителен, следва ли да укаже на страните точно какви действия са необходими за установяването и/или опровергаването на установените чрез тълкуване обстоятелства, респ. какво отражение ще имат те върху изхода от спора? Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради разрешаване на посочения правен въпрос с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр.д. № 180/2017 г. на ВКС, IV гр.о.; определение № 357 от 17.06.2009 г. по т.д. № 192/2009 г. на ВКС; решение № 367 от 27.01.2015 г. по гр.д. № 5852/2013 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 41 от 09.07.2020 г. по гр.д. № 1607/2019 г. на ВКС, II гр.о. Съдът не бил изследвал въпроса дали наличните строителни книжа, преминали чрез апорта на актива в патримониума на новообразуваното дружество „Еко Провет“ ЕООД са достатъчни да обезпечат изграждането на проектираното „Депо за индустриални отпадъци“ и необходими ли са някакви специални действия от страна на продавача-ответник за попълване на тези книжа, за да се приеме, че е изпълнил, респ. че не е изпълнил задълженията си по предварителния договор.

2. При едностранно заявен отказ от договора, съдът задължен ли е да обследва готовността на отказалата се страна да престира при отстраняване на претендираните от нея пречки за изпълнението с оглед постигането на предварително целения краен резултат? По отношение на този правен въпрос твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - решение № 60312 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 512/2021 г. на ВКС, IV гр.о.

3. Допустимо ли е по въпроси, установени с официални документи, които не са оспорени, съдът да назначава собствена СТЕ и да приема резултатите от нея с приоритет, игнорирайки издадените от надлежните органи книжа? Счита, че по отношение на формулирания правен въпрос е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с: решение № 60293 от 20.12.2021 г. по гр.д. № 652/2021 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 74 от 25.07.2019 г. по гр.д. № 2999/2018 г. на ВКС, IV гр.о.

4. В случай, че премине към тълкуване на договор, съдът длъжен ли е да обяви на страните спорните и противоречиви моменти в него и да ги прикани да обосноват и докажат своите доводи за съгласуваната воля в съответствие с установената трайна практика на съдилищата и на ВКС? – Сочи, че произнасянето на въззивния съд по посочения правен въпрос е в отклонение от трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 19 от 05.02.2021 г. по гр.д. № 1680/2020 г. на ВКС, III гр.о; решение № 41 от 09.07.2020 г. по гр.д. № 1607/2019 г. на ВКС, II гр.о.; решение № 50 от 30.07.2019 г. по т.д. № 1883/2018 г. на ВКС, I т.о.

По всички поставени правни въпроси сочи наличие на основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК.

„Еко Инвест продукт“ ООД, [населено място] чрез адв. И. Р. оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Счита, че т.нар. приложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не отговаря на изискванията на чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК. Изтъква, че касаторът е посочил основания за неправилност на въззивното решение и не е направил разграничение между основанията съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК и чл. 280, ал. 1 от ГПК. Липсвали мотиви за наличието на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Счита, че в случая касаторът не е обосновал основания за допускане на касационно обжалване. Подчертава, че формулираните от касатора въпроси не са обусловящи изхода на спора. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото не се спори и от приложените писмени доказателства се установява, че на 23.12.2019 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на 100% от дяловете от капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност, което продавачът се е задължил да учреди с капитал, формиран от непарична вноска, съставляваща правото му на собственост върху ПИ с идентификатор № 31005.15.51 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-28/03.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ земя - урбанизирана територия с площ от 491 465 кв. м., с административен адрес: [населено място], [община], Област Варна и с начин на трайно ползване: депо за индустриални отпадъци, при граници и съседи: ПИ 31006.15.45; ПИ 31005.15.59; ПИ 31005.15.55; ПИ 31005.15.12; ПИ 31005.15.57; ПИ 31005.15.10; ПИ 31005.15.8; ПИ 31005.15.7; ПИ 31005.15.14; ПИ 31005.3.57; ПИ 31005.15.6; ПИ 31005.3.420; ПИ 31005.15.13 и ПИ 31005.15.420.

Установено е, че поетите задължения от дружеството - продавач са да учреди ново дружество, да извърши апортна вноска на горепосочения недвижим имот и да снабди новоучреденото дружество с необходимите разрешителни за строеж и експлоатация на депо за неопасни производствени отпадъци с капацитет 95 т. /денонощие и 34 000 т./ годишно, след което да прехвърли 100% от дяловете на новоучреденото дружеството на купувача. Уговорено е в срок до 6 месеца след прехвърляне на дяловете продавачът да освободи апортирания имот от намиращите се в него 2 бр. пресевно - трошащи инсталации.

Установено е, че продавачът се е задължил да започне изпълнение на правните и фактически задължения, които е поел незабавно след като купувачът заплати аванс уговорен в чл. 4, ал. 1, б. „а“ от договора, в размер на 210 000 евро, който е със смисъл на задатък. Посочено е, че в чл. 5, ал. 1 от предварителния договор страните са изразили воля, продавачът да изпълни задълженията си по чл. 2 при проявена максимална оперативност, гъвкавост и добросъвестност, така че да не се получава каквото и да било закъснение в изпълнението му, когато това зависи изцяло от неговата воля, възможност и добросъвестност. Посочено е, че съгласно чл. 4, ал. 4 от договора, ако продавачът не изпълни/извърши апорта, не прехвърли дяловете в новоучреденото дружество в полза на купувача, не промени титуляра на издадените на продавача разрешения за строеж, влязлото в сила решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС с преценка „да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда“ на инвестиционно предложение „Изграждане на депо за неопасни производствени отпадъци с капацитет 95 т. /денонощие и 34 000 т./ годишно“, с вписани в него всички отпадъци за приемане с код и наименование, съгл. Наредба № 2 за класификацията на отпадъците заявени от инвеститора в информацията по Приложение 2 към Искането за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС с вх. № 26-00-1577(А32) от 11.11.2019 г. и одобрените от [община] архитектурни проекти, купувачът има право да се откаже от договора, в който случай продавачът дължи връщане на задатъка в двоен размер.

Въззивният състав е приел, че страните не спорят, че авансово дължимото плащане на сумата 410 724,30 лв., представляваща левова равностойност на 210 000 евро, на която е придадено значение на задатък, е направено от купувача по уговорените начин и срок - по банкова сметка, с превод от 27.12.2019 г. Безспорно е установено и обстоятелството, че продавачът не е изпълнил поетото от него задължение по 2, б. „д“ от предварителния договор. Съдът е посочил, че от приложените материали по делото - Инвестиционния проект, одобрен от [община] на 22.04.2019 г. за обект „Изграждане на депо за неопасни производствени отпадъци в ПИ № 31005.15.51 в землището на [населено място], [община], се установява, че същият съдържа част технологична, част водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, и част сметна документация. Прието е, че от обяснителната записка към част водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, се установява, че територията на ИП няма ВиК мрежа. Прието е, че е налице изграден и функциониращ дълбок сондаж за водоползване от подземни води за производствени нужди. Посочено е, че при липса на вода в ретензионния басейн, последният може да се напълни от съществуващия сондаж с прикачна помпа на обслужващия депото трактор.

В прието по делото разрешение за строеж № 9/22.04.2019 г., издадено на „ЗСК - Девня” АД с обект „Изграждане на депо за неопасни производствени отпадъци” в ПИ № 31005.15.51 в землището на [населено място], [община], са вписани строителните книжа, на база на които е издадено, сред които е и разрешително за водовземане от подземни води № 215/06.07.2015 г.

Установено е, че със Заповед № 2/05.05.2020 г. на Кмета на [община] е вписан в разрешението за строеж като възложител собственикът „Еко Провет” ЕООД. Установено е, че със становище от 14.07.2021 г. Главният архитект на [община] е уведомил управителя на „ЗСК - Девня” АД, че съгласно чл. 148, ал. 8 от ЗУТ, одобреният инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за строеж, поради което с промяна на неговия титуляр, се счита, че „Еко Провет” ЕООД е собственик и на одобрените инвестиционни проекти.

От удостоверение от 20.01.2021 г., издадено от Кмета на [община], в регистъра на административните услуги на общината, се установява, че не фигурира услуга „смяна на титуляра на инвестиционните проекти”. Установено е, че ищецът „Еко Инвест Продукт“ ООД, с цел оборване на удостовереното обстоятелство, е представил справка на административните услуги в [община], от която, въззивният съд е приел, е установено, че е налице услуга „Пресъгласуване и преодобряване на архитектурни и конструктивни проекти, на база РЗП”.

Установено е още, че срещу реализирането на инвестиционното предложение „Изграждане на депо за неопасни производствени отпадъци с капацитет 95 т. /денонощие и 34 000 т./ годишно” е подадено възражение от Сдружение „Премиум” - [населено място], като производството по него е приключило с влязло в сила определение № 7171/14.06.2021 г., постановено по адм. д. № 5375/2021 г. на Върховен административен съд, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу решение на Министъра на околната среда и водите за прекратяване на производството по обжалване.

Въззивният състав е посочил още в обжалваното решение, че със становище от 22.06.2020 г., след като са били съгласувани представените инвестиционните проекти и е издадено разрешението за строеж, относно преценката на необходимост от извършване на ОВОС, Б. дирекция „Черноморски район” към МОСВ е уведомила РИОСВ - Варна и „ЗСК - Девня” АД, че предложеният вариант за използване на пречистени битово-фекални води за напояване, е неприемлив. Прието е, че същият извод е изведен и за предвиждането по отношение на производствените отпадъчни води да се използват за противопрахово оросяване. Посочени са в раздел III на становището конкретни условия, при които може да се реализира процесното инвестиционно предложение, за да не окаже значително въздействие, сред които под т.2, съгласно чл.72, ал.1 от Закона за водите, да се подаде заявление за изменение на разрешително № 2153 0142/06.07.2015 г. с цел промяна на целите и обекта на водоснабдяване от ТК „ЗСК - З.” и под т.5 изготвяне на план за собствен мониторинг. Въззивният състав е посочил, че приложеното по делото разрешително № 2153 0142/06.07.2015 г. за водовземане с титуляр „ЗСК - Девня“ АД касае водовземането от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения, за ТК „ЗСК - З.”.

Посочено е, че по делото е приет учредителен акт на „Еко Провет” ЕООД, вписан в Служба по вписванията на 29.06.2020 г., от който се установява, че капиталът на дружеството е формиран от непарична вноска с предмет описания в исковата молба недвижим имот.

Въззивният съд е установил, че на 03.02.2021 г. „ЗСК – Девня“ АД е получило от МОСВ Решение № ВА - 16/ПР/2021 г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на процесното инвестиционно предложение, ведно със становище на БДЧР, което е част от основанието за издаване на решението. В мотивите на това решение е посочено, че е предвидено сондажът на тръбен кладенец „ЗСК З.” да продължи да се използва за целите на депото, за производствени цели при необходимост за противопрахово оросяване, както и за противопожарни нужди. Прието е, че водоснабдяването на площадката ще се осъществява за питейни нужди от доставена бутилирана вода, а за производствени нужди - рециркулация от ретензионния басейн и при необходимост, за производствени нужди да се ползва вода от съществуващия тръбен кладенец „З.“. Установено е, че са цитирани становищата на БДЧР, според които инвестиционното предложение няма да окаже значително въздействие върху водните системи, при условие, че бъдат спазени посочените в тези становища условия. Установено е, че решението е да не се извършва оценка върху въздействието на околната среда на инвестиционното предложение. Посочено е, че решението е постановено на основание чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата за ОВОС при изпълнение на конкретни условия.

Посочено е, че в тези условия, под т.17, фигурира инвестиционният проект на депото за неопасни отпадъци преди съгласуването и одобряването по реда на ЗУТ да се представи в РИОСВ - Варна. Под т.30 - поставено условие възложителят „ЗСК - Девня” АД да подаде в ИАОС, [населено място] заявление за издаване на комплексно разрешително, което съгласно чл.117, ал.1 от ЗООС е основание за издаване на разрешение за строеж и въвеждане на депо за неопасни производствени отпадъци в експлоатация. Под т.31 е поставено условие на етап проектиране да се представи в РИОСВ - Варна за съгласуване на част ВиК от проекта. Под т. 35 е посочено, че не се разрешава отпадъчните води да се използват за напояване. В заключителната част е посочено, че решението не отменя задълженията на възложителя за изпълнение на ЗООС и други специални закони.

Установено е, че с писмо от 05.07.2021 г. РИОСВ - Варна е уведомила „ЗСК - Девня” АД и „Еко Провет” ЕООД, че не е необходима промяна и Решение № ВА - 16/ПР/2021 г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС дали може да послужи на новия възложител „Еко Провет” ЕООД, като е прието заявлението за промяна на възложителя. Проведено е заседание на Съвета на директорите на „ЗСК - Девня” АД, за което е съставен протокол от 12.07.2021 г. На същото заседание е взето решение да се продадат 100% от дяловете от капитала на „Еко Провет” ЕООД на купувача „Еко Инвест продукт” ООД.

Установено е, че е изпратена покана от 13.07.2021 г. по телепоща, която е получена на същата дата. Със същата „ЗСК - Девня” АД е поканило „Еко Инвест продукт” ООД за прехвърляне на дружествените дялове на „Еко Провет” ЕООД. В отговор „Еко Инвест продукт” ООД е изпратило писмо, получено от „ЗСК - Девня” АД на 16.07.2021 г., с изявление, че поради неизпълнение на чл.2, б.”д” от договора и забава на продавача, разваля договора, позовавайки се на чл.4, ал.4, изр. последно от него, и е предоставен срок до 23.07.2021 г. за плащане на задатъка в двоен размер по посочена банкова сметка.

Установено е, че с писмо от 22.07.2021 г. „Общинска банка“ АД е уведомила въззиваемото дружество, че във връзка с искането за кредит за придобиване на дяловете на „Еко Провет” ЕООД, валидността на решението на банката за сключване на кредит, е изтекла на 17.10.2020 г. Посочено е, че на 23.07.2021 г. е съставен Констативен протокол от нотариус А. П. с район на действие РС - Варна, съобразно който „ЗСК - Девня” АД се е явило, представяйки описани подробно в протокола документи, с готовност да бъде осъществена продажба на дружествените дялове на „Еко Провет” ЕООД. За „Еко Инвест Продукт” ООД се е явил управителят на дружеството, заявявайки, че няма задължение да сключи окончателен договор, тъй като предварителният договор е развален поради неизправност на продавача.

Посочено е, че съобразно заключението на вещото лице М. А. по приетата от първоинстанционния съд съдебно-оценителна експертиза, която и въззивният съд е кредитирал, стойността на СМР за изграждане на депото за неопасни производствени отпадъци в ПИ 31005.15.51 към 23.04.2020 г. е 2 034 068,52 лв. без ДДС, а към 13.07.2021 г. - 2 385 622,67 лв. без ДДС. Установено е, че цените за приемане на битови и строителни отпадъци на територията на [община] нямат промяна към 23.04.2020 г. и 13.07.2021 г.

Посочено е, че от приетото по делото заключение по назначена СТЕ, в което е описана издадената документация по повод ТК „ЗСК - З.“, се установява, че със становище изх. номер 05-9-218/А25/22.06.2020 г. е поставено условие съгласно чл.72, ал.1 от Закона за водите, да се подаде заявление за изменение на Разрешително № 2150142/06.07.2015 г. с цел промяна на целите и обекта на водоснабдяване от ТК „ЗСК - З.“, а към 20.05.2022 г. в БДЧР не е постъпило заявление за изменение на разрешителното, от което въззивният съд е приел, че следва, че целта и обекта на водоснабдяване, не са променени. В писмото към становището е посочено, че не е изпълнено и условието на т.30 на Решение № ВА-16/ПР/2021г. на РИОСВ - [населено място] възложителят „ЗСК - Девня“ АД да подаде в ИАОС - [населено място] заявление за издаване на комплексно разрешително, което по чл. 117, ал. 1 от ЗООС, същото представлявало основание за издаване на разрешение за строеж и въвеждането на депо за неопасни отпадъци в експлоатация. Посочено е, че при издаване на комплексното разрешително ще бъдат определени и пунктовете за мониторинг. Установено е, че въз основа на тази информация, вещото лице е отговорило, че в регистъра на БДЧР не е вписвана промяна на издаденото разрешително от 2015 г., че дебитът на кладенеца ще се използва за депото за отпадъци. Вещото лице е посочило, че в инвестиционния проект на „Проект Трой“ ЕООД, част Мониторинг, са зададени еднакви координати на тръбен кладенец „ЗСК - З.“ и ПВ 1, което според вещото лице ще съставлява конфликт при функционирането им. Дало е заключение, че за да се използва ТК „ЗСК - З.“ за целите на депото, може да се изгради тласкателен водопровод до клетка 1 /ретензионен басейн/ с дължина 255 м, или да се изпомпват водите с прикачена водна помпа на обслужващ трактор. Вещото лице е изготвило и скица на местоположението на кладенеца и е дало отговор, че връзката, която би се изградила от тръбния кладенец до съоръжението за компостиране на отпадъци, не съставлява „довеждащ отвод“.

С установените факти въззивният съд е приел е, че предявеният иск е с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, която разпоредба предвижда право за страната, дала задатъка, да иска връщането му в двоен размер при неизпълнение на задължение от получилата го страна. Посочил е, че претенцията възлага в тежест на ищеца по делото да установи, при условията на главно и пълно доказване, че страните са били обвързани от действителен договор, по който той е изправна страна и може да се ползва от възможността за едностранното прекратяване или отказ от договора, респ. от правните последици на договорна клауза с акцесорен характер за възстановяване на дадения задатък в двоен размер като обезщетение на вредите от неизпълнението на другата страна.

Апелативният съд е приел, че не се спори относно действителността на процесния предварителен договор за покупко-продажба на дялове от капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност от 23.12.2019 г. и изправността на „Еко Инвест продукт“ ООД, който е направил авансови плащания на сумата от 410 724.30 лв., представляваща левова равностойност на сумата от 210 000 евро, съставляваща задатък по чл. 93 от ЗЗД, съобразно уговореното. Приел е, че спорните въпроси, за разрешаване, на които е сезиран въззивният съд, са свързани със смяната на титуляра на разрешителното за водоползване от подземни води, което „ЗСК – Девня“ АД е счело, че е ирелевантен факт за качеството му на изправна страна по договора, тъй като не е част от строителните книжа, а от експлоатацията на депото.

Апелативният съд е посочил, че в процесния случай, за целите на снабдяване на „Еко Провет“ ЕООД с разрешително за строеж, е предвидено водоснабдяване на обекта на инвестиционния проект от собствен водоизточник, поради което, според съда, приложение намират разпоредбата на чл. 72 на Закона за водите вр. чл. 148, ал. 10 от ЗУТ.

Предвидено е водоснабдяване за нуждите на ТК „ЗСК-З.“. Същевременно, БД „Черноморски район“, чието становище е неразделна част от решението по ОВОС, била приела част ВиК от инвестиционния проект за неприемлива в определени части, поради което и на основание чл. 72 от Закона за водите е поставила условие да се подаде заявление за изменение на разрешителното за водоползване от 2015 г., с цел промяна на целите и обекта на водоснабдяване от ТК „ЗСК - З.“, което според съда, видно от писмото на МОСВ към съдебно-техническата експертиза не било сторено и до момента.

Установено е, че решение № ВА - 16/ПР/21 за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда е постановено от директора на РИОСВ – Варна, с крайно решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за процесния обект - депо за отпадъци, издадено след одобряване от общината на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж. Посочено е, че това решение е постановено с изрично упоменати условия на основание чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата за ОВОС. Сред тях е и съгласуване на ВиК проекта с оглед спазване на поставените от БД „Черноморски район“ условия, като не е разрешена и една част от предвижданията във ВиК част на инвестиционния проект. Поставено е и условие за подаване на заявление за издаване на комплексно разрешително в ИАОС, което, съобразно чл.117, ал.1 от ЗООС, е основание за издаване на разрешение за строеж и въвеждането на депо за неопасни производствени отпадъци в експлоатация.

Въззивният съд е приел, че горните условия не са изпълнени, поради виновно бездействие на „Еко Инвест продукт“ ООД, което е следвало да положи дължимата грижа на добър търговец, съобразно изискването на чл. 302 от ТЗ, за изпълнение на уговорените в предварителния договор задължения „с максимална оперативност, гъвкавост и добросъвестност“. Посочил е, че към настоящия момент решението да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда не е породило последици и предходно издадените строителни книжа не могат да послужат на новоучреденото дружество за законосъобразно изграждане на депото, респективно, според съда, не може да се приеме, че са изпълнени договорно поетите задължения на „ЗСК – Девня“ АД за снабдяване на „Еко Инвест продукт“ ООД със строителни книжа, годни за реализиране на инвестиционното намерение, както и за изпълняемо решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда, представляващо неразделна част от разрешението за строеж, на основание чл. 148, ал. 8, изр.2 от ЗУТ.

Установено е, че условието на БД „Черноморски район“ към инвестиционното предложение за подаване на заявление за изменение на разрешителното от 2015 г. за водоползване е поставено и узнато през м. юни 2020 г., а условията в решението по ОВОС са поставени на 03.02.2021 г., като към датата на получаването на изявлението за отказ от договора „ЗСК – Девня“ АД не е предприело каквито и да било действия по изпълнение на посочените условия. Посочено е, че вместо това е отправило покана за сключване на окончателен договор с наличния, но недостатъчен набор от строителни книжа. Прието е, че непредприемането от „ЗСК – Девня“ АД на следващите от изискването за оперативност и добросъвестност действия по пълно окомплектоване на строителните книжа - обстоятелство, което е прието, че е налице и към момента на постановяване на въззивното решение, дава достатъчно основание на купувача да упражни предвиденото си в чл. 4, ал. 4 от договора и чл. 93 от ЗЗД право на отказ от договора в качеството си на изправна страна.

При така установените по делото факти и направените изводи, а именно, че „Еко Инвест продукт“ ООД – купувач, е изправна страна по процесния предварителен договор и че е налице виновно неизпълнение от страна на „ЗСК – Девня“ АД - продавач, въззивният състав е достигнал до извод, че договорът е прекратен от представителя на купувача с писмо до „ЗСК-Девня“ АД, получено на 16.07.2021 г., в което е направено едностранно изявление за прекратяване на предварителния договор и отказ да се сключи окончателен договор. Въззивният съд е приел, че неизпълнение на едно от кумулативно поетите задължения от „ЗСК – Девня“ АД по чл. 2 от договора, възпрепятства законосъобразното издаване на разрешение за строеж на депо за неопасни производствени отпадъци с капацитет от 95т./денонощие и 34 000т./годишно на новоучреденото дружество след прехвърляне на дяловия му капитал на „Еко Инвест продукт“ ООД - купувач. Прието е, че именно тази е преследваната цел, произтичаща от обща воля, изразена от страните по предварителния договор по ясен и недвусмислен начин - снабдяване с необходимите разрешителни и законосъобразно изграждане на процесното депо от купувача. Преценено е, с оглед очертания предмет на делото, че с оглед възникналите задължения за снабдяване с всички разрешителни съобразно действащите норми по териториално-селищно устройство, на новоучреденото дружество, обещателят не е изпълнил точно задълженията си в разумен срок и спазване дължимата грижа на добрия търговец.

Съдът е посочил, че последица от прекратяването на договора, съгласно чл. 93 от ЗЗД във вр. чл. 4, ал. 4 от договора, е възникване на задължение за „ЗСК – Девня“ АД да заплати на „Еко Инвест продукт“ ООД получения задатък в двоен размер. Поради това, въззивният съд също е приел, че предявеният иск е основателен и е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установиха основания, обосноваващи извод, че е налице вероятност съдебното решение да е нищожно на основание чл. 280, ал.2, пр. 1 от ГПК. Също така не се установи наличие на основания, обосноваващи извод за допускане на касационно обжалване поради недопустимост на обжалваното съдебно решение, основание съгласно чл. 280, ал.2, пр.2 от ГПК.

Извън посочените основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, касаторът следва да обоснове правно основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на формулираното в изложението основание за допускане на касационно обжалване, очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че съгласно трайната практика на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, пр.3 от ГПК, основанието очевидна неправилност не е равносилно на основанието неправилност на въззивното съдебно решение, съгласно предвидените основания – чл. 281, т. 3 от ГПК. За да е обосновано посоченото основание, касаторът следва да е обосновал и съдът може да установи, наличието на посоченото нарушение от въззивния съд само от мотивите на въззивния акт. В хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, касаторът следва да е обосновал такова нарушение на приложението на материалния закон, при което е приложена норма, която не съществува или е приложена в обратен на действителния й смисъл, или извън закона. По отношение на очевидна неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, касаторът следва да е обосновал нарушение на съдопроизводствените правила, което е видно от мотивите на въззивното решение, е нарушило правилата за разкриване на обективната истина, зачитане равенството на страните и е допуснато нарушение на основополагащи правни гаранции за безпристрастно разглеждане на спора. Явната необоснованост на решението поради допуснати нарушения на правилата на формалната логика или противоречие в мотивите, са включени в посоченото основание. Извън посоченото основание, допуснатите нарушения на материалния закон, съществените нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосноваността на съдебното решение, съставляват нарушения, съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, чието основание се установява по реда на чл. 290 от ГПК, с призоваване на страните в открито съдебно заседание, изслушване на становищата им. В конкретния случай не може да се установи наличие на приложение на норма в обратния на действителния й смисъл, както и приложение на норма, която не съществува. Съдът е приложил нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, посочвайки действителния й смисъл. Не може от изложеното от касатора и мотивите на съда да се установи приложение на несъществуваща норма относно изискуемото съдържание на проектите, както и изпълнение на изискванията за самостоятелно функциониране на обекта, съгласно уговореното между страните. В случая от мотивите на съдебното решение необоснованост на същото не може да се установи, мотивите са последователни и непротиворечиви. Също така липсва установяване на особено съществени процесуални нарушения.

С посочения първи правен въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Така както е формулиран правният въпрос не кореспондира с изложените от въззивния съд мотиви. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове основание за допускане на касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, който е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, по начин, обуславящ изхода на спора между страните. В случая така както е формулиран правният въпрос имплицитно съдържа правното твърдение на страната относно неправилност на съдебното решение, поради неправилно тълкуване на уговореното между страните, респ. относно необоснованост на съдебното решение поради неустановяване на действителните права и задължения по договора. Втората част на въпроса кореспондира само с първата хипотеза от първото изречение, като се въвежда и процесуалноправно твърдение за необходимост от указания на съда спрямо страната относно обстоятелства, които твърди, че не произтичат от уговореното между страните. Изцяло и в двете си изречения, поставеният правен въпрос не обосновава основание за допускане на касационно обжалване, доколкото съдържа твърдение за неправилност на въззивното съдебно решение поради нарушение на материалния закон относно тълкуването на договора, респ. поради неспазване на задълженията на въззивния съд относно задължението му при направени оплаквания във въззивната жалба да му осигури възможност да ангажира доказателства във връзка с твърденията си. Въззивният съд с оглед доказателствата по делото е изложил мотиви относно наличието на фактическия състав на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. Обосноваността на решението на въззивния съд не може да бъде предмет на разглеждане в стадия по селекция на касационната жалба.

Следва да се подчертае, че въззивният съд е възприел уговореното между страните, като с оглед диспозитивния характер на нормите от ЗЗД е приел, че страните са се съгласили, че може да уговорят последиците от неизпълнение на договорените задължения и условията, при които настъпва право на отказ на изправната страна до неизправната. В този смисъл поставеният правен въпрос не кореспондира на изложените от въззивния съд мотиви, свързан е с теза на касатора, която не почива и нормите на ЗЗД относно правата на изправната страна в случаи на конкретно уговорено право на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. Конкретната преценка относно неизпълнение на задълженията и предвиденото право на отказ в договора между страните са свързани с обосноваността на съдебното решение.

С посоченото решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр.д. 180/17 г., ВКС, 4 ГО, не може да се свърже поставения в настоящия случай първи правен въпрос. Посоченият правен въпрос е свързан със задълженията на въззивния съд да изложи мотиви относно всички доводи и възражения на страните по отношение на твърдените факти. В случая са изложени обстоятелства за необсъждане на доказателства за апортирането на имота. Но този правен въпрос не може да е обуславящ изхода на спора, доколкото въззивният съд е разкрил действителното съдържание на уговореното между страните и с оглед целените със сключения договор правни последици е приел, че породените задължения за издаване на надлежно разрешение за строеж и инвестиционни проекти, е налице неизпълнение от страна на касатора в качеството му на провадач по предварителен договор. Как и дали е изършено апортирането на имота не може да е определящо за изпълнение на предвидените в договора задължения. Настоящият съдебен състав намира, че липсва общо основание за допускане на касационно обжалване. При липса на формулиране на общо основание съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК, не подлежат на изследване сочените допълнителни основания съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

По отношение на формулирания втори правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че изисква произнасяне по съществото на спора, което не може да бъде извършено в стадия по селекция на касационните жалби, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая с оглед конкретните уговорки в предварителния договор между страните, съдът е приел, че е уговорено заплащането на задатък, като е признал правото на ищеца да получи същия в двоен размер, като страна, която е дала задатъка и има право да се откаже от договора поради неизпълнение на задълженията от насрещната страна. Установил е неизправността на страната, получила задатъка и правото на далия задатъка да иска връщането му в двоен размер съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. С оглед конкретните уговорки между страните е прието, че изпълнението на задълженията от страната получила задатъка, предхожда изискуемостта на задължението на насрещната страна. Това изключва възможността посоченият правен въпрос да е обуславящ и цитираната към него практика да е относима. Отговорът на поставения правен въпрос е свързан с разрешаването му с оглед конкретните права и задължения по сключения двустранен договор. Поради това, че е изцяло свързан с правилността на въззивното решение, поставеният правен въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Посочената практика на ВКС представлява разрешаване на конкретен правен спор и не може да се приеме, че се отнася за спора, разгледан от въззивния съд. Не подлежат на изследване допълнително сочените основания.

По отношение на формулирания трети правен въпрос касаторът по същество оспорва необходимостта от допускане и изслушване на съдебно-техническа експертиза за установяване на обстоятелства, за които са необходими специални знания, с твърдения, че има издадени официални документи. Така формулираният правен въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза по въпроси, свързани с проверка относно промяна на ползването на тръбен кладенец „ЗСК З.“, както и план на местоположението, възможността тръбния кладенец да се изгради във връзка до съоръжението за компостиране на отпадък. Твърдението, че за тези обстоятелства има документи е свързано с обосноваността на съдебното решение и не може да се проверява в стадия по селекция на касационните жалби. С оглед сочените от касатора обстоятелства, следва да се приеме, че според него не са изследвани всички документи и какви факти установяват, като експертизата не изчерпва необходимостта съдът да разгледа всички факти и обстоятелства, сочени от страната. В случая така както е формулиран правният въпрос е израз на тезата на касатора относно неправилните изводи на въззивния съд и не може да съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване, свързани с необосноваността на съдебното решение. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос следва да е този правен въпрос, разгледан от въззивния съд и обусловил изхода на спора. В случая обуславящия правен въпрос, разгледан от въззивния съд е свързан с обема на задълженията на страната, така както следват от сключения договор и предвид спецификата на предмета на договора, нормативните задължения, включени в преценка изпълнението на поетото задължение с договора. Поставеният процесуален въпрос, не е обуславящ изхода на спора и не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Не подлежат на преценка сочените допълнителни основания съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

По отношение на четвъртия правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд е следвало да се произнесе относно правилността на съдебното решение, съобразно доводите, заявени във въззивната жалба, на основание чл. 269 от ГПК, така както е разяснено в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК. В случая, поставеният правен въпрос относно задълженията на въззивния съд са свързани с оплаквания относно доклада по делото, на основание чл. 146 от ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС по приложение на чл. 146 от ГПК и чл. 269 от ГПК, на която се позовава и касаторът в соченото допълнително основание, преди всичко във въззивното производство, касаторът следва да е въвел основание за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по делото. Не е обосновано приложението на приет от страна на въззивния съд на факт, различен от установеното от първата инстанция, за да е налице разрешаване на правния въпрос относно разрешаване на правния въпрос относно преразглеждане от въззивния съд на някои изводи на първата инстанция относно осъществяване на определени факти, при спазване изискването на чл. 269, ал. 2 от ГПК. Поради това въззивният съд не е разрешил поставения правен въпрос.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение.

С оглед изхода на делото, на ответника се следват разноски. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК, отговорността за разноски се разпределя съгласно изхода на спора. В разноските се включва възнаграждение за един адвокат. В случая се установява, че ответникът по касационната жалба „Еко инвест продукт“ ООД има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Тази страна е представлявана в процеса от адв. И. Р..

В случая не са направени разноски от страната, които да подлежат на възмездяване. По делото като доказателства, за осъществената представителна власт пред касационната инстанция и направените разноски в полза на адвоката, са представени пълномощно, платежно нареждане и фактура. С пълномощното „Еко инвест продукт“ ООД учредява представителна власт на адв. Р. за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС. С представената фактура се установява наличие на сключен договор с предмет: изготвяне на отговор на касационна жалба и представителство пред ВКС по жалба на „ЗК Девня“ АД, срещу решение 61 /23, втд 623/22 г., АС – Варна и страни „Екоинвест продукт“ АД и „Лаурус Р“ ЕООД.

Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк.д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС разноските, направени от страните са държавни такси, разходи и възнаграждение за адвокат. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като има изискване за писмена форма за доказване. В този договор може да е удостоверено получаването на сумата в брой, когато това е допустимо с оглед размера на възнаграждението. В случаите когато законът изисква или е уговорено между страната и нейния адвокат, заплащането на адвокатското възнаграждение следва да стане по банков път, доказателство за плащането ще е извлечение от банкова сметка или платежно нареждане за превод на сумата. Доказването на извършването на разноски следва да е пълно.

Процесуалното представителство се осъществява от адвокат в процеса на основание чл. 32, т. 1 от ГПК. Съгласно чл.3, ал. 1 от ЗАдв. адвокатската професия може да се упражнява адвокат, практикуващ самостоятелно, в адвокатско сдружение съгласно чл. 52 от ЗАдв или адвокатско дружество съгласно чл. 57 от ЗАдв. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАдв, адвокатът има право на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗА едно лице, страна в граждански процес може да възложи представителството си по конкретно дело на адвокатско дружество, като съответно упълномощи дружеството за представителство пред съд. От своя страна, адвокатското дружество има право да преупълномощи един или няколко съдружници за извършване на процесуално представителство по конкретното дело. Ако адвокатското дружество е еднолично, с упълномощаване на дружеството се счита, че адвокатът е упълномощен. В този случай адвокатското възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, като отношенията между адвокатското дружество и адвоката, осъществил процесуално представителство на клиента, са без значение за присъждането на разноските по делото. Страната, която е избрала да бъде представлявана от адвокатско дружество, следва да заплати възнаграждение на адвокатското дружество въз основа на сключения договор. Възнаграждението, заплатено на адвокатското дружество също подлежи на възмездяване, независимо дали страната е представлявана от един или повече, преупълномощени от дружеството адвокати да представлява възложителя.

Когато е осъществено процесуално представителство от адвокат, с оглед изхода на спора, страната, има право на възмездяване на разноски от насрещната страна, включващи възнаграждение за един адвокат. Доказването се извършва с представянето на договора, установяващ получаването на паричната сума от адвоката, осъществил процесуалното представителство, ако е уговорено в договора или чрез платежен документ, когато плащането се извършва по банкова сметка, като доказването следва да е относно прехвърлянето на сумата на адвоката.

В настоящия случай, страната е избрала да бъде представлявана от адвокат. Пълномощното е едностранно, в него не е посочено постигнато съгласие относно заплащане на възнаграждение. Няма доказателства за сключен договор между страната и адвокат Р.. С оглед представената фактура, както бе посочено, издател е „Лаурус Р“ ЕООД, получател е ответникът в касационното производство „Еко инвестпродукт“ ООД. Тази фактура не установява заплащане на разноски на адвоката, представител на страната. Търговското дружество „Лаурус Р“ ЕООД не може да бъде натоварено с извършване на процесуално представителство, доколкото не представлява адвокатско дружество, еднолично или като форма на обединение на адвокати за осъществяване на съвместна дейност. Заплащането на възнаграждение на търговско дружество не представлява заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Възмездяването на разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, може да стане само, ако плащането е към адвокат, респ. адвокатско дружество. В случая плащането на адвокатско възнаграждение не е установено. Не се установява плащането да е в полза на адвоката, предвид разликата в правосубектността между търговското дружество и адвоката. Плащането по сметка на трето лице не представлява надлежно плащане на адвокатско възнаграждение, към адвоката, осъществил процесуално представителство.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение