Определение № 1034 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 319/2025 г.

Производството е по повод частна жалба, подадена от Районна здравно осигурителна каса – Ловеч, представлявана от управителя д-р К. Данчев, против определение № 8827 от 09.09.2024 г., постановено по адм. дело № 1832/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С обжалваното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалба, подадена от „Аксаковофарма“ ООД против неоснователно искане за заплащане на лекарствени продукти, по констативен протокол № 01-386/10.06.2024 г., съставен от контрольори при РЗОК Ловеч. За да постанови съдебния акт, първостепенният съд е приел, че констативният протокол не е индивидуален административен акт и е изключен от предмета на оспорване на административни актове по чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК и на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Със същото определение е върнал административната преписка за произнасяне по реда на чл. 75 от ЗЗО на управителя на РЗОК Ловеч. Частният касационен жалбоподател прави оплакване, че оспорваното прекратително определение е нищожно. Обосновава се със сезирането на долния съд с недопустима жалба, поради просрочието й. Оспорваният констативен протокол е връчен на управителя на проверяваната аптека в гр. Ловеч, собственост на търговското дружество на 13.06.2024 г. Оплакването е за незаконосъобразно прилагане на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, сочена от административният съд в оспорваното определение, за да приеме, че жалбата до него е подадена в срок при условията на тази разпоредба. Тъй като съдът се произнесъл по недопустима жалба, постановения съдебен акт е нищожен. Искането е за прогласяване нищожността му. Ответникът по частната касационна жалба - „Аксаковофарма“ ООД не взема отношение. Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е правилно, като резултат. Настоящият съдебен състав намира, че след като констатациите на назначените за извършване на проверка длъжностни лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, подлежат на оспорване по административен ред / чл. 75, ал. 1 от ЗЗО/, съдът не е надлежно сезиран да проведе контрол върху акт, неподлежащ на оспорване. С връщането на административната преписка за произнасяне по жалбата на „Аксаковофарма“ ООД, частният касационен жалбоподател не понася неблагоприятни последици, във връзка с постановеното от административния съд определение. Относно оплакванията на частния жалбоподател, че пред административния съд е било образувано производство по недопустима жалба, в хода на административната процедура, която следва да се развие пред директора на РЗОК Ловеч, административният орган следва да направи своята преценка в условията на чл. 88 от АПК. Административното производство е започнало по възражение на търговското дружество, като собственик на аптека, против уведомление, че не му се дължи заплащане на сумата 17,42 лева по три електронни предписания за периода от 16.04.2024 г. – 30.04.2024 г. В тази връзка и на основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗО е издаден протокол от длъжностни лица, определени със заповед № РД – 01 – 386/06.06.2024 г. на и.д. директор на РЗОК – Ловеч за извършване на тематична проверка по изпълнение на ИДА № 116180/18.01.2024 г. и подаденото възражение от 7.05.2024 г. Съставения констативен протокол № 01-386/10.06.2024 г. е връчен на управителя на аптека „Марешки – 2“, притежание на „Аксаковофарма“ ООД на 19.06.2024 г. срещу подпис. Следва да се посочи, че процедурата по съставяне на констативния протокол не е нарушена – извършена е проверка във връзка с възражение от управителя на аптеката срещу недължима за заплащане сума; управителят е присъствал и констативният протокол е подписан от лицата, извършили проверката, и от ръководителя на аптеката. В констативния протокол и в изпълнение разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО е посочен реда и срока, в който се подават становища или възражения от проверяваното лице до директора на РЗОК. Прави се оплакване от частен жалбоподател, че седмодневния срок е преклузивен и е изтекъл на 20.06.2024 г. Съдията от административния срок е приел допустимост на оспорването в условията на чл. 140, ал. 1 от АПК, без да обоснове довода си. В обжалваното пред този съдебен състав определение на първостепенния съд изрично е прието, че констативния протокол не е административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (отм. ДВ бр. 109 от 28.12.2024 г., в сила от 1.01.2025 г.), изпълнителят има право на писмено възражение по направените в протокола по чл. 43 констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. Няма спор, че в указания срок становище/възражение до директора на РЗОК Ловеч не е изпращано; няма спор, че заповед за налагане на санкция по отношение на ответник по частната касационна жалба не е издавана. Независимо, че процесният констативен протокол, както сочи първостепенния съд, не е административен акт, подлежащ на съдебен контрол е следвало, започналата процедура по възражение на ответника по частната жалба да се развива по реда на раздел Х, глава Втора от ЗЗО, предвид задължителния административен контрол, във връзка със задължението на директора на РЗОК да се произнесе по възражение срещу констативния протокол. Директорът на РЗОК, като компетентен орган следва да направи дължимата преценка за допустимост на оспорването и в отсъствието на наложена санкция по административен ред и необжалваемост на констативния протокол да постанови административен акт, с който да завърши процедурата. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, шесто отделение