Определение № 4899 от 29.10.2025 г. на ВКС по д. № 3425/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд-София и Административен съд София-град по отношение на подсъдността на подадена жалба от С. Ч. Л. срещу мълчалив отказ на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да издаде индивидуален административен акт по молбата й вх. № 94-00-13260/21.11.2023 г., с която е поискала да й се актуализира и заплати трудовото възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 31.05.2023 г., както и да й се актуализира и заплати обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, както и да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразните действия на ответника в размер на разлика между дължимото и изплатено трудово възнаграждение. С определение № 1913 от 21.02.2024 г., постановено по адм. д. № 386/2024 г. по описа на Административен съд София-град, е прекратено производството по образуваното пред този съд дело и то е изпратено по подсъдност на Районен съд-София. Изложени са съображения, че е налице имуществен спор по гражданско правоотношение, който е от компетентността на гражданския съд по аргумент от чл. 125 ЗДСл. С определение № 33160 от 07.08.2025г., постановено по гр. д. № 11713/2024 г. по описа на Софийски районен е прието, че делото не подлежи на разглеждане по общия исков, а по реда на АПК, поради което е направен извод, че същото е подсъдно на Административен съд-София-град. Посочено е, че, доколкото се претендира обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са възникнали от незаконосъобразно упражнена административна дейност - мълчалив отказ на председателя на УС на АПИ да разпореди изплащането на полагащата се на ищцата разлика в трудовото възнаграждение и в обезщетението за неизползване на платен годишен отпуск, то ищцата С. Л. търси съдебна защита свързана с бездействието на конкретен орган, поради което делото е подсъдно на административните съдилища. Пояснено е, че само споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на служебното правоотношение, се разглеждат от гражданския съд по реда на чл. 125 ЗДСл. Настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на административния съд по следните съображения: Във връзка с предявения иск за обезщетение и изложените в молбата твърдения приложима е нормата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, която въвежда обща компетентност за административните съдилища в материята по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища. Разпоредбата на чл. 124 ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. Само споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на служебното правоотношение, се разглеждат от гражданския съд по реда на чл. 125 ЗДСл. С даденото разрешение в т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС е разяснено, че имуществените спорове, извън глава VІ от Закона за държавния служител /“Прекратяване на служебно правоотношение“/, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. В посочения смисъл е установена практика на смесени състави на ВКС и ВАС, (напр. определение № 1 на ВКС по гр.д. № 35/2016 г. на петчленен състав и определение № 3 на ВКС по гр.д. № 4/2011 г. на петчленен състав, както и мотивите на определение № 7 по адм.д. № 47/2023 г. на петчленен състав, както и определение № 3630/11.07.2025г. по к.гр.д. № 3705/2024г. по описа на ВКС и ВАС, 5 -членен състав.). В настоящия случай жалбоподателката С. Л. претендира обезщетение за имуществени вреди, за които твърди, че са възникнали от незаконосъобразно упражнена административна дейност – мълчалив отказ на председателя на УС на АПИ да разпореди изплащането на полагаща й се разлика в трудовото възнаграждение и в обезщетението за неизползване на платен годишен отпуск. За определяне на подсъдността е ирелевантно обстоятелството, че към момента на сезиране на съда жалбоподателката вече не е била в служебно правоотношение с административния орган – нейните искания касаят елементи от това правоотношение и са свързани с твърдяно незаконосъобразно бездействие от насрещната му страна. Изложените съображения, както и това, че в конкретния случай жалбоподателката търси съдебна защита свързана с бездействието на съответния орган, обуславят подсъдността на делото на административните съдилища. Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,