Определение № 1973 от 16.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 766/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), срещу Решение № 956/06.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2886/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна на решение от 21.04.2023 г. по гр. д. № 595/2020 г. на СГС, са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу П. П. Х. и В. М. В. искове за отнемане в полза на държавата на следното имущество: недвижим имот, находящ се в [населено място], район „П.“,[жк], [жилищен адрес] представляващ апартамент № ..., ... жилищен етаж; лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Битъл“, peг. [рег.номер на МПС], рама № ..., двигател № ...; моторната лодка „Ребитва“ с № ВД 948, както и сумата от 530 лв., представляваща пазарната стойност на ремарке, специално, колесар за лодка, рег. [рег.номер на МПС].

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е отчасти недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск за отнемане в полза на държавата на моторната лодка „Ребитва“ с № ВД 948. Твърди се, че решението е недопустимо и в частта по иска за отнемане в полза на държавата на сумата от 530 лв., представляваща пазарната стойност на ремарке, специално, колесар за лодка, рег. [рег.номер на МПС], тъй като от тази претенция ищецът се отказал в хода на производството пред въззивния съд, който с определение в открито съдебно заседание, проведено на 27.05.2025 г., обезсилил първоинстанционното решение, прекратявайки производството по делото в тази част. Касаторът счита, че в останалата част въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд при извеждане на решаващите фактически и правни изводи да обсъди в мотивите към решението си всички доказателства и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка? Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, които да включват фактически и правни изводи?“;

2. „Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и налично в края на периода „имущество“ с понятието „значително несъответствие“?“;

3. „Длъжен ли е съдът да извърши проверка на доходите на проверяваното лице (включително членовете на семейството му) за изследвания период, проверка на източника на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не, съобразно ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, когато в края на периода е налице превишение на наличното имущество в сравнение с притежаваното в началото, при констатирано от СИЕ значително несъответствие в размер над изискуемия от КОНПИ?“;

4. „Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е възможно, само ако се докаже връзка между престъплението/административното нарушение, повод за образуване на проверката/производството по ЗОНПИ, и придобиването на процесното имущество?";

5. „Предпоставка за основателност на исковете по ЗОНПИ ли е установяването на причинно-следствена връзка между извършено престъпление и придобитото имущество?“.

Поддържа се, че първите четири въпроса са решени в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 117/27.02.2025 г. по гр. д. № 1408/2024 г. на ВКС, Решение № 50129/09.01.2024 г. по гр. д. № 3737/2020 г. на ВКС, Решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. и др. (по първи въпрос), Решение № 95/19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. по описа на ВКС, III ГО (по втори и трети въпрос), Решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО (по четвърти въпрос).

По последния въпрос се иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдение, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на Решение № 13/2012 г. по к. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд.

Ответниците по касационна жалба П. П. Х. и В. М. В. изразяват становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел от фактическа страна, че ищецът бил уведомен от Специализирана прокуратура с писмо с вх. № УВКП 736/11.06.2018 г., че ответникът П. П. Х. бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 16/2017г. по описа на СО- СП, пр. пр. № 187/2017 г., за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК - за това, че в периода м. януари – 17.05.2018 г. на територията на страната и в чужбина участвал в организирана престъпна група, съставена да се извършват престъпления по чл. 280 НК, което попадало в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 8 ЗПКОНПИ. Безспорно било, че ответниците били във фактическо съжителство по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗОНПИ. Проверяваният период бил от 11.07.2008 г. до 11.07.2018 година. Наказателното производство срещу ответника Х. било прекратено с постановление от 14.01.2019 година.

Съгласно основното и допълнително заключение към съдебно-икономическата експертиза, изслушано в производството пред окръжния съд, което въззивният съд отказал да кредитира, налице било несъответствие между имуществото на ответниците и нетния им доход в размер на 1 576 227, 92 лева. Апелативният съд посочил, че вещото лице включило в анализа всички суми и имущества, преминали през патримониума на ответниците, които не били налични към края на изследвания период. Приел е, че основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период съществува разлика и в каква посока била тя. От молбата на ищеца за частичен отказ от исковете установил, че цената на иска била в размер на 153 618 лв., формирана като сбор от пазарната цена на апартамент № ... в София,[жк](138 071 лв.), лек автомобил „Фолксваген“, модел „Битъл“ (1748 лв.), моторна лодка „Ребитва“ и пазарната стойност ремарке– колесар за лодка на стойност 530 лева. Приел, че моторната лодка, продадена от ответника през 2012 г., и сумата от 530 лв., пазарна стойност на отчужденото ремарке - колесар, не представлявали „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не следвало да участват при определяне на несъответствието. Въззивният съд е посочил, че в края на периода ответниците разполагали с по-малко имущество отколкото в неговото начало и този факт приел за достатъчен, за да изключи наличието на несъответствие и обогатяване. Пояснил, че придобитото през проверявания период и налично в края му имущество се равнявало на сбора от стойността на недвижимия имот (138 053 лв.) и лекия автомобил (1748 лв.) или общо 139 819 лв., което било под релевантния размер от 150 000 лева.

В допълнение е посочил, че не била налице причинно-следствена връзка между твърдението на КОНПИ за незаконни доходи и придобито имущество.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице основания за спиране на производството по делото, тъй като поставеният в изложението втори въпрос е обусловил правната воля на въззивната инстанция, а в същото време проблемът е предмет на разглеждане по образуваното тълк. д. № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, което следва да даде отговор на въпросите: „Материалноправна предпоставка за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десетгодишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“.

По посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение и съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,