Определение № 50254 от 11.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2246/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от „Б. инвестмънтс“ ООД, ЕИК[ЕИК], и от Д. М. Г., срещу решение № 260087 от 29.03.2021 г. по в.т.д. № 400/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, трети състав. Касаторът „Б. инвестмънтс“ ООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 89 от 17.02.2020 г. по т.д. № 400/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения от дружеството срещу Д. М. Г. главен иск - за признаване за установено, че дружеството не дължи на взискателя по изп.дело № 850/2018 г. по описа на ЧСИ С. Г., рег. № 825, сумата 32 650.05 лв., представляваща остатък от главницата по изпълнителен лист от 11.06.2013 г., издаден по т.д. № 54/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив, както и не дължи акцесорните вземания за законна лихва върху тази сума и за направените разноски по изп.дело, на основание чл.119 ЗЗД, тъй като същите са погасени по давност. Касаторът Д. Г. обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта за уважаване на предявения от дружеството евентуален отрицателен установителен иск – за признаване за установено, че „Б. инвестмънтс“ ООД не дължи на взискателя по изп.дело № 850/2018 г. по описа на ЧСИ С. Г. законна лихва върху главницата от 32 650.05 лв. за периода от 05.02.2014 г. до 05.03.2016 г., поради погасяване на тези лихви с изтичане на тригодишен давностен срок. В касационната жалба на ищцовото търговско дружество се твърди неправилност на атакувания съдебен акт на предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания. Според касатора, апелативният съд е формирал правни изводи за последиците от прекратяването по право на първоначално образуваното изпълнително дело, които са в противоречие с процесуалния закон и със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че релевантни за погасителната давност са само съответните валидни изпълнителни действия, а след прекратяване на изпълнителното производство, всички извършени по него изпълнителни действия се обезсилват по право и затова не биха могли да произведат ефект, изразяващ се в прекъсване на погасителната давност за вземането. Касаторът изразява несъгласие и с определените от съда моменти на начален срок на давността за вземането, както и относно прекъсването и спирането на давността по отношение на вземането, предмет на главния иск. Твърди още, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и е извел необосновани фактически изводи. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси: 1. Предприетите изпълнителни действия преди прекратяването на принудителното изпълнение поради перемпция произвеждат ли процесуалноправни и материалноправни последици спрямо давността за вземането, предмет на това изпълнение, или се обезсилват по право и нямат ефект да я прекъснат, с твърдение, че е разрешен в противоречие с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решения по гр.д.№ 1812/2015 г., по гр.д. № 1385/2012 г. и по гр.д. № 1953/2015 г. на IV г.о.; 2. При прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителните действия запазват ли своето материалноправно значение относно прекъсването на давността или правната последица е обезсилване с обратна сила на всички изпълнителни действия, поради което те не се считат за произвели прекъсващ ефект относно погасителната давност на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД; 3. Считат ли се за валидни изпълнителни действия по смисъла, вложен от ВКС в т.10 на ТР № 2/2013 г., обезсилените по право изпълнителни действия по вече прекратения, поради перемпция, изпълнителен процес и могат ли такива обезсилени действия да водят до прекъсване на давността за вземането, предмет на прекратеното изп.производство; 4. При перемпция запазва ли се прекъсването на давността, считано от последното изпълнително действие или същото не се запазва, тъй като с обратна сила се обезсилват всички изпълнителни действия поради прекратяването на изпълнителното производство и 5. Възможно ли е обезсилени по право изпълнителни действия да пораждат ефект, изразяващ се в прекъсването на давността за вземането и ако е възможно, в какво всъщност се изразява ефектът на обезсилването по право на тези действия по едно прекратено изп.дело. По въпроси от № 2 до № 5 се поддържа допълнителната селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се сочат противоречиви разрешения на ВКС в приложени към изложението съдебни актове. Касаторът се позовава и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.трето от ГПК по отношение на приетото от въззивния съд, че извършените изпълнителни действия и произтичащите от тях правни последици няма да бъдат засегнати от прекратяването на изпълнителното производство, тъй като същото има действие само занапред. Касационният жалбоподател Д. Г. поддържа доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение в атакуваната от него част. Твърди, че апелативният съд неправилно е определил първото изпълнително действие по новообразуваното изпълнително дело, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразен извод за погасяване по давност на законната лихва върху главницата от 32 650.05 лв., за периода от 05.02.2014 г. до 05.03.2016 г., съответно, за основателност на предявения от „Б. инвестмънтс“ ООД евентуален отрицателен установителен иск - за недължимост на това акцесорно вземане и за отпадане на възможността за събирането му по реда на принудителното изпълнение. Искането за допускане на касационен контрол е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните въпроси: 1. „Как се изчислява от кой момент се счита погасено вземането за лихви по см. на чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД“ и 2. „Когато са предприети действия по принудително изпълнение по отношение събиране вземането за лихви, как се изчислява началният и крайният момент на тяхната дължимост и датата, от която се считат погасени“. За обосноваване на първата допълнителна селективна предпоставка, касаторът Д. Г. се позовава на: ППВС № 3/1980 г., ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и определение по т.д. № 183/2009 г. Сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е бланкетна. По делото са постъпили писмени отговори от насрещните по двете касационни жалби страни, с които са оспорени основанията за допускане на касационно обжалване в атакуваните от страните части от въззивното решение, а по същество – и тяхната основателност. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, преди произнасяне по поддържаните от жалбоподателите основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение, намира, че са налице предпоставки за спиране на производството, на основание чл.292 ГПК, с оглед висящото тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателната процедура е образувана по въпроса: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, като произнасянето по него би било от значение и за селективната фаза на касационното производство, с оглед на част от поставените от касаторите въпроси. Предвид горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение