Определение № 144 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2237/2008 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Д. В. И., приподписана от адв. Г от АК - Варна, срещу определение № 810/19.03.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 368/2008 г. С него е потвърдено определение на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът Български спортен тотализатор – ЦД, София чрез Б. – РД, Варна, представлявано от адв. А, е възразил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Д. И. излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намира приложение хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на които се основава касатора и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане. Предявен е иск за прогласяване нищожността на нотариален акт № 1* том ІІІ, дело № 401/2006 на нотариус Е. Д. с район на действие РС Варна. Районният съд е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес по следните съображения: нотариалният акт е констативен и с него се признават права на собственост върху недвижим имот в полза на БСТ. Самият акт не е правопораждащ за възникване правото на собственост, така, че дори да е била нарушена процедурата по съставянето му, това няма да се отрази върху самото вещно право. Освен това, ищцата, заедно с И. Ж. И., Ж. И. Д. и М. И. Ж. вече е водили иск за собственост относно същия имот с ответника, който е отхвърлен, така, че решението по настоящия спор няма как да се отрази върху нейната правна сфера. Това определение е потвърдено от въззивния Варненски окръжен съд, който е изяснил, че искът е с правно основание чл. 472 ГПК /отм./, а не по чл. 26 ЗЗД, както твърди Д. И. Отмяната на констативния нотариален акт в случая е свързана с със спор за материално право, но иск по чл. 431, ал. 1 ГПК /отм./ не е предявен, за да се следва при уважаването му и последицата по чл. 421, ал. 2 ГПК /отм./. Подобен иск би бил и недопустим, защото за собствеността върху имота между страните има формирана сила на присъдено нещо. Ищцата се домогва да преодолее забраната по чл. 224 ГПК/отм./. Касаторът обосновава допускане на касационното обжалване със следните процесуално-правни въпроси: длъжен ли е ищецът да дава правна квалификация на спора или съдът следва да изведе същата от изложената фактическа обстановка и искането; валидността на нотариалното действие може ли да се оспорва в самостоятелно производство. Въпросите са значими за правоприлагането, но не са съществени за конкретния спор. С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото, не защото ищецът е квалифицирал грешно материално-правния спор, нито е изхождал в преценката си за допустимост на исковото производство от посочената в исковата молба материално-правна норма – чл. 26 ЗЗД. Напротив, Варненският окръжен съд е определил предмета на иска и от там приложимата материално-правна норма чрез страните, правопораждащите юридически факти и петитума. Вторият въпрос в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК е некоректно поставен, а и въззивният съд не е отказал разглеждане на спора по същество, защото е счел, че е недопустимо самостоятелно предявяване на иска за нищожност на нотариалното действие. Съображенията са свързани с правния интерес, който в съответствие с вменените на съда задължения, следва да се преценява по всеки един исков процес. Доводи и възражения относно заключението, че резултатът по предявения иск няма да се отрази върху правната сфера на ищцата, не са наведени. Мотивиран от горното, съдът