Определение № 413 от 25.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1752/2018 г.

Производството е по чл.288 от ГПК след определение по чл.274, ал.2 ГПК на ВКС, II т.о. Развива се по касационна жалба с вх. № 2884/28.05.2018г. на „Първа инвестиционна банка“АД против решение № 70/16.04.2018г. по т.д. № 389/2017 г. на Апелативен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 166/18.07.2017г. по гр.д. № 10048/2016г. на Габровски окръжен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на „Сити кидс“ООД сумата от 150 000 евро, представляваща част от дължимо обезщетение по договор за цесия от 18.11.2014г., предявена като част от вземане в общ размер от 367 402,68 евро, на осн. чл.100, ал.1 вр. чл.79 и чл.82 ЗЗД. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Сити кидс“ООД в писмения си отговор оспорва допустимостта, евент. основателността на касационната жалба, както и изпълнението на условията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, констатира следното: Преценката за редовността на касационна жалба вх. № 2884/28.05.2018г. е направена с Определение № 213/25.03.2019г. по ч.т.д. № 627/2019г. на ВКС, II т.о. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е допустимо, тъй като в действащото право няма норма, която да ограничава ищеца да предяви последователно няколко частични иска, ако за съответната част не е формирана сила на пресъдено нещо в предходен процес. Счел е, че производството е висящо по отношение на иск с правно осн. чл.100, ал.1 вр.79, ал.1 вр. чл.92 ЗЗД. Апелативният съд е установил, че между банката като цедент и „Сити кидс“ООД като цесионер на 18.11.2014г. е бил сключен договор за цесия на вземания на касатора спрямо „Футуроаора” ООД по Договор за кредитна линия № 000СL-S-000017/12.02.2009 г. и анекси към него и Договор за кредитна линия № 000СL-S-000018/12.02.2009 г. и анекси към него и допълнителни разходи за обща цена за вземанията в размер на 367 402.68 евро за главници и лихви по договорите за кредитна линия, 2 868.75 лева – разходи за застраховане на обезпеченията, 312 лева – разходи за връчване на нотариални покани за изискуемост на вземането. За безспорен е бил намерен фактът на сключване на договори за банкова гаранция между „Футуроаора” ООД-наредител и „Първа инвестиционна банка” АД-гарант, в полза на трето лице бенефициер – дружество със седалище в Италия. В същите е било уговорено, че при отправено искане на наредителя „Футуроаора” ООД банката (гарант) приема да издаде неотменяема и безусловна банкова гаранция със съответни параметри съгласно приложения към договорите. ВТАС е преценил задължението на банката-гарант като субсидиарно – възниква след неизпълнение от страна на главния длъжник-наредителя. Според решаващия състав не се е установило при условията на главно и пълно доказване осъществяване на предпоставките, визирани в договорите за кредитна линия, за служебно усвояване от банката на предоставените с тях средства, тъй като не е установено неизпълнение на задължения на „Футуроаора” ООД по договорите за банкови гаранции и не е установено, че към момента на служебното усвояване на сумите по договорите за кредитна линия „Първа инвестиционна банка“ АД е извършила плащане на бенефициера по банковите гаранции. С оглед на изложеното е приет за ирелевантен настъпилият факт по точка 5.2, буква „а” от Анекс № 2/7.01.2010 година към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 г., точка 5.2. от Анекс № 1 към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009г. – образувано производство по несъстоятелност за „Футуроаора” ООД. Въззивната инстанция е намерила за недоказани предпоставките на точка 15, буква „к”, във връзка с точка 23 от Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 г., във връзка с точка 5.2, буква „а” от Анекс № 2/7.01.2010 г. към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 г.; точка 15, буква „к”, във връзка с точка 23 от Договор за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009 г., във връзка с точка 5.2, буква „а” от Анекс № 1/7.01.2010 г. към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009 г. за обявяване от „Първа инвестиционна банка” АД за изискуеми на 5.09.2014 г. на усвоените суми по предоставените кредитни линии. Допълнителен аргумент за несъществуване на прехвърленото с договора за цесия вземане апелативният съд е изложил и с оглед отправеното от „Футуроаора” ООД до „Първа инвестиционна банка” АД уведомление с вх. № 12- 5200/15.09.2014 г., в което се съдържа изявление за едностранно прекратяване на посочените по-горе договори за банкова гаранция и договори за кредит. Според решаващият съд между наредителя и гаранта се сключва договор за поръчка. По силата на породеното мандатно правоотношение банката се задължава да издаде банкова гаранция съобразно условията на договора. Поради което цитираното по-горе уведомление по своята същност е било счетено за изявление по чл. 287 ЗЗД за оттегляне на поръчката. С достигането на изявлението на „Футуроаора” ООД до „Първа инвестиционна банка” АД договорите за банкова гаранция следва да се считат за прекратени. Извършените след този момент действия от „Първа инвестиционна банка“ АД за усвояване на средства по договорите за кредитна линия са без правно и договорно основание. ВТАС е изложил съображения, че при договор за цесия вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал (чл. 99, ал. 2 от ЗЗД). Валидността на договора за цесия се преценява с оглед валидността на неговото конкретно правно основание. Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания. Договорът за цесия предпоставя съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В случая към момента на сключване на договора за цесия / 18.11.2014г./ „Първа инвестиционна банка“ АД не е извършила плащане по банковите гаранции в полза на бенифициера, не е имала основание за усвояване на суми по договорите за кредитна линия – не е налице валидно възникнал дълг на „Футуроаора” ООД към „Първа инвестиционна банка” АД. Следователно договорът за цесия не е произвел транслативно действие и „Сити кидс“ ООД не е станало титуляр на вземането, предмет на цесията. Тъй като при възмездна цесия цедентът отговаря за съществуването на вземането по време на сключване на договора на осн. чл. 100, ал. 1 ЗЗД, той дължи връщане на полученото срещу несъществуващото вземане и обезщетение за претърпените от цесионера вреди. За да постанови крайния си правен извод въззивният съд се е позовал и на влязлото в сила решение № 389/15.01.2016г. по гр.д. № 270/2015г. на РС-Благоевград, с което е признато за установено по отношение на „Сити кидс” ООД, че не съществува вземане на дружеството спрямо „Футуроаора” ООД в размер на 5 000 евро – част от заявено вземане на касатора спрямо „Футуроаора” ООД за сума общо в размер на 367 402,68 евро, предмет на Договор за цесия от 18.11.2014 г., претендирано на основание Договор за кредитна линия № 000СL-S-000017/12.02.2009г., Договор за кредитна линия № 000СL-S-000018/12.02.2009 г. между „Футуроаора” ООД и „Първа инвестиционна банка” АД. Със същото решение „Първа инвестиционна банка” АД е осъдено да заплати на „Сити кидс” ООД сумата 5 000 евро – част от дължимото обезщетение по Договор за цесия от 18.11.2014 г., чийто общ размер е 367 402,68 евро и 3 180,75 лв. Апелативният съд е съобразил, че установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо и в последващото производство за непредявената част от вземането. В случая като общи правопораждащи факти на спорното право са преценени тези относно сключения договор за цесия, съществуването на вземането към момента на прехвърлянето, отговорността на „Първа инвестиционна банка” АД спрямо „Сити кидс“ ООД, на осн. чл. 100, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД. Тъй като „Първа инвестиционна банка” АД е било конституирано като трето лице-помагач в производството по гр. д. № 270/2016 година по описа на РС- Благоевград, образувано въз основа на предявен от „Футуроаора” ООД против „Сити Кидс” ООД частичен отрицателен установителен иск за признаване за установено несъществуването на вземане на „Сити кидс” ООД спрямо „Футуроаора” ООД в размер на 5 000 евро – част от претендираното вземане на „Сити кидс” ООД против „Футуроаора” ООД за сумата 367 402,68 евро, предмет на Договор за цесия от 18.11.2014г. на осн. чл. 223, ал. 2 от ГПК това, което БлРС е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към настоящата касационна жалба касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Ако в договора за кредитна линия, обезпечаващ задълженията по предоставените кредитни улеснения, между които и едностранни и неотменими банкови гаранции, е уговорено, че при образуване на производство по несъстоятелност срещу кредитополучателя банката усвоява служебно средствата от предоставения кредит, без да се поставят други условия за служебно усвояване, необходимо условие за усвояването ли е да е налице плащане от страна на гаранта по издадените гаранции?; 2/ Може ли да се оттегли поръчката по договори за издаване на безусловни и неотменими банкови гаранции? Може ли да се оттегли поръчката по договори за издаване на безусловни и неотменими банкови гаранции, ако гаранциите са издадени и за това е уведомен бенифициера и не е налице съгласие на бенифициера за оттеглянето?; 3/ В случай, че на гаранта са предявени за плащане едностранни и неотменими банкови гаранции, обезпечени с договор за кредитна линия, следва ли да е извършено плащане на гаранциите за да се ангажира отговорността на гаранта или е достатъчно предявяване на същите? Може ли с договор за цесия да се прехвърли вземане по договор за кредитна линия, обезпечаващ безусловни и неотменими банкови гаранции, които са били предявени за плащане на гаранта, но към датата на договора за цесия все още не са платени?; 4/ Освобождава ли се кредиторът от отговорност по чл.100, ал.1 ЗЗД на осн. чл.83, ал.2 ЗЗД, ако в договора за цесия между търговци са описани подробно обстоятелствата, от които възниква вземането и от описанието следва, че вземането е несъществуващо?; 5/ В случай, че по заведен осъдителен иск за част от вземането, съдът е приел в мотивите на решението, че не съществува цялото вземане, така приетото от съда за несъществуване на вземане в мотивите на решението ползва ли се със сила на пресъдено нещо за остатъка от вземането? В случай, че по заведен осъдителен иск за част от вземането, с участието на подпомагаща страна, съдът е приел в мотивите на решението, че не съществува цялото вземане, така приетото от съда за несъществуване на вземане в мотивите на решението ползва ли се със сила на пресъдено нещо за остатъка от вземането съгласно чл.223, ал.2 ГПК или със сила на пресъдено нещо се ползва само изводът на съда относно частта от вземането, предмет на предявения иск? В случай, че по заведен осъдителен иск за част от вземането, с участието на подпомагаща страна, в което производство е заведен обратен иск за част от вземането от подпомаганата към подпомагащата страна и съдът се е произнесъл в мотивите на решението по отношение на цялото вземане, като диспозитивът на решението касае само заявената част от претенцията и това е съобразено в решението по обратния иск, приетото от съда по отношение на цялото вземане ползва ли се със сила на пресъдено нещо за остатъка от вземането съгласно чл.223, ал.2 ГПК или със сила на пресъдено нещо се ползва само изводът на съда относно частта от вземането, предмет на предявения иск? Въпросите са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззиввното решение с практиката на ВКС, но само по пети въпрос касаторът изрично цитира такава практика, обективирана в Решение № 33/25.03.2013г. по т.д. № 140/2012г. на ВКС, I т.о., Решение № 246/09.11.2016г. по т.д. № 764/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 50/12.02.2010г. по гр.д. № 430/2009г. на ВКС, II г.о. При условията на евентуалност е наведено и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация – въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Наведените от касатора доводи по касационна жалба с вх. № 2884/28.05.2018г. за недопустимост на въззивното решение повтарят тези по касационна жалба с вх. № 2540/04.05.2018г., по които вече има произнасяне с оглед и служебното задължение на касационната инстанция по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК в определение № 25/06.02.2019г. по т.д. № 1752/2018г. на ВКС, I т.о. Настоящият състав на ВКС потвърждава извода си, че вероятност въззивното решение да е недопустимо в процесния случай не съществува. Между страните е налице влязло в сила осъдително решение по отношение на част от вземане, като друга негова част е предявена в производството пред ОС-Габрово по гр.д. № 10048/2016г. и е предмет на обжалваното въззивно решение на ВТАС. Не съществува процесуална пречка в този случай ищецът да упражни правото си на иск по отношение на непредявената част от вземането, друга част от което е била заявена и уважена в предходен процес. По отношение на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК „очевидна неправилност“ касаторът не сочи пороци на решението, които да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт, а именно случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всички доводи касаят конкретно съдържание на договорни клаузи и проверка дали са настъпили предвидените в тях предпоставки за служебно усвояване на сумите по двата договора за кредитна линия. Същите налагат допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на съдържанието на защитните им доводи и на събраните доказателства, което като дейност е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Материалноправните въпроси от първи до четвърти включително не отговарят на изискването към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са единствените обусловили крайното правно решение по спора, доколкото ВТАС е изложил аргументи и относно приложението на чл.298, ал.1 ГПК и чл.223 ГПК, като е намерил, че е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по развилото се преди това производство пред РС-Благоевград за друга част от претендираното вземане. Освен това за да бъдат дадени отговори на така поставените въпроси е нужна конкретна преценка на клаузите по процесните договори, вкл. какви точно предпоставки предвиждат те за пораждане на право банката служебно да усвои суми по договорите за кредитна линия, респ. да ги обяви за пресрочно изисксуеми, както и дали от събраните доказателства се установяват тези предпоставки, т.е. предполагат порверка по същество на касационната жалба. По отношение на тези въпроси касаторът не е обосновал и соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е посочил нито едно съдебно решение на ВКС, на което въззивното решение по същите въпроси да противоречи. Групираните под номер пет въпроси са от процесуалноправен характер. Макар и непрецизно формулирани /допуснато е объркване между предявения по предходно дело в БлРС отрицателен установителен иск между главните страни по този спор от една страна и от друга страна – предявения по същото дело като частичен обратен осъдителен иск от ответника по главния иск срещу третото лице помагач, последният сега касатор/ конктекстът на поставянето им насочва към решаващия извод на ВТАС за зачитане на СПН на решението по обратния осъдителен иск по отношение на правопораждащите спорното право факти. Настоящият състав намира, че не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Следва да се има предвид, че така уточнени въпросите попадат в обхвата на по-общия въпрос по т.2 от ТР № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС дали решението по уважен частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг процес иск за горницата, произтичаща от същото право. Произнасянето на ВТАС по тях съответства на постановеното с разрешението по цитираното ТР, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със СПН относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг процес иск за горницата, произтичаща от същото право. В съобразителната част на ТР се посочва, че след като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Не се преклудират правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Не се преклудират и правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В процеса по гр.д. № 10048/2016г. на ГОС касаторът не е правил правопогасяващи възражения за давност, плащане, прихващане, нито правоотлагащи, а единствено и само възражения, касещи възникването на претендираното от „Сити кидс“ООД субективно материално право, които според посочените по-горе постановки на задължителната практика на ВКС се явяват преклудирани от СПН на влязлото в сила решение по гр.д. № 270/2015г. на РС-Благоевград. Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното решение на ВТАС. Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение