Определение № 2471 от 25.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 912/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД /в ликв./ с ЕИК[ЕИК] против решение №603/28.11.2025 г., постановено по в.т.д. №275/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №49/09.01.2025 г., постановено по т.д. №1869/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е признато за установено по предявените от Е. А. Б. против „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД /в ликв./ искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че са нищожни като невзети решенията от т.3 до т.12 от дневния ред, приети на 27.09.2023 г. от Общото събрание на съдружниците на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД /в ликв./. Жалбоподателят атакува въззивното решение като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди и да прецени всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно или може да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля? Твърди се противоречие с: решение № 24/28.01.2010г по гр.д № 4744/2008г на I г.о. на ВКС, решение № 69/09.07.2015г. по гр.д.№1582/2014 на IV г.о. на ВКС, решение № 69/17.07.2015г по т.д.№ 674/2014г на II т.о. на ВКС и решение № 704/2024г по гр.д.№ 4599/2023г. на IV г.о. на ВКС.; 2/ Дали приложеният към въззивната жалба Протокол от проведеното общо събрание на съдружниците от 27.09.23г., на „София проджект“ ООД, в ликв., с абсолютно същото съдържание и удостоверен по друг нотариален ред, представлява ново доказателство по смисъла на чл.260, т.6 ГПК, новооткрито или новонастъпило такова е по смисъла на чл. 260, т. 5 ГПК?; 3/ Може ли успешно да изпълни поставените в чл.137, ал.4 ТЗ изисквания за квалифицирана форма приложения Констативен протокол от 27.09.2023г, неразделна част, от който е изготвения от председателстващия- съдружник Зл. Г. и подписан в оригинал Протокол от проведеното ОС на дружеството с удостоверено съдържанието с Р.. № 4493, Т. II, Акт 99 от 27.09.2023 г., в който конст. протокол Нотариусът удостоверява, че пред него са извършени следните действия- провелото се ОС на процесната дата, явилите се лица-лично и чрез пълномощник - с установена самоличност и представителна власт, наличие на кворум, взетите решения и съставяне на протокола от съдружниците- одобрен и подписан пред Нотариуса от участниците в ОС, с отбелязване, че Нотариусът е присъствал лично на проведеното ОС на дружеството?; 4/ Приложимо ли е изискването на чл.137, ал.4 ТЗ за квалифицирана форма на взетото решение от ОС при освобождаване на ликвидатора, чиито функции по представителство и отговорност са приравнени на управителя и другите изпълнителни органи на търговското дружество? Твърди се противоречие с: решение № 604/2020г. по т.д.№ 431/2020 г. на СГС и решение № 260548/2020 г. по т.д. № 1776/2019 г. на СГС.“. Ответникът по жалбата и ищец по делото Е. А. Б. в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира сторените разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд споделя и препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. Съдът намира за безспорно, че на 27.09.2023 г. е било проведено общо събрание на търговско дружество „София Проджект“ ООД -в ликвидация, в което са взели участие двамата съдружници - Е. А. Б. и З. Г. Г.; че в представения протокол на общото събрание са обективирани следните взети решения: по т.3 от дневния ред: прието е решение за изключването на Е. А. Б. като съдружник на основание чл.126, ал.3, т.1 и т.2 ТЗ; по т.4 от дневния ред: прието е решение за оттегляне на овластяването на ликвидатора Е. А. Б. и заличаването на името му от търговския регистър на основание чл.141, ал.4 ТЗ; по т.5 от дневния ред: прието е решение за връщане на дяла от капитала на изключения съдружник Е. А. Б., с което З. Г. става притежател на целия капитал на дружеството; по т.6 от дневния ред: прието е решение за преобразуване на дружеството от ООД в Еднолично дружество с ограничена отговорност и е прието решение за приемане на нов Учредителен акт във връзка с взети решения; по точки от 7 до 12 от дневния ред са приети следните решения: решение за приемане на годишния отчет на ликвидатора З. Г. за дейността му и извършените от него действия по приключване на ликвидацията на дружеството; решение за приемане на баланса на дружеството към датата на приключване на ликвидацията - 01.05.2023 г.; решение за приемане на пояснителния доклад към баланса на дружеството към датата на приключване на ликвидацията - 01.05.2023 г.; решение за освобождаване от отговорност на ликвидатора З. Г. и освобождаването му от заеманата длъжност; решение за неразпределяне имущество и ликвидационен капитал; както и решение за заличаване на дружеството. В протокола е обективирано изявление на адв. Т. - пълномощник на Е. А. Б., че не са отразени изявленията му по т.4 до т.12 вкл., както и не му е предоставена възможност да гласува по същите точки от дневния ред на събранието. Съдът приема, че представеният протокол от общо събрание съдържа нотариална заверка на съдържанието рег. №4493/27.09.2023 г. на нотариус Т. М. - рег. №199 в регистъра на НК, като няма нотариална заверка на подписите. За явяването на съдружниците при провеждане на общото събрание на 27.09.2023 г., по молба на адв. М. М. - А. от САК - пълномощник на съдружника З. Г. Г., е съставен констативен протокол от 27.09.2023 г. на нотариус Т. М. - рег. №199 в регистъра на НК, като е удостоверено присъствието на съдружника З. Г. и адвокат Т. Т. в качеството на пълномощник на Е. А. Б., който протокол е подписан от молителя адв. М. М. - А. от САК и от нотариуса Т. М.. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния състав за нищожност на оспорените решения на общото събрание от 27.09.2023 г., основани на констатацията, че не е съставен протокол за проведено общо събрание на съдружниците в изискуемата съгласно чл.137, ал.4 ТЗ форма - писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. В хипотезата на чл.137, ал.5 ТЗ установената формата на съставяне на протокола е въздигната от законодателя като форма за действителност. Предвид безспорно установеното по делото и след справка в ТРРЮЛНЦ, че в дружествения договор на „София Проджект“ ООД, който е актуален към датата на приемане на решенията от 27.09.2023 г. липсва разпоредба, с която да е предвидено, че решението за изключване на съдружник се приема в писмена форма, каквато възможност е уредена в чл.137, ал.4 ТЗ, заключава, че изискуемата съгласно чл.137, ал.4 ТЗ форма за действителност не е дерогирана и тя следва да бъде спазена, за да се счете, че това решение е действително и е породило правни последици. Представеният по делото, както и в регистърното производство пред АВ протокол, в който са обективирани приетите решения, е съставен в писмена форма с нотариална заверка само на съдържанието, но не и на подписите. Съдът счита, че нотариалното удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола за взетите решения от общото събрание следва да се разграничава от констативния протокол по чл.593 ГПК, съставен от нотариус, присъствал на събранието, който протокол удостоверява начина на провеждане на събранието - явяването на съдружниците и техните изявления, но не замества протокола от общото събрание с изискуемото от чл.137, ал.4 ГПК нотариално удостоверяване. Апелативният състав акцентира, че съставеният констативен протокол от нотариуса с изложените в него обстоятелства, че съдружниците З. Г. Г. и представителя на съдружника Е. А. Б., адвокат Т. са били съставили и подписали протокол от проведеното общо събрание, екземпляр от който бил предаден на нотариуса, няма правно значение, тъй като законовото изискване на чл.137, ал.4 ТЗ е императивно и не може да бъде санирано чрез каквито и да било други способи. Намира за неоснователно и възражението относно твърдяната нищожност на останалите решения, като счита, че решението по т.4 от протокола /за оттегляне на овластяването на изключения съдружник Е. А. Б. и заличаването му от търговския регистър/ е взето само с гласа на съдружника З. Г. Г., като резултат от решението по т.3 за изключването на съдружника Е. А. Б., поради което, така както и останалите решения по т.5 и по т.6 от дневния ред, е нищожно - тези решения са последица от нищожното решение по т.3. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. Първият процесуалноправен въпрос – относно задълженията на въззивния съд да изложи мотиви като анализира доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните, не може да обоснове допускане на възизвното решение до касационен контрол. В касационната жалба са обективирани само общи оплаквания за неправилност на въззивното решение – нарушение на процесуалния и материалния закон, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени оплаквания, че съдът не е приел и не е обсъдил приложения към въззивната жалба протокол. На първо място, следва да се посочи, че въпросът не е съобразен с мотивите на въззивното решение. След като въззивният съд не е приел протокола като доказателство по делото, като е изложил подробни мотиви, че не е налице нито една от хипотезите на чл.266 ГПК, за него не е възникнало задължение да анализира този документ, респ. да обсъжда доводите на въззивника, свързани с фактите, за чието установяване е представен. На второ място, касаторът не поставя правен въпрос относно приложението на чл.266 ЗЗД, като оплакванията му в тази връзка без да е формулиран конкретен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, не могат да обосноват допускане на решението до касационен контрол. Следва да се отбележи, че самият касатор излага противоречиви твърдения – едновременно твърди, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като не е приел като доказателство протоколът, приложен към въззивната жалба, който е „повторно“ заверен от нотариус на 06.02.2025 г., а също така - че представеният протокол не бил ново или новооткрито доказателство. Жалбоподателят не е посочил други конкретни доказателства, приети по делото, които са останали извън обхвата на дължимия от въззивния съд анализ. Поставените правни въпроси под т.2 и т.3 не изпълняват изискванията към общото основание на чл.280, ал.1 ГПК. В своята цялост същите насочват към преценка на конкретни доказателства – Протокол от проведеното общо събрание на съдружниците от 27.09.2023 г. и Констативен протокол от 27.09.2023 г., поотделно и в тяхната съвкупност. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не извършва конкретна преценка на доказателства по делото и не проверява обосноваността на изводите на въззивния съд, респ- правилността на обжалваното решение. Последният правен въпрос, макар и да отговаря на общата процесуална предпоставка, регламентирана в чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол. Касаторът не сочи нито съдебна практика на ВКС, на която изводите на въззивния съд по поставения въпрос да противоречат, нито излага доводи за значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото - допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответната страна в производството не следва да се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства за извършени такива. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение