Определение № 308 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1300/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] против решение от 23.07.2012 год. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 289/2012 год., в частта в която е потвърдено решение от 02.02.2012 год. на Кюстендилския районен съд по гр.д. № 2129/2011 год., с което [община] е осъдена да заплати на Р. О. С. от [населено място] сума в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, неудобства, трудно дишане, понижена трудоспособност в резултат на професионално заболяване „Бронхиална астма”, довела до 60 % намаляване на работоспособността й, ведно със законната лихва върху сумата от 12.01.2011 год. до окончателното и изплащане, както и в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение, са присъдени още 3 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от професионалното заболяване, ведно със законната лихва от 12.01.2011 год. до окончателното изплащане на сумата. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части .Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск с пр. осн. чл. 200 КТ да бъде отхвърлен. Ответникът по касационната жалба Р. О. С. от [населено място], чрез адв. Ц. С. оспорва както допустимостта на касационното обжалване така и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.. Не са налице обаче изискванията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следния правен въпрос: „Следва ли да бъде уважен иск с правно основание чл. 200 КТ без да са събрани доказателства относно твърдението за претърпени от ищцата болки и страдания от затруднено дишане, честите пристъпи и невъзможността да обслужва себе си и домакинството си по повод екцесното заболяване” ? Като допълнително основание за допустимост на касационното обжалване е посочено това по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. За установяване на соченото допълнително основание е представено решение от 10.02.2009 год. на СГС, по гр.д. № 1703/2008 год.,ІІ г.о. Доколкото върху това решение липсва отбелязване, че е влязло в сила, не е установено, че е част от съдебната практика. Само на това основание следва да се приеме, че допълнителното основание / критерий/ по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, не е доказан. Независимо от това следва да се посочи, че въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с приетото в цитираното решение, според което екцеса подлежи на пълно и главно доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В случая екцеса е безспорно установен и то с представените по делото писмени доказателства. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.