Определение № 3167 от 12.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2353/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от К. М. Х. против решение № 27 от 26. 03. 2025 г. по в. гр. д. № 16/2025 г. по описа на ОС – Търговище, потвърждаващо решение № 523 от 21. 11. 2024 г. по гр. д. № 299/2024 г. на РС – Търговище, с което е отхвърлен предявеният от К. М. Х. против А. А. М. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 170 кв.м., погрешно заснети към имот пл. № ***, вместо към имот пл. № ***по действащия кадастрален план на [населено място], общ. Търговище, одобрен 1982 г. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Подаден е отговор на касационната жалба от ответницата А. А. М., чрез адв. С. Н. М., с който се поддържа липса на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради неформулирането на правен въпрос и поради правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът К. М. Х. и праводателят на ответниците Н. М. Ю. са братя и част от наследниците на М. А., починал на 25. 09. 1966 г. На 16. 06. 1976 г. е извършена доброволна делба между наследниците на последния, при която Н. Ю. е придобил в дял дворно място с площ от около 1340 кв.м., включващо парцел ***– им. ***, ***и имот пл. № ***, в кв. ***по КРП на [населено място], при граници: улица, парцел ***, ***в кв. ***, блок на ДЗС и парцел *** на наследниците съделители, а К. Х. е придобил в дял дворно място, съставляващо парцел *** – им. ***, в кв. ***по КРП на [населено място], с площ от около 690 кв.м., при граници: от две страни улица, блок на ДЗС и имот пл. № ***, ведно с построената в парцела жилищна сграда. Придобитият от К. Х. в изключителна собственост парцел по площ отговаря на парцелните граници. Не е посочено, че в предоставения на К. Х. дял се включва както парцела, така и друг поземлен имот или реална част от поземлен имот находящи се извън парцела, както е посочено относно придобития от Н. Ю. дял. След сключване на договора за доброволна делба К. Х. и Н. Ю. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имотите, придобити в изключителна собственост от всеки от тях след извършената делба – н.а. № 104/21. 07. 1976 г. и н.а. № 103/21. 04. 1976 г.. Описанието на имотите съвпада с това по договора за доброволна делба. С н.а. № 47/04. 06. 2019 г. Н. Ю. и съпругата му К. Ю. продават на ответницата А. А. М. имот пл. № ***, с площ от 1510 кв.м., в кв. ***по плана на [населено място], ведно с построената в него къща с площ от 62, 20 кв.м., при граници на имота: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***, в кв. ***по КРП на селото. Към сключване на договора за доброволна делба e действал КРП от 1932 г. По делото е приложена и скица № 384/30. 06. 1976 г., в която също е посочено, че парцел *** – им. ***, в кв. ***, е с площ от 690 кв.м. От скиците и заключението на съдебнотехническата експертиза е видно, че спорната западна регулационна граница на парцел *** - им. ***, в кв. ***минава по западната фасада на полумасивната жилищна сграда в имота на ищеца. Тоест, площта по продължение на парцела, заключена между западната регулационна граница на парцел *** и улицата, с площ от 124 кв.м., не е включена в придобитото от К. Х. при делбата дворно място и не е представлявало негова собственост. По силата на КРП от 1932 г. спорната реална част от 124 кв.м. от поземлен имот пл. № ***е била придадена по регулация към парцел *** – им. ***, ***, в кв. ***на Н. Ю.. По същия план 35 кв.м. от имот пл. № ***се е придава към парцел ***-им. ***, в кв. ***(тази придаваема площ е в северната част на парцел ***-им. ***и не е предмет на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР). По следващия КРП на [населено място] от 1986 г., действащ и понастоящем, западната регулационна граница на парцел ***, в кв. ***по КРП от 1932 г. е нанесена като имотна граница – като западна имотна граница на имот пл. № ***, съответно - като имотна граница между имоти планоснимачни номера ***(по предходен план имот пл. № ***) и ***на Н. Ю.. И по този план западната имотна граница на имот пл. № ***минава по западната фасада на полумасивната жилищна сграда на ищеца. Тази граница е материализирана: върви от западна страна по западната фасада на паянтовата жилищна сграда в имот пл. № ***, а от северна страна преминава по кирпичен зид, по северната страна на външната тоалетна до паянтова постройка, изградена напречно в имота на ищеца, а след паянтовата постройка продължението на оградата по северната граница е мрежа на бетонни колове. Материализираната граница между поземлени имоти пл. № № ***и ***откъм западната страна съответства на границата, отразена в действащия кадастрален план на селото, както и на западната регулационна линия на парцел *** – им. ***, в кв. ***по КРП от 1932 г. И по плана от 1986 г. се предвиждат придаваеми части към парцела на ищеца и на ответника, които не касаят спорната площ, а именно: част от 40 кв.м. от имот пл. № ***се придава към УПИ ***, в кв. ***(тази придаваема площ е в северната част на парцела и не касае спорната площ, предмет на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР); част от 5 кв.м. от имот пл. № ***се придава към УПИ ***, в кв. ***(и тази придаваема площ е в северната част на имот пл. № ***и не касае спорната площ, предмет на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР). Въз основа на събраните гласни доказателства е прието за установено, че спорната реална част от имота с площ от 124 кв.м. след 1976 г. се е владяла от Н. и неговото семейство, като съпругата му е засаждала там цветя, а през 1986 г. е построен гараж за сина на Н.. Н. е споделял, че това място е било заплатено от него на ищеца при доброволната делба и е останало към неговия имот. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск е неоснователен. Регулационният план от 1932 г., одобрен при действието на Закона за благоустройство на населените места в Царство България от 1911 г., поради което има пряко отчуждително действие за придадените по регулация площи и с влизането му в сила наследодателят на ищеца и частния праводател на ответниците, а след делбата – праводателят на ответниците е придобил спорната площ от 124 кв.м., придадена по регулация към парцел *** – им. ***, ***, в кв. ***. Регулационният план от 1932 г. е станал кадастрална основа за кадастралния план от 1986 г. А и още отпреди 1976 г. спорната реална част е била част от дворното място на ответника и е ползвана и владяна от него до настоящия момент. При доброволната делба ищецът е получил само парцел *** – им. ***, в кв. ***, в неговите парцелни граници, а спорната площ от 124 кв.м. е извън придобития от ищеца при делбата имот и е включена в границите на парцел ***, в кв. ***, придобит от праводателя на ответниците. След като ищецът не е собственик на процесните 124 кв.м., то те правилно са заснети в кадастралния план не като част от имот пл. № ***на ищеца, а като част от имот пл. № ***на ответника. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се поставя правен въпрос. Твърди се, че съдът „се е произнесъл по материалноправен въпрос относно придаваемите части от имота на ищеца парцел ***, в кв. ***към имота на праводателя на ответницата – имот ***, ***по стария план на [населено място] от 1932 г. в противоречие с доказателствата по делото.“ Посочено е, също, че „касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – кас. основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“. Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по делото не е формулиран правен въпрос – материален или процесуален, обусловил решаващите изводи на въззивния съд и от значение за изхода на делото. Изложението съдържа редица оплаквания за неправилност на въззивното решение, сред които и оплакването за необоснованост на въззивното решение, изразяваща се в несъответствие на изводите на съда със събраните по делото доказателства и установените с тях факти. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира формулиран въпрос, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая парцел ***-за им.***и ***, в кв. ***(в който са включени спорните 124 кв.м. имот пл. № ***по регулационния план от 1932), спорните 124 кв.м. от имот пл. № ***, включени в парцел ***, и парцел ***-за им.***, в кв. ***по регулационния план от 1932 г. са били собственост на М. А., починал на 25. 09. 1966 г., наследодател на ищеца и на праводателя на ответниците. Парцелите са отредени за собствени на наследодателя имоти и придаваемите към всеки от парцелите реални части са били от негови собствени имоти, поради което не е била налице хипотезата на придаваема реална част от чужд имот към парцел, пораждаща необходимост от уреждане на регулационни сметки между собственика на парцела и собственика на придадената към парцела реална част. След като наследодателят на страните е бил собственик както на парцел ***(включително и на придадените към парцела 124 кв.м. от негов собствен имот), така и на парцел ***, то след ликвидиране на съсобствеността с извършената през 1976 г. доброволна делба ищецът е придобил в изключителна собственост парцел ***, частният праводател на ответниците – парцел ***, и за преценка основателността на иска не е от значение въпросът „за придаваемите части“ към парцел ***. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и с правилата на логиката и науката. По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото К. М. Х. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на А. А. М. сумата 1022, 58 евро (равностойността на 2000 лв.) разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение