Определение № 60575 от 29.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 300/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 78187 от 22.ХІІ.2020 г. на Н. М. Д. от София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 12389 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 25.ХІ.2020 г., постановено по гр. дело № 749/2020 г., с която е бил отхвърлен нейния пряк осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, воден срещу ответното застрахователно дружество „Бул Инс” АД-София /ЕИК[ЕИК]/ за разликата над присъденото й от застрахователно обезщетение от 14 000 лв. за неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 27.ХІ.2016 г., и до размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 6 000 лв., считано от датата 8 март 2018 г. Оплакванията на касаторката Д. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до задължението му да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Поради това тя претендира частичното отменяване на въззивното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият й иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното „Бул Инс” АД-София за присъждане по справедливост на дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, настъпило на 27.ХІ.2016 г., да бъдел уважен в размер на сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), вкл. ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 8 март 2018 г. и до окончателното й изплащане. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба подателката й обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановката по т. 11 на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., „по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото“, но без да е формулирала нито един такъв въпрос. Ответното по касация „Бул Инс” АД-София /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от Д. негова отхвърлителна част. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Н. М. Д. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Същевременно Върховният касационен съд не е длъжен и не може да извежда релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба или от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване - без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (чая само предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК). В заключение, погрешното отъждествяване от касаторката Д. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение