Определение № 3118 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 582/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител А. П. И. - главен инспектор в ТД на КОНПИ - Варна, против въззивно решение № 183/18.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 313/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което след отмяна на решение № 8/15.01.2024 г. по гр.д. № 133/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу Д. С. Н. и С. Н. С., искове с правно основание чл.153 ЗОПНИ за отнемане в полза на Държавата на следното имущество, както следва: от Д. С. Н.: поземлен имот с идентификатор 24030.501.9106 по КК и КР на [населено място], с площ от 834 кв.м., с трайно предназначение за жилищни нужди, незастроен, на стойност 13 000 лв.; и от С. Н. С.: лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ... рама № ..., двигател № ..., с дата на първоначална регистрация 31.03.1998 г., придобит с договор от 21.02.2019 г., на стойност 1500 лв.; и сума в размер на 50 092 лв., представляваща налична сума в края на проверявания период по срочен депозит № [ЕГН] в „Банка ДСК“ ЕАД. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът е формулирал е следните въпроси: 1. „Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?“; 2. „Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетния доход и установи наличието на „значително несъответствие“, за да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и да са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация?“; и 3. „Съставна част от определянето на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?“. Изложени са съображения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях липсва формирана практика на ВКС. Твърди се и наличие на хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК доколкото въззивният съд е приложил в противоположен смисъл и при грубо нарушение на формалната логика нормата на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, в която е дадена легална дефиниция на понятието „значително несъответствие“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното: По делото е прието за установено, че проверката на Комисията е образувана след получено уведомление от Окръжна прокуратура - Силистра за привличане на Ш. М. А. като обвиняема по ДП № 6518 ЗМ-138/2019г. по описа на ОД на МВР Силистра, пр.пр. № 860/2020г. за извършени престъпления по чл.255, ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 НК /избягване установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери през периода 21.09.2010 г. - 07.09.2020 г. като не е подала декларации по чл.49, ал.3, ЗМДТ/, попадащи в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ. С протокол от 14.12.2020г. била образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото й. Проверяваният 10 годишен период бил от 14.12.2010 г. до 14.12.2020 г., като през този период Ш. М. А. била във фактическо съжителство със С. Н. С.. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г., по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, е направен извод, че евентуален „нетен доход“ /съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ/ в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Въз основа на въведените от ищеца твърдения и събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в началото на проверявания период Ш. А. и С. С. са притежавали 1/3 ид.ч. от имот с идентификатор ... [населено място], [улица], ведно с построените в него едноетажна, еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 32 кв.м. с идентификатор ... и едноетажна еднофамилна жилищна сграда със ЗП 21 кв.м. с идентификатор ..., придобит преди проверявания период и сума в размер на 78,79 лв., налични по разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. През проверявания период същите лица придобили по възмезден начин недвижими имоти и МПС, от които налични в края на проверявания период били само процесния недвижим имот с идентификатор 24030.501.9106, находящ се в [населено място], с площ от 834 кв.м., незастроен, придобит въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 1/28.12.2016 г., който имот бил дарен на Д. С. Н. /син на Ш. А./ с договор за дарение от 23.05.2018 г. обективиран в нот. акт № .../... г. и лек автомобил „Фолксваген „Голф“ с рег. № ..., придобит с договор от 21.02.2019 г. от С. С.. Към наличното имущество в края на проверявания период, е включена и сумата от 50092 лв., налична по банкова сметка на името на С. С.. По делото ищецът не твърдял, проверяваното лице и свързаните с него лица да притежават друго имущество което да е придобито през проверявания период, по смисъла на даденото разрешение с ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Въз основа на писмените доказателства и заключенията на изслушаните по делото на САТЕ и СИЕ, въззивният съд е приел, че стойността на наличното към края на периода имущество, определена съобразно разпоредбата на чл.148 ЗОНПИ е в размер на 64 520,56 лв. /формирано от сбора на посочените в експертизите пазарна стойност, към момента на придобиване на недвижим имот с идентификатор 24030.501.9106 - 11 428,56 лв.; пазарна придобивна стойност на лек автомобил „Фолксваген“ – 3000 лв. и сумата от 50092 лв. - налична по срочен депозит в лева в „Банка ДСК“ЕАД/. Всички други, описани от Комисията имущества, представляващи равностойност на отчужден недвижими имоти, както и преминали през банковите сметки на ответниците парични суми, за които не се твърди да са били налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба в съда, не са взети предвид при формиране на стойността на придобитото имущество. Доколкото посочената стойност е по-малка от 150 000 лв., то съдът е приел, че не е необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти, определящи нетния доход през проверявания период, за да са установи дали е налице значително несъответствие, и на това основание предявеният иск е неоснователен. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поставените от касатора въпроси, касаят съдържанието на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ и начинът, по който се извършва преценката от съда за наличието на „значително несъответствие“ по смисъла на закона, поради което са обуславящи за решаващите правни изводи на въззивния съд и са от значение за крайния изход на конкретния правен спор, т.е. осъществяват изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. Спрямо тях обаче не е налице наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По разрешаването на въпросите има установена задължителна и казуална съдебна практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. В Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г., постановено по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прието, че предмет на отнемане е незаконно имущество /за което не е установен законен източник на доходи/, налично към датата на проверката и формиращо стойността на "значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е, че: „Стойността на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не“. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване, чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Съгласно практиката на ВКС /решение № 50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на IV г.о. и др./, нетният доход по смисъла на разпоредбата на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ, е превишението на общия размер на приходите /т.нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 06.10.2023 г.). Ето защо, не може към стойността на наличното имущество да се добавят разходи на проверяваното лице, превишаващи брутните му приходи, тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на §1, т.3, т.4 и т.8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие с трайно установената практика на ВКС, вкл. и със задължителната такава, обективирана в посоченото по-горе тълкувателно решение. Поради наличие на задължителна практика на ВКС, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на въззивното решение. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените по делото разноски пред касационната инстанция в размер на 5400 лв. за заплатен адвокатски хонорар. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение