Определение № 717 от 11.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2599/2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 717

гр. София, 11.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2599 по описа за 2025 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Л. П. К. срещу решение № 1010 от 23.07.2025г. по в.гр.д.№ 329/2025г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 3962/2023г. на Софийски градски съд и касаторът е осъден да заплати на ЗД „Бул инс“ АД на основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ по предявения регресен иск, сумата 41 319.19лв. - платено по прекия иск на увреденото лице застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от пътна злополука, настъпила на 20.12.2017г. по вина на ответника като водач на л.а. „Ауди А 8“, рег. № CA0006PB, управляван под въздействието на наркотик.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК - за допуснати груби нарушения на процесуалните принципи и правила, свързани с доказателствената тежест, анализа и оценката на доказателствата и мотивиране на съдебния акт, както и неправилни изводи по приложението на материалноправната разпоредба на чл.500,ал.1, т.1 КЗ.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК поради твърдяно противоречие на обжалваното решение с практиката по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „ Налице ли е съставомерност по чл.500, ал.1,т.1, предл. второ КЗ, когато съдът е приел от фактическа страна, че виновният водач на МПС е напуснал мястото на настъпване на произшествието преди идването на органите за контрол за движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тези органи е задължително по закон, и употребата на наркотичното вещество към момента на настъпването на ПТП не е установена по несъмнен начин?“

2/ „За задълженията на въззивната инстанция, свързани с приложението на материалния закон и субсумирането на установените факти под приложимата правна норма“.

3/ „За последиците от разпределението на доказателствената тежест“.

Без да обвързва с конкретен от поставените въпроси, касаторът се позовава на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС в контекста на тезата си, за неправилен извод за основателност на предявения иск.

Иска се допускане на обжалването и поради твърдяна от касатора очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Твърденията са, че спорният въпрос е, дали управлението на лекия автомобил от касатора е осъществено под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Поддържа се, че по делото е безспорно, че „водачът е напуснал мястото на пътната злополука, бил е издирван, и едва 10 часа по- късно е посетил лечебно заведение за предоставяне на проба за химическо изследване“. Твърди се, че при тези обстоятелства не е спазен установеният в чл.6,ал.6 от Наредба №1/19.07.2017г. ред и срок за вземане на пробите (45 минути след произшествието, настъпило в населено място) и това е дало основание на вещото лице да заяви невъзможност да бъде потвърдено с категоричност наличието на наркотични вещества/аналози в кръвта на водача. Възразява се, че с оглед на изложеното, в конкретния спор не са приложени последиците, произтичащи от доказателствената тежест, и въпреки наличието на съмнение относно управлението на МПС под въздействието на наркотик и липсата на категоричност в установяването на този факт, ищцовото доказване е прието за успешно проведено и искът е уважен. Възразява срещу необсъждането на постановлението за прекратяване на образуваната по повод на процесното ПТП прокурорска преписка, в която правната квалификация на обвинението не включва квалифицирания състав по чл. 343б НК, а е единствено за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда.

В писмен отговор застрахователното дружество оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Оспорва и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По единствения спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство, посредством жалбата на ответника - дали е доказана предпоставката по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно, дали ответникът е управлявал автомобила под въздействието на наркотично вещество - кокаин, въззивната инстанция е приела, че нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП императивно въвежда забрана за управление на превозно средство под въздействието на наркотично или друго упойващо вещество като приложими са нормите на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в релевантната редакция към 20.12.2017 г.

За да мотивира извод за неоснователност на възражението на ответника, че не е установено към момента на пътното произшествие да е управлявал автомобила под въздействие на наркотично вещество, въззивната инстанция е изложила съображенията, че съгласно констативния протокол, на ответника е извършена проба за употреба на упойващи вещества – Д. тест 500, № ARJF 0040, проба № 182, която е била положителна за кокаин и тези констатации не са оспорени, нито опровергани от ответника в хода на производството. Мотивирано е, че констативният протокол за ПТП, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, съгласно трайната практика на ВКС (цитирана в мотивите), съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото удостоверително изявление.

Обсъдено е, че ответникът е получил талон за изследване и вземане на биологична проба в 23.10 ч. на 20.12.2017 г. и в рамките на 40 минути (видно от протокола за медицинското изследване), в 23.30 ч. на 20.12.2017 г., е бил във ВМА, където е направен химически анализ на биологични проби (кръв и урина), който също е установил наличие на кокаин. Акцентирано е, че съгласно отбелязването в талона за изследване, на ответника е направен и предварителен тест в СДВР, след като е бил открит в дома му в 21,49 ч. с DRUGTEST, който също е дал положителен резултат за кокаин, а това е различен тест, от описания в протокола за ПТП. Обсъдено е, че според медицинската експертиза, наркотичните вещества се елиминират по-дълго от организма, отколкото алкохолът. Даден е отговор, че обстоятелството, че ответникът е избягал, не може да обоснове положителния за него извод, че не е употребил кокаин към момента на ПТП, тъй като водачът противоправно и в нарушение на закона е напуснал местопроизшествието след причиняване на пътния инцидент. С тези съображения е отхвърлена основателността на възраженията на въззивника, че в нарушение на закона е преценявана като релевантна кръвна проба за наркотици, извършена извън законоустановения срок. Счетено е, че по делото са налице достатъчни доказателства – Констативен протокол за ПТП, талон за изследване, протокол за химическо изследване, съдебно медицинска експертиза, от които може да се направи извод, че ответникът е управлявал МПС под въздействието на наркотично вещество - кокаин при реализиране на пътното произшествие. Потвърден е изводът на първоинстанционния съд, че отговорността на ответника по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ - за възстановяване на изплатеното от застрахователя обезщетение на пострадалото от ПТП лице, следва да бъде ангажирана, при преценката, че същевременно водачът не е изложил възражения и доводи срещу основанието и размера на изплатеното от застрахователя обезщетение на увреденото лице.

Искането за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси не може да бъде уважено.

Първият въпрос няма правна характеристика, той е казуистичен – поставен с оглед на фактически констатации и същевременно хипотетичен, тъй като заложената в него теза, че „ употребата на наркотичното вещество към момента на настъпването на ПТП не е установена по несъмнен начин“, е отречена от въззивния съд, чиито изводи по този въпрос са в обратен на твърдения смисъл. Вторият и третият въпрос също са поставени контекста на тази защитна позиция на касатора. От значение са изводите на въззивната инстанция, които не са оспорени от касатора посредством касационни оплаквания и поставени в изложението правни въпроси, че първият тест за наркотици е направен в момента на произшествието, както е отразено в констативния протокол, и този тест е различен от пробата, също с положителен резултат, взета в дома на К., който е бил издирен от органите на МВР, след което пък е извършен химически анализ на биологични проби в специализирано медицинско заведение..

Извън изложените от въззивната инстанция съображения, с които противно на заложената във въпросите теза, употребата на наркотик от ответника като водач на МПС при причиняването на телесни увреждания на пострадалата Е. Л., е счетена за установена по несъмнен начин, неоснователността на искането за допускане на факултативния касационен контрол произтича и от следното:

В производството по гр.д. №15976/2019г. на СГС по прекия иск на увреденото лице Л., на което застрахователят, предявил регресния иск, е изплатил обезщетение за присъдените с решението неимуществени вреди, ответникът по настоящия спор е привлечен като трето лице помагач на застрахователното дружество. В мотивите на стр. 2 от първоинстанционното решение по този спор е прието за установено, че водачът Л. К., причинил уврежданията на ищцата Л. на 20.12.2017г., е употребил кокаин - „От приетото по делото заключение на сьдебно-медицинска експертиза се установява, че при виновния водач е установена употреба на кокаин“.

В решение № 60167 от 02.02.2022г. по т.д. № 2490/2020г. на 1 т.о. е на ВКС е даден отговор на въпроса за действието на влязлото в сила решение на основание чл. 223, ал. 2 ГПК между третото лице - помагач и подпомаганата страна: Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 ГПК обвързва по задължителен начин страните и съда, пред който е висящо следващото по време дело - между подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в което са участвали подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на устните състезания по предходното дело. Третото лице-помагач не може в следващия процес да оспорва фактическите и правни изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело, като единственото изключение е при възражение за лошо воден процес на осн. чл. 223, ал. 2, изр.1 ГПК. са: за действието на влязлото в сила решение на основание чл. 223, ал. 2 ГПК между третото лице – помагач и подпомаганата страна по спора. Това разрешение, приложено в настоящия случай, обосновава изводи, че констатацията в решението по прекия иск за употреба на наркотик от третото лице помагач, е релевантна за изхода на спора между главните страни - от значение е за противоправното действие на водача, причинил вредите, за обезщетяването на които е ангажирана отговорността на застрахователя по ЗЗГО и именно заради това обвързва третото лице-помагач в отношенията му със страната, която го е привлякла, при последващ спор между тях. Следователно, в настоящия спор фактът на установената употреба на наркотик, е установен със задължителна обвързваща сила в отношенията между ищеца и ответника, доколкото възражения, че предходният процес е бил воден лошо от подпомаганата страна, не са въведени.

Въззивната инстанция не се е произнасяла по довода, черпен от правната квалификация на обвинението срещу касатора, дадена в прокурорската преписка.

Касаторът формално и немотивирано се позовава на очевидна неправилност, поради което не е налице и директната предпоставка за осъществяване на касационния контрол. Обосноваването на този квалифициран порок на въззивния акт е задължение на страната и не подлежи на служебно изследване от касационната инстанция, а и при довода си за очевидна неправилност касаторът не държи сметка за обстоятелството, че съгласно нормата на чл.500, ал.1,т.1 КЗ, виновният водач дължи на застрахователя платеното от последния обезщетение и когато виновно се е отклонил от проверката за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, каквото виновно отклонение от проверка може да се квалифицира действието на водача, напуснал местопроизшествието. Самият касатор признава, че е извършил това действие, в хипотеза, при която, посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата, е задължително по закон.

Към отговора на касационната жалба, с който се претендират разноски, не са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето му, поради което такива не се присъждат.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о. ОПРЕДЕЛИ: Не допуска касационно обжалване на решение № 1010 от 23.07.2025г. по в.гр.д.№ 329/2025г. на Апелативен съд София. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: