Определение № 3201 от 12.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1658/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Електроразпределение Север“ АД срещу решение № 122 от 05.05.2025г. на Апелативен съд Варна по в.т.д.№ 40/2025г., с което е потвърдено решението по т.д.№ 16/2024г. на ОС Варна и операторът е осъден да заплати на „Автотрейд“ ООД на основание чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД сумата 26 248.42 лв. - недължимо платена разлика между начислена в периода 01.12.2018г.-30.09.2023г. цена на услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия период цена за услуга „пренос средно напрежение“ за ползвана ел. енергия от присъединено към разпределителната мрежа собствено трансформаторно съоръжение за преобразуване на доставяна до потребителя ел. енергия от средно към ниско напрежение за обект Автосалон и сервиз на „Фолсваген“, Варна, собственост на „Автотрейд“ ООД. С касационната жалба се иска отмяна на атакуваното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК като постановено в нарушение на материалния закон и практиката на ВКС. Оспорва се правилността на извода на въззивната инстанция по въведеното с отговора на исковата молба възражение, че ищецът не е заплатил процесните суми на ответника, а на трети лица. Твърдението е, че апелативният съд в противоречие с разпоредбата на чл.55 ЗЗД е приел, че разкъсването на транзакцията чрез участието на трето лице, не влияе на основателността на иска по чл.55,ал.1, предл. първо ЗЗД. Според касатора неправилен е изводът, че третото лице е косвен представител, чийто мандат е известен както на платеца/ищеца, така и на възложителя на събирането/ответника и съгласно правилото на чл.292 ЗЗД, за отчитане на действието на довереника пряко в правната сфера на доверителя, получените по фактурите суми за мрежова услуга, доставена от „Електроразпределение Север“АД, са дадени и получени по смисъла на чл.55,ал.1 ЗЗД именно на и от представляваното разпределително предприятие. Наведено е и оплакване за неправилно приложение от въззивната инстанция на разпоредбата на чл.292,ал.2 ЗЗД във вр. с пар.1, т.36б. от ДР на ЗЕ по отношение на извода, че доставчиците на ел.енергия, на които ищецът е заплащал процесните суми, са косвени представители на ответника - разпределително дружество. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква ли преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга и фактическо действие по получаване, респ. даване на нещо при начална липса на основание? при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК като се твърди противоречие на даденото от въззивната инстанция разрешение на въпроса с т.1 на ППВС№1/1979г. и цитирана практика по чл.290 ГПК. Като втори въпрос е поставен Заплащането на мрежови услуги от доставчик - търговец на ел. енергия на оператора на електроразпределителната мрежа в изпълнение на чл.29 ПТЕЕ и рамков договор по чл.23 във вр. с чл.11,т.9 ПТТЕ, представлява ли плащане от клиента на оператора чрез представител или е отчетна сделка по смисъла на чл.284 ЗЗД по мандатно правоотношение, по което операторът е доверител, а координаторът - довереник? при допълнителната предпоставка, обоснована в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В писмен отговор ищцовото дружество „Автотрейд“ ООД, [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното: Сезирана с жалба на ответника, въззивната инстанция е приела: 1/ Че ищецът е договорил осигуряването на захранване с електроенергия с договор за присъединяване № 7-100/08.06.2006 г. към електропреносната и електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение чрез собствен трафопост, преобразуващ тази енергия до ниско напрежение за договорена мощност от 400 киловата. Прието е за безспорно, че договореното присъединително съоръжение, ползвано след въвеждане в експлоатация от 21.05.2007г., е трансформатор, преобразуващ пренасяна през мрежата на ответника енергия от средно на ниско напрежение, като измерваните количества на достигащо до ползвателя електричество се отчитат с единствения електромер, поставен в този трафопост към ниската страна (така както е предписано в предварителното становище) и съответно отчита енергия, която вече е преобразувана за собствените стопански нужди на захранвания обект именно чрез съоръжението на клиента от получено по свързващия кабел средно (20 киловолта) до ползвано ниско напрежение. За безспорно е прието, че това измерване на доставените количества (само на нивото на ниското напрежение) е възприето от ответника в началото на обслужването на новоприсъединения абонат, чрез поставения под напрежение трафопост на този клиент и, че това фактическо положение е заварено, и без да е променяно е ползвано за отчет на доставени мрежови услуги през целия процесен период на доставка на енергия от 01.12.2018г. до 30.09.2023г. 2/ Че от 2014г. ищецът е регистриран като самостоятелен участник в пазара на електрическа енергия и е сключил договор с търговцец - продавач и координатор на балансираща група „ЧЕЗ Трейд България“ (с променено фирмено наименование „Електрохолд Трейд“ЕАД), а по-късно със „Синергон Енерджи“ ООД за договорена доставка на ел. енергия по цени на свободния пазар в рамките на координирана балансираща група като „комбинирана доставка“. Последната включва, наред с продажбата на заявени по планирани графици количества доставена енергия, начисляване по представените данни от мрежови оператор и приемане на плащанията на съответните стойности на дължимите мрежови услуги, ползвани за пренасянето на същите количества до точката на доставка, обявявани в обща фактура на продавача. Анализирано е, че договорените продажни цени не касаят дейностите по услугите (извършвани от лицензирани с изключителни права оператори на съответните мрежи), представляващи достъп до преносна и разпределителна мрежи и преноса на енергията през съответните съоръжения. Необходимите за транспортирането на закупуваната енергия мрежови услуги, операторите са длъжни да извършват „съгласно приложимото законодателство“, т.е. в съответствие с нормативните правила за регулираните доставки на лицензиантите. Въззивната инстанция е мотивирала, че именно с оглед предмета на комбинираната доставка, начисляванията на конкретните задължения за мрежови услуги, не зависят от уговорките между продавача и купувача, а се начисляват и събират като стойности, обявени по данните на съответния мрежови оператор за измерените от него количества по единични цени, нормирани със законови и административни актове. Формирала е извод, че купувачът/ищецът е приел да плаща именно количества, получени в точката на доставката, където се измерват ползвани от него количества и дължимите за тези количества суми за мрежовите услуги именно по данни, които самият продавач е получил, според отчета на измервателното средство, поставено на мястото на присъединяване на купувача към преносна или разпределителна мрежа 3/ Съставът на апелативния съд е анализирал, че координаторите -продавачи са договорили с ответника като лицензиран оператор на разпределителната мрежа за региона обслужването на членовете на групата, която координират, с еднотипни рамкови договори ( л. 167-179), като са поели задължение да заплащат дължимите от техните клиенти, ползващи комбинирана доставка, суми за мрежовите услугите по утвърдени от КЕВР цени и разходи, които операторът е фактурирал като измерени за всеки от обектите на крайните клиенти след отчет на измервателното устройство. Изяснено е в обжалваното решение, че конкретните ползватели на услугите по достъп и пренос през съответните мрежи на този лицензиант, е следвало да се индивидуализират чрез осигурена от координатора специална декларация на клиента за съгласието му да получава мрежовото обслужване именно чрез комбинираната доставка на този търговец, съответно координаторът е приел да гарантира с обезпечения и да заплаща само конкретните задължения, за които мрежовия оператор му е предоставил данни за измерено потребление на този клиент. Установено е, че предметът на тези рамкови споразумения изрично е ограничен до така уреденото заплащане на мрежовите услуги, като за останалата част от съдържанието на отношенията между оператора на мрежите и клиента на координатора, ползващ комбинираната доставка, са посочени като приложими съответните общи условия на лицензианта и нормативните правила за тези регулирани услуги. Прието е за установено, че клиентът-ищец е участвал в групата за доставка на енергия, измервана на ниско напрежение, ползвана в стопанския обект, присъединен към мрежата със собствения му трансформатор, като това място на измерване е било установено от оператора на мрежата от самото начало на експлоатацията на присъединителното съоръжение за този захранван „небитов“ консуматор. Съставът на апелативния съд е обсъдил, че назначените от първата инстанция експерти са потвърдили, че за процесния период на действие на комбинираните доставки, координаторите „Електрохолд Трейд“ ЕАД и „Синергон Енерджи“ООД, са фактурирали и събрали от купувача цена за мрежови услуги според получените от разпределителното предприятие данни за отчет на доставката на ниско напрежение, от средство за търговско измерване /СТИ/, монтирано в табло от ниската страна на преобразуващия напрежението трафопост; че експертизата е установила и, че разликата между начисленията на цената на мрежова услуга, събрана от клиента за преноса на доставена на ниско напрежение енергия и дължима за пренесена до началото на присъединителното съоръжение (трафопост) на средно напрежение е 26 248.46 лева(с вкл. ДДС). Споделени са съображенията на окръжния съд, че разпоредбата на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ определя мястото за измерване да е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента или в мястото на присъединяване; че в случая, доколкото процесният трансформатор преобразува електроенергия средно в ниско напрежение, то същият е понижаващ такъв, поради което при спазване на нормативните изисквания е следвало да бъде монтиран на страната с по високо напрежение, поради което, средствата за търговско измерване на ищеца е следвало да бъдат монтирани на ниво средно напрежение; че мястото на монтиране на измервателния уред е нормативно определено, задължоение за правилното му поставяне/преместване е възложено на оператора на съответната мрежа, а не на клиента; че в конкретния случай търговското мерене не е в съотвествие с действащите императивни нормативни изисквания - ответникът доставя електроенергия средно напрежение, като не извършва трансформация на тази електроенергия в ниско напрежение и има основание за получи единствено цена/такса пренос за електроенергия средно напрежение, но не и такава за ниско напрежение. Въведените в отговора на исковата молба и като основни оплаквания във въззивната жалба възражения относно възможността ищецът да основе претенцията си на първия специален фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД, въззивната инстанция е счела за неоснователни със съображенията: На първо място, съвкупната преценка на рамковото споразумение между съответния координатор и мрежовия оператор и общите условия за ползване на мрежовите услуги от фактически присъединени към мрежата клиенти, налага извод за извършено взаимно натоварване и от двете страни на доставчика-балансьор да действа от тяхно име и за тяхна сметка в уреждането на отношенията им за целите на извършването на комбинираната услуга по продажба на електрическа енергия. От една страна самото договаряне на достъпа и преноса до ползвателя на транспортираната за покупка енергия се извършва въз основа на пренесеното чрез координатора до мрежовия оператор съгласие на клиента, а от друга страна пак координаторът пренася до ползвателя извършения от оператора отчет и начислена стойност на мрежовата услуга, без да може да влияе върху съдържанието на тези данни. Съответно натовареният изрично с рамковото споразумение продавач не извършва сам доставката на мрежовите услуги и не ги „купува“ от оператора, за да ги „препродава“ на купувача. Напротив, именно тези услуги изрично са изключени от уговореното съдържание на сделката по комбинираната доставка. Координаторът на групата само фактически препредава както самостоятелно формираната воля за обвързване между оператора и ползвателя на мрежата, така и фактическия резултат от изпълнението на насрещните им престации, а общите условия на оператора на мрежата също предвиждат задължението за плащане на ползваната мрежова услуга да се извършва чрез търговеца, с който обвързаният ползвател е договорил комбинираната доставка. Затова и възлагането на събирането на цената на отчетена като извършена вече мрежова услуга (след обявяване на фактически измерените количества от оператора) има правен ефект на мандат за фактически действия от името на съответния лицензиант. Изцяло съответни на това представителство са и отделно оповестените за плащане в комплексната фактура, издадена от натоварения продавач, лично негови вземания за продадена енергия, отделно от събираните „чужди“ задължения за мрежови услуги. Следващото префактуриране на вече начислените „за събиране“ задължения от самия мрежови оператор, представлява своеобразен отчет на вече изпълнения мандат. С тези съображениая въззивният съд е извел, че с изплащане на фактурираните по този начин стойности на мрежовите услуги, е осъществено пряко имуществено разместване на парични средства като престация между ползвателя на мрежата, купуващ транспортирани до него количества, и оператора на разпределителната мрежа, представляван от натоварен със рамковото споразумение продавач - координатор на балансираща група. Доводът за разкъсване на транзакцията, чрез участието на събиращия цената координатор, е преценен като пряко противоречащ с правилото за отчитане на действието на довереника пряко в правната сфера на доверителя, дори и когато той действа като косвен представител, но влиза в отношения с трето за мандата лице, което знае за натоварването (чл. 292 ал.2 ЗЗД). Въз основа на това е изведено, че както за платеца (ползвателя на мрежата), така и за възложителя на събирането (лицензирания оператор), получените по фактурите на натоварения продавач суми за мрежова услуга, доставена от „Еректроразпределение Север“АД са „дадени“ и „получени“ по смисъла чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД именно на и от представляваното разпределително предприятие. Искането за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси не следва да бъде уважено: Касаторът не въвежда в настоящото производство по допускане на касационното обжалване правни въпроси по отношение изводите на въззивната инстанция за отсъствие на основание за заплащане на цена ниско напрежение, каквато е заплатена от ищеца, а поставените в изложението касаят единствено пасивната легитимация на ответника и наличието на фактическия състав на чл.55,ал.1, предл първо ЗЗД. Въззивната инстанция е констатирала именно преминаването на едно имуществено благо от патримониума на ищеца в този на ответника без да съществува причината за това - ответникът не притежава съоръжения в мястото на измерване и не извършва пренос на ниско напрежение, не предоставя такава уклуга на крайния клиент, а същевременно начислените от ответника, заплатени от ищеца парични задължения са постъпили в правната сфера на мрежовия оператор. Съставът е дал положителен отговор на първия въпрос като е изложил детайлни и обстойни правни съображения, че в процесния спор са установени елементите от първия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД - налице е преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга и каузалитет на фактическите действия даване/получаване при разместването им. Несъгласието на обжалващата страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи след оценката на конкретните факти може да бъде предмет на преценка за правилността на решението по същество на основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК, но не може да послужи като обща предпоставка са осъществяване на факултативния касационен контрол. Касаторът не оспорва, че претендираните от ищеца суми са постъпили в правната сфера на мрежовия оператор. При даден от състава на апелативния съд положителен отговор на първия въпрос с подробна аргументация за наличието на елементите от този фактически състав, няма как да е налице въведената от касатора допълнителна предпоставка - противорречие с практиката на ВС и на ВКС. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория въпрос произтича от обстоятелството, че той е хипотетичен, което отнема негова съществена характерстика да послужи като общо основание за осъществяване на факулативния касационен контрол, съобразно критериите, очертани в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС - да е обусловил, да е обуславящ изхода на спора. Обжалващата страна не аргументира как отговорът му бил довел до различен резултат на процеса, след като плащането на мрежовата услуга е осъществено от патримониума на ищеца и е постъпило в правната сфера на кредитора - касатор. Същевременно страната сама опровергава релевантността на втория поставен въпрос като сочи на стр.7 от изложението, че координаторът не е пълномощник нито представител на своите клиенти в отношенията им с оператора, поради което питането й дали заплащането на мрежовата услуга е плащане от клиента на оператора чрез представител или е отчетна сделка по чл.284 ЗЗД не изразява нейна защитавана в процеса теза. Паралено с това възлагането на събирането на цената на мрежовата услуга е прецено от въззивната инстанция единствено като правен ефект на мандат за извършване на фактически действия от името лицензианта. Безпредметно е обсъждането на въведената от страната допълнителна предпоставка към втория въпрос, тъй като допускането на касационен контрол може да бъде осъществено само при съвместно наличие на основна и допълнителна предпоставка, разглеждани в тяхното единство. При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянането на отговор на касационната жалба - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 300лв. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.