Определение № 960 от 29.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 662/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл. 121 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 8402 / 15.05.2012 год. на Софийски градски съд, Административно отделение – ІІІ в състав, постановено по ч.гр.д.№ 2927 / 2012 год., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд от 28.11.2011 год. по гр.д.№ 42320 / 2011 год., за прекратяване на производството по делото и изпращането му по правилата на местната подсъдност на Пазарджишки районен съд, предвид уважено възражение на ответника [фирма], на основание чл. 119 ал.3 вр. с чл.105 ГПК. Жалбоподателят излага съображения, че съдът неправилно е отрекъл приложението на чл. 12.1 предл. трето от Общите условия - неразделна част от сключения между страните договор за финансов лизинг на МПС от 26.02.2008 год., като договорно определена местна подсъдност, доколкото записа на заповед, на основание която ценна книга е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 ГПК и оспорването на която, чрез възражение на длъжника по чл.414 от ГПК, е обусловило предявяването на иска по чл.422 от ГПК, е издадена в обезпечение на вземанията на лизингодателя - кредитор към лизингополучателя по същия този договор. Сочи хипотеза за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 и т.3 от ГПК. Ответната страна - [фирма] – не е взела становище по частната жалба. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Заповедното производство е образувано по заявление основано на запис на заповед - чл.417 т.9 от ГПК. В исковата молба по предявения, предвид възражение на длъжника по чл.414 ГПК, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, ищецът изрично е посочил обезпечителната функция на издадения запис на заповед по отношение вземанията му към ответника, произтичащи от сключения между тях договор за финансов лизинг, съдържащ договорна клауза за местна подсъдност по спорове ,породени или отнасящи се до тълкуването ,изпълнението или прекратяването на договора .Въззивният съд е споделил доводите на първоинстанционния, че основанието на което се предявява иска и императивното изискване за идентичност между същото и това по заявлението в заповедното производство, обуславят неприложимост на договорената съгласно чл. 117 ал.2 ГПК, местна подсъдност по спора - на родово компетентния съд в [населено място], както е предявен и иска, тъй като същата касае спорове ,свързани с изпълнението на договора, не и такива по изпълнението на записа на заповед. В приложението по чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят е формулирал следния правен въпрос: „ Може ли в исковото производство по чл.422 ГПК ищецът да релевира факти и обстоятелства, които не са били предмет на разглеждане в заповедното ? „. Така формулиран въпросът е непрецизен, неконкретизиран, но безспорно неотносим към предмета на спора, касаещ единствено приложението на сключената между страните клауза за договорна подсъдност, доколкото не е свързан с процесуални предпоставки за разглеждането на иска, а навежда на обхвата на подлежащите на разглеждане факти и обстоятелства, за постановяване на решение по същество. В този смисъл и изхождайки от цитираната в изложението съдебна практика, въпросът се явява относим към релевирането в производството по чл.422 ГПК на каузалното правоотношение, обусловило издаването на запис на заповед, в обезпечение на вземанията на кредитора по същото. По този въпрос е налице богата и непротиворечива съдебна практика в аспект на неговата допустимост, но въпросът е неотносим към предмета на произнасянето на въззивния съд и решаващите му изводи в конкретния случай. Съгласно ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, в правомощието на настоящата инстанция е единствено да прецизира / конкретизира и уточни / формулирания правен въпрос, не и да го формулира надлежно вместо страната, в съответствие с изложението по същество в касационната частна жалба. Липсата на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК изключва възможността за обсъждане на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд ,второ търговско отделение