Определение № 1216 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5389/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от „Зов 92 Комерс“ ЕООД чрез пълномощник адв.К. Д. и от Е. Г. М. чрез пълномощник адв.С. К. срещу решение № 141 от 29.06.2023г. по в.гр.д. № 131/2022г. на ОС – Силистра.

С обжалваното въззивно решение е прогласена неистинността на удоостоверение за наследници № АО-08-1095/10.11.2021 г. и удостоверение за наследници № АО-08-1096/10.11.2021 г., издадени от [община], и е потвърдено първоинстанционното решение № 91 от 25.11.2021 г. по гр. д. №384/2021 г. на Тутраканския районен съд, в частта, с която съдът е признал за установено спрямо ответниците М. А. Г., В. Й. Г., „Адванс терафонд“ АДСИЦ, „Голд кроун“ ЕООД и „Зов 92 Комерс“ ЕООД, че Т. Г. С. е собственик по наследство на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** и местонахождение в землището на [населено място], общ. Т., местност „Г.“, начин на трайно ползване „Нива“, с площ 250,093 дка, ІV категория, при посочени съседи по КККР, и е осъден само ответника „Зов 92 Комерс“ ЕООД да предаде на Т. Г. С. владението върху същата нива до размера на неговата 1/2 ид.ч. от нея, както и в частта относно присъдените разноски. В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

И в двете касационни жалби се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и 3 от ГПК. Поддържат се сходни правни съображения по същество.

Касаторът „Зов 92 Комерс“ ЕООД счита решението за недопустимо поради обстоятелството, че ищецът е признат за собственик въз основа на актове по нищожна делба. Сочи за изцяло противоречащи с разпоредбата на чл. 75, ал.2 ЗН изводите на въззивния съд, че е налице само материално-правна нищожност на делбата, запазвайки останалите материални ефекти на производството, тъй като нищожната делба не поражда никакви правни последици. Позовава се на необоснованост и на изводите на въззивния съд относно течението на придобивната давност в негова полза.

Касаторът Е. Г. М. обосновава недопустимостта на въззивното решение, с аргумент, че ако делбата по по гр.д. №133/2005г. е нищожна поради неучастието на всички наследници, то ищецът следва да предяви нов иск за делба на наследство, а не отделни искове по чл. 108 ЗС спрямо отделни имоти от наследствената маса, както и с доводи, че направеният от него отказ от наследство е валиден и обвързва всички трети лица вкл. и съда, а оспорването на отказа не е заявено своевременно с исковата молба. Оспорва и другите изводи на въззивния съд по същество на спора и тези, касаещи приетата неистинност на двете удостоверения за наследници.

Приложени са към всяка касационна жалба и изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Претендират се разноски и от двамата касатори за всички съдебни инстанции.

В срока по чл.287, ал.1 от ГПК ответникът по касация Т. Г. С. чрез пълномощника си адв. Д. А. изразява становище само по касационната жалба на Е. Г. М. за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за нейната неоснователност.

От страна на Е. М. е подадено становище, с което счита касационната жалба на „Зов 92 Комерс“ ЕООД за основателна. Останалите страни по делото не са депозират отговори по касационните жалби.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото намира следното:

И двете касационни жалби са процесуално допустими.

Делото пред Районен съд-Тутракан като първа инстанция е образувано по искова молба от ищеца Т. Г. С. срещу ответниците, М. А. Г., В. Й. Г., „Адванс терафонд“ АДСИЦ, „Голд кроун“ ЕООД и „Зов 92 комерс“ ЕООД, с е предявен иск за собственост за признаване на установено, че ищецът е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор № * и местонахождение в землището на [населено място], общ. Т., местност „Г.“, начин на трайно ползване „Нива“, площ 250,093 дка (съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 14.07.2021), четвърта категория, при съседи: *, *, * и ***, с номер по предходен план * (част от *) и осъждане на ответника „Зов 92 Комерс“ ЕООД да му предаде владението върху същия. В условията на евентуалност ищецът е претендирал да бъде установено спрямо всички ответници, в т.ч. и спрямо Е. Г. М., че е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от имота, като иска осъждането единствено на „Зов 92 комерс“ ЕООД за предаване на владението на тази 1/2 ид.ч.

Първоинстанционният съд, като е отхвърлил главния иск на ищеца, е разгледал и уважил евентуалния иск. Едновременно с това поради нововъведени обстоятелства в хода на въззивното обжалване, е открито производство по чл. 193 ГПК във връзка, с което въззивният съд е прогласил неистинността на удоостоверение за наследници № АО-08- 1095/10.11.2021г. и удостоверение за наследници № АО-08-1096/10.11.2021 г., издадени от Община Тутракан.

За да потвърди резултата по евентуалния иск като единствен предмет на въззивната проверка и да се произнесе по оспорените официални свидетелстващи документи, второстепенният съд, макар да е препратил на основание чл.272 ГПК към подробните фактически констатации на първата инстанция, също е изложил хронологията на поредицата релевантни факти, установени от събраните по делото доказателства. Установено е, че на 11.04.2005г. Г. Т. С. - наследодател на ищеца, предявява иск срещу Д. М. – наследодател на ответника по евентуалния иск Е. М., за делба на наследство, в чиято маса влиза нива в землището на [населено място], общ. Т., в местността „Г.“, с площ 450 дка, представляваща имот № *. Исковата молба е вписана същият ден в СВ Т. с вх.рег.№ 956, акт 157, т. II. В хода на делбения процес и преди да е постановено решение по допускане на делбата Д. М. осъществява следните разпоредителни действия със спорния имот:

На 21.06.2006г. Д. М. сключва договор за покупко- продажба във формата на нотариален акт и като продавач се разпорежда с 50 дка в идеални части от нивата с площ 450 дка в полза на купувача по сделката – ответникът М. Г.. С няколко последователни продажби, както и договор за доброволна делба между Д. М. и М. Г., и съответните правни действия по обособяване на имотите в индивидуални парцели, в крайна сметка последният се сдобива с 250 дка от първоначалния парцел от 450 дка, които, заедно със съпругата си В. Г., с която е в брак от 26.05.1990 г., продават на „Адванс терафонд“ с нотариалния акт, вписан с вх.№ 4827/13.11.2007, акт № 62, том XV, дело № 2991/2007, като имотът е с номер *. Всички тези сделки и кадастрални промени спрямо първоначалния имот от 450 дка са осъществени след завеждане на исковата молба за делба по гр.д.№ 133/05 г. на ТРС, и преди постановяване на решението по допускането й. С решение № 3 от 30.03.2010 г. по делбеното гр.д. № 133/2005 г. на РС-Тутракан, е допусната делба на част от имотите по иска, за които е прието да са съсобствени на ищеца и Д. М., сред които и процесната нива 450 дка, при квоти по 1/ 4 ид. ч за М. С. и Т. С. (като наследници на първоначалния ищец починал в хода на процеса Г. С.) и 1/ 2 ид. ч за Д. М.. Цитираното решение влиза в сила на 17.07.2013 г.

След това, на 13.10.2011 г. с НА, вписан с вх.рег.№ 3259, акт № 195, том XI, дело 2142/2011 на СВ Т., „Адванс терафонд“ АДСИЦ продава процесната нива с площ 250 дка (№ *) на „Голд кроун“ ЕООД, чийто управител е М. Г..

Д. М. умира на10.04.2012 г.- акт за смърт № 461/2012 на Община Столична, и оставя наследници синовете си Е. М. и И. Г. М., вторият починал на 03.08.2012 г. неженен и без деца -удостоверение за наследници с изх.№ 9400- 84/22.01.2015 на Община Столична.

На 20.06.2012, т.е. след смъртта на Д. М., но преди тази на И. М., ответникът Е. М. е изтеглил от три банкови сметки: едната в „Банка Д.“, а другите две в „Уникредит булбанк“, общо 4984,61 лева. На 12.11.2012 с молба до Софийския районен съд отв. М. е направил отказ от наследството на майка си Д. М., като отказът е вписан в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН под № 708 от същата дата.

Е. М. е конституиран като ответник на мястото на починалата си майка по делото за делба № 133/05 ТнРС. В с.з. от 20.11.2013 г. от него, чрез участвалия негов процесуален представител, е направено искане делото да бъде прекратено спрямо него въз основа на представено удостоверение за вписания отказ от наследство на майка му, и на 13.01.2014 Тутраканският районен съд, който прекратява производството по делба по отношение на Е. М. и одобрява спогодбата между М. С. и Т. С., според което М. С. става изключителен собственик на нивата в [населено място] с площ 450 дка и пл.№ *, което споразумение е отразено в справката по имотната партида на нивата с площ 450 дка, представляваща поземлен имот пл.№ *, но не е отразено по личната партида на Д. М..

На 15.01.2015 г. е починала М. С. и оставила за единствен наследник ищецът по делото Т. С..

С нотариален акт, вписан с вх.№ 2911, акт № 74, том X, дело 1854/17 на СВ-Тутракан, ответникът „Голд кроун“ ЕООД продава на ответника „Зов 92 Комерс“ ЕООД процесната нива с № * с площ 250 дка на 24.11.2017 г.

При тези данни, от правна страна въззивният съд приел за неоснователно възражението на „Зов 92 Комерс“ ЕООД за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че въпреки нищожността на делбата по гр. дело № 133/2005 г. на ТРС, има три материално правни последици, които не са засегнати от този порок и се отнасят до това, че предявяването на исковата молба по гр.д. №133/05г. на ТРС на 11.05.2005 г. спрямо Д. М. и нейните правоприемници прекъсва течението на придобивната давност, както и че във фазата по допускане на делбата Д. М. е следвало да предяви своите възражения за изключителна собственост върху спорната нива, а също и че от образуване на гр.д. №133/05г. на PC Т. до приключването му на 13.01.2014 г. придобивна давност не е текла в ничия полза. Правейки ясно разграничение между нищожност на съдебна спогодба и нищожност на делбата по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗН, въззивният съд посочил, че в случая, по гр. дело № 133/2005 г. на ТРС нищожен съдебен акт няма, защото не са налице предпоставките на чл. 270 ГПК, а разпоредбата на чл. 116, б.“ б“ ЗЗД във всичките й хипотези не прави изключение в случаите на нищожна делба. Като счел също така, че от страна на ответниците е допуснато смесване между процесуалните последици от един съдебен акт и материално правните от една нищожна делба, достигнал до извод, че в случая действието на чл. 116 б.“б“ ЗЗД не може да бъде елиминирано, респ. заведеното дело за делба е прекъснало давността, дори и такава да е започнала да тече преди това за Д. М., а и владенията на нейните правоприемници не могат да се присъединяват едно към друго до 13.01.2014 г., а от тогава до завеждане на настоящия иск на 16.07.2021 г. не е изтекла в полза на „Зов 92 комерс“ ЕООД необходимата придобивна давност. Въззивният съд отрекъл и възможността за присъединяване на владението на Д. М. към това на правоприемниците й по съображения, че наследодателката не е претендирала изключителна собственост върху процесния имот по давност и тези й претенции са преклудирани или ако са били заявени в него, същите очевидно са отречени от делбения съд предвид изхода на делото. Въззивният съд отрекъл също всякакви доводи за изтекла придобивна давност в полза на Д. М. или нейните правоприемници до датата на приключване на гр. дело № 133/2005 г. на ТРС със спогодба- 13.01.2014 г., тъй като от образуване на делбеното дело давността е била прекъсната, а и Д. М. не е могла да придобие имота по давност преди делбеното дело. Развити са съображения, че тъй като процесният имот като част от нива от 450 дка, е закупен от Д. М. от държавата с компенсационни бонове, по наследство то трима наследодатели с договор№ ОД-7-Т/19.07.2001 г., за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ Г., Г. и Т. К., от където произтича и наследствения характер на имота за настоящия ищец, то до завеждане на делото на 11.04.2005 г. не е изтекла кратката петгодишна давност. Необезпокоявано владение не се установява предвид наличието на множество дела между същите страни за наследствени права и спорни имоти, включително и за процесния, като се е позовал за последния извод на влязлото в сила въззивното решение № 35/28.03.2008 г. по въззивното гр. дело № 284/2006 г. на СОС, с което като частично е отменено решение №176/1.08.06 г. по гр.д. № 69/06г. на ТРС въззивният съд-СОС е приел, че процесният имот е съсобствен между Д. М. и наследниците на Г. С. при равни квоти и което е послужило като титул за собственост в делбеното производство по гр.д.№ 133/2005 г. на ТРС.

Възражението на въззивника Е. М. за недопустимост на производството по съображения, че доколкото последният не се е отказал от наследството на брат си И. М., а след смъртта му Е. М. се явява наследник на цялото имущество на Д. М., то обсъждането валидността на направения от Е. М. отказ от наследството на Д. М. е без значение, макар да е споделил изводите на първата инстанция за нищожността на този отказ.

В допълнение към своите правни изводи по предмета на въззивното производство, въззивният съд се е солидаризирал с мотивите по първоинстанционното решение, към които е препратил като добавка към изложените свои такива. В тези мотиви по първоинстанционното решение е прието, че от 13.04.2014 г. до завеждане на настоящата искова молба е изминал период 7 години, 6 месеца и 5 дни, че владението на „Голд кроун“ ЕООД и „Зов 92 комерс“ ЕООД, всяко от които за период по-малък от 5 години, не може да се счита добросъвестно, по две съображения. Първо, че Л. Д.-управител на „Зов 92 комерс“ ЕООД от 2009 г., е узнал, че Д. М. не е единствен собственик, а съсобственик на нивата от 450 дка по силата на връчен му в лично качество, като ответник по друго дело- № 79/2015 г. на ТРС, /доказателствата от което дело съдът е обявил с проекто доклада по настоящето, че счита служебно известни/ искова молба и приложенията към нея, едно от които е и исковата молба и решението за допускане на делбата по гр.д.№ 133/05 г. на ТРС, и по силата на органното представителство на ЮЛ се опровергава презумпцията по чл.70, ал.2 ЗС за незнание, а владението на това дружество като недобросъвестно не е продължило повече от 10 години. Второ, независимо от първото, че вписването на исковата молба по гр.д.№ 133/05 г. на ТРС презумира знание у „Голд краун“ ЕООД, че техния праводател не е собственик, което също изключвало това дружество да е осъществявало добросъвестно владение.

Извън тях, въззивният съд е посочил, че с въззивната жалба, предявена от Е. М., е въведено ново обстоятелство, имащо значение за изхода на делото, като се твърди, че в кръга на наследниците на наследодателя на наследодателя на въззиваемия Т. С. – Т. Х. С., има още едно лице – Х. Д. С., който е син на Т. Х. С. и М. Г. И., [дата на раждане] в [населено място], понастоящем в [община]. В тази връзка в с.з. от 13.07.2022г. по настоящото дело, адв. К., процесуален представител на въззивника М., представя удостоверение за наследници № АО-08 - 1095/10.11.2021 г. и удостоверение за наследници № АО-08 -1096/10.11.2021 г., издадени от Община Тутракан, от които е видно, че наследодателите Т. К. К. и Г. К. К. имат още един наследник – Х. Д. С., записан като син на горепосочените лица. Същите са оспорени от ищеца с оглед на което е открито производство по чл. 193 ГПК.

След съвкупна преценка на събраните в тази връзка писмени доказателства в т.ч справка от НБД Население и страници от т.нар семейни регистри, въззивният съд достигнал до извод, че доколкото липсва акт за гражданско състояние, удостоверяващ родствената връзка на Х. Д. С. с ищеца Т. С., проведеното оспорване на истинността на удостоверение за наследници № АО -08 -1095/10.11.2021 г. и удостоверение за наследници № АО -08 -1096/10.11.2021 г., издадени от Община Тутракан е успешно и същите следва да бъдат счетени за неистински.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът „Зов 92 Комерс“ ЕООД извежда следните значими за крайния изход на делото правни въпроси, които сочи като решени в разрез с практиката на ВКС, и да са значение за точното прилагане на закона и развитие на правото основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Решението за допускане на делбата постановено в хода на нищожна делба извършена без участието на съделител, има ли сила на присъдено нещо по отношение на не участвалите в делбата страни.

2. Прекъсва ли давностното владение извършването на нищожна съдебна делба без участието на съделител, на негов частен правоприемник - приобретател на една вещ от нищожната делбата на наследство.

3. Тече ли давностно владение през време на извършване на нищожна съдебна делба.

4. Може ли да се квалифицира като владение осъществената непрекъсната фактическа власт през време на текло съдебно производство по извършена нищожна делба, запазват ли силата си съдебните актове по нищожната делба.

5. Допустим ли е искът по чл.108 ЗС срещу ответник съделител и неговите частни правоприемници по нищожна делба на наследство по отношение на един имот, част от наследствената маса по делба на наследство включена в нищожната делба.

6. Вписването на исковата молба презумира ли знание в добросъвестния владелец, придобил имота на основание годно да го направи собственик, осъществено след вписването.

С изложението се позовава на противоречие конкретно със т.7 от ППВС 7/1973 г. на ВКС с доводи, относими към липса на СНП на нищожна делба, и на Решение № 237 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1937/2008 г., II г. о.; Решение № 309 от 6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 697/2012 г., II г. о., ГК; и Решение № 86 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3076/2019 г., II г. о., 13 ГК с доводи, относими към липсата на презумиране на знание от вписването.

Първият и петият въпроси не обосновават нито общата, нито допълнителната предпоставка за достъп до касация по смисъла на разясненията по ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като възззивният съд от една страна не се е произнасял в конкретиката на така поставените въпроси, а от друга – дори да се счете, че му е отговорил, то не го е сторил в отклонение от т. 7 от ППВС 7/1973 г. на ВКС. С тези въпроси се прави неточно интерпретиране изводите на въззивния съд, с които, по силата и на направеното препращане по чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, следва да се счита възприет и извода, че правоприемниците на Д. М. са обвързани от влязлото в сила решение по допускане на делбата, също е направено разграничение между нищожност на делба поради неучастие на сънаследник/съделител- материално-правна последица по чл.75, ал.2 ЗН, и нищожност на съдебно решение или заместваща го спогодба, каквато не е констатирана по смисъла на чл.270 ГПК, по съображения и че такава не може да се изведе самостоятелно от нормата на чл.75, ал.2 ЗН, като изрично е посочено, че спогодбата по нищожна по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН делба, като приравнена на съдебно решение, не формира СНП по отношение на лицата, които не са участвали в делбата, при което тази делба не произвежда материално правното си действие, но процесуално правните последици от това делбено производство се запазват, вкл. валидността на постановените в него актове, и прекъсване на давността спрямо Д. М. и правоприемници. Така въззивният съд на практика е държал сметка за относителната самостоятелност и последици на решенията в двете фази на особеното исково производство, и произнасянето му не е в противоречие с т.7 от ППВС 7/1973 г. Петият въпрос не отчита, че процесуалната легитимация респ. допустимостта на иска, се определя въз основа на фактическите и правни твърдения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. При иск за ревандикация основните факти, които следва да бъдат наведени от ищеца са, че е притежател на пълно или ограничено вещно право върху процесния имот и че ответникът владее този имот без да има правно основание за това. В настоящия случай тези твърдения са били налице, а допълнителните факти относно качеството на ответника и неговите права върху конкретния имот касаят основателността респ. неоснователността на претенцията.

По вторият, третият и четвъртият въпроси не е налице допълнителната предпоставка за допускане на решението до касационен контрол, тъй като по отношение на тях не е посочена от касатора релевантна практика на ВКС в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито е обоснована допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Независимо от това по тях следва да се има предвид, че в настоящия казус за нищожна е приета само делбата, извършена със съдебната спогодба, но не и решението по допускането й, поради което в съответствие с чл. 116, ал.1, б. „б“ ЗЗД е изводът на въззивния съд, че с предявяване на иска за делба давността се прекъсва. По отношение на приобретателя на имот по време на висящ процес се прилагат материалноправните последици от предявяване на иска за собственост спрямо неговия праводател, а именно прекъсване и спиране течението на давността докато делото е висящо и до приключване на делбения процес с влязло в сила решение по извършване на делбата, съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД и чл. 84 ЗС и чл. 115, б. „ж” ЗЗД, в който смисъл е и Решение № 80 от 07.07.2014 г. по гр.д.№ 6441/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., чиито постановки намират съответното приложение и по иска за делба. Наличието на практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено, изключва допускане касационното обжалване на сочените от касатора основания по тези три въпроса.

По отношение на шестия въпрос, касаещ действието на вписването на исковата молба върху добросъвестността на владелеца не се установява противоречие със съдебна практика, според която вписването е от значение за добросъвестността на приобретателя по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, доколкото прави възможно узнаването, че правото на собственост на лицето, с което договаря, е предмет на съдебен спор, като придобитите правата от третите лица, договаряли с ответник по спор за вещни права/валидност на сделки с предмет такива права, след вписване на исковата молба, не могат да се запазят / ср. ТР № 3 от 19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г., ОСГК на ВКС, Решение № 491 от 07.07.2010 г. по гр. д. № 1348/2009 г., ГК, І г. о. на ВКС, Решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 3897/2015 г., ГК, І г.о на ВКС, Решение № 52 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 1455/2017 г. на ВКС /. В случая изводите за недобросъвестност на Д. М. и нейните приобретатели въззивният съд са обосновани не само на вписването на исковата молба за делба, но и на водени други дела за процесния имот, и знанието у управителя на „Зов 92 комерс“ ЕООД да съсобствеността върху процесния имот, за които други съожбражения поставените въпроси не се отнасят. Посочените от касатора решения на ВКС разглеждат различни от вписване на искова молба хипотези и изход на спора по тях, и са постановени при различни факти, поради което се явяват неотносима съдебна практика. Касаторът „Зов 92 Комерс“ ЕООД не е обосновал допълнителната специфична предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по този въпрос, както тази допълнителна предпоставка не е обоснована и по нито един от останалите посочени от този касатор други въпроси. Когато се твърди това основание за допускане касационно обжалване, съобразно указанията на т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да обоснове, кумулативно с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос касаторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Направеното общо позоваване на законовата норма на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е достатъчно като обосновка на допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Е. Г. М. е формулирал следните правни въпроси, твърдейки, че същите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото:

1.Обвързан ли е съдът от вписан по надлежния ред отказ от наследство, когато този отказ не е оспорен и не е отменен по надлежния ред.

2.Обвързан ли е съдът от формалната и материална доказателствената сила на приети по делото и неоспорени официални документи.

3.Допустими или недопустими са постановените решения в производство по съдебна делба, което е нищожно на основание чл. 75, ал.2 от ЗН ?

4. Решенията постановени в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител/и, има ли сила на присъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни, респективно по отношение на страните, които се позовават на тази нищожност.

5. Прекъсва ли давността извършването на нищожна съдебна делба, вкл. прекъсва ли се давността на неучаствало в производството лице.

6. Вписването на исковата молба по иск за делба презумира ли знание у последващ приобретател, придобил имота на основание годно да го направи собственик или презумпцията на чл. 70, ал.2 ЗС запазва своето действие, съответно качеството на какъв владелец придобива лице, което е последващ приобретател на имота. При установена нищожност на делбата, какво е разрешението на посочените въпроси.

Първия въпрос се явява необуславящ, защото въззивният съд не е отдал решаващо значение на преценката дали този отказ е нищожен, а на липсата на отказ от страна на Е. М. от наследството на брат му И. М., поради което е счел Е. М. за наследник изцяло на майка се Д. М.. Не е налице следователно общото основание за селекция по този въпрос, като по него липсва и допълнителната такава: касаторът Е. М. не е посочил нито на коя практика на ВКС/ВС въззивното решение противоречи, нито е обосновал предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Вторият въпрос не съответства на фактическата рамка по делото и е необуславящ, защото в случая въззивният съд е открил надлежно производство по чл.193 ГПК поради оспорване на двете удостоверения за наследници, представени за първи път във въззивното производство извършил е проверка на събраните в производството по оспорване доказателства и е направил въз основа на това правните си изводи, че оспорването е доказано, поради което не е налице противоречие с Решение на ВКС, ТО, 2 отд., т.дело № 2658/2019 г. Липсата на общо основание за селекция препятства преценката за наличие на допълнителните такива по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като касаторът и не е посочил релевантна практика на ВКС/ВС по въпроса, нито е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По третия и четвърти въпроси от изложението на касатора Е. М. също не е налице основание за допускане касационното обжалване, по вече изложените по-горе съображения на настоящия касационен състав по повод аналогични въпроси, поставени от другия касатор-въпроси 1 до 5, в частите им, отнасящи се до правните последици на решението за допускане на делбата в случая и на тези на сключената след него спогодба по делбеното дело, по отношение правата на Д. М., респ.нейните наследници и приобретатели. Не е налице поради това противоречие със практиката на ВКС/ВС, посочена от касатора М.- т.7 от ППВС 7/1973 г. на ВС, Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на II ГО. на ВКС, Решение № 60/17.07.2017 по дело № 3431/2016 на ВКС, ГК, I ГО. Не е обоснована допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите.

По петия въпрос не е налице основание за селекция, защото по отношение на него не е посочена от касатора М. релевантна практика на ВКС/ВС в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито е обоснована допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По въпрос шест въззивният съд е формирал извода си въз основа на преценка на събраните доказателства, от които е извел оборване на субективната добросъвестност на Д. М., също и на нейните приобретатели за разпоредената от Д. М. 1/2 ид.ч., принадлежала на съсобственика й Г. С., поради което него не се разкрива противоречие с практиката на ВКС, посочена по-горе по повод аналогичен въпрос на касатора „Зов 92 комерс“ ЕООД. Сочената като противоречива практика на ВКС- Решение № 179/18.10.2013 г. по гр.д. № 1981/2013 г. на ВКС, ІІ ГО, Решение № 60117 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 3680/2020 г., I ГО на ВКС, Решение № 86/30.10.2020 г. по гр.д. № 3076/2019 г. на ВКС, II ГО, е неотносима към въпроса, защото те не дават конкретен отговор на такъв въпрос, както и по тези дела са разглеждани различни факти от тези по настоящето дело.

По всички поставени от касатора Е. М. въпроси не е обоснована допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изискуема обосновката съгласно указанията на т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както вече бе посочено по-горе в настоящето определение, което препятства преценката за наличието на това основание за селекция по чл.280, ал.1 ГПК.

Не е налице и соченото от двамата касатори основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на въззивното решение, защото то не разкрива белези, които да сочат за наличие на пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, проявени в квалифицирана, особено тежка степен.

При извършената служебна проверка не се установяват данни за вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, като за липсата на последното също се изложиха по-горе съображения на касационния състав.

С оглед всичко гореизложено, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по нито една от постъпилите касационни жалби.

Предвид изхода на спора, касаторите нямат право на разноски. Такова право има само ответникът по касация Т. С., но доколкото такива не са претендирани с единствения отговор от него- този по касационната жалба на Е. М., и не са представени доказателства за сторени разноски, то съдът не следва да се произнася по такива съгласно чл.81 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение