Определение № 46 от 09.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2020 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат М. Д., като пълномощник на „Био Лидер 8“ ООД, с. Стамболово, Хасковска област, срещу въззивно решение № 186 от 22.05.2019 г., постановено по гр. д. № 250/2019 г. по описа на Хасковския окръжен съд. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът в касационното производство – Б. А. С., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от „Био Лидер 8“ ООД, с. Стамболово, срещу Б. А. С. иск с правно основание чл.76 ЗС за осъждане на ответницата да възстанови фактическата власт върху нива с площ от 35 дка, представляваща имот № *, м. „Н.“ в землището на [населено място], [община], отнета му по скрит начин чрез извършен на 26.01.2018 г. въвод във владение по изп. д. № 20158740400526 по описа на ЧСИ С. П., с рег. № 874 в КЧСИ, район на действие – ОС Хасково. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени аргументи за нищожност и вероятна недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Жалбоподателят счита същото за недопустимо, тъй като с него не е разгледано заявено основание – насилствено отнемане на фактическата власт със съдействието на съдебния изпълнител, както и поради факта, че с него е потвърдено недопустимо първоинстанционно решение. Формулирани са също и процесуалноправни въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване предвид противоречието му с практиката на ВКС: 1. „валидно, евентуално допустимо, евентуално правилно ли е въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, постановено преди изтичане на дадения от съда срок за представяне на писмени бележки“; 2. „валидно, евентуално допустимо, евентуално правилно ли е въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение по владелчески иск с правно основание чл.76 ЗС, ако съдът е разгледал само скрития начин, а не е разгледал насилствения начин за отнемане на владението, извършено със съдействието на съдебния изпълнител“; 3. „валидно, евентуално допустимо, евентуално правилно ли е решение по владелчески иск, с което е потвърден въвод във владение, протоколът за извършването на който представлява документ с невярно съдържание“. Сочи се противоречие с решение № 175/06.01.2017 г. по гр. д. № 4318/2016 г. на второ г. о., решение № 476/07.07.2010 г. по гр. д. № 720/2009 г. на четвърто г. о. /по първия въпрос/ и с решение № 66/25.07.2016 г. по гр. д. № 5203/2015 г. на първо г. о. Поддържа се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищеца срещу ответницата иск по чл.76 ЗС за прекратяване на неправомерно извършено действие, съставляващо нарушение – лишаване на дружеството изцяло от фактическата власт върху имота, за което се твърди, че е осъществено по скрит начин и за възстановяването на тази фактическа власт. Посочва се, че ищецът е държател на имота на основание договор за наем от 27.11.2015 г. Имотът е възложен на ответницата с постановление за възлагане, което е издадено след извършена недействителна публична продан. Въвод във владение е извършен на 26.01.2018 г., като по този начин със съдействието на съдебния изпълнител е отнета фактическата власт на ищеца. Изложените доводи за недействителност на публичната продан са следните: имотът е продаден като нива, а не като овощна градина; не е направена нова оценка непосредствено преди проданта, а още при извършване на описа /преди 2 години/ и не са оценени намиращите се в него трайни насаждения. В писмената защита в първоинстанционното производство са изложени и доводи за несеквестируемост на имота. В отговора на исковата молба ответницата е посочила, че осъщественият въвод във владение е законосъобразен. С договор за наем на земя и трайни насаждения от 27.11.2015 г., вписан в Службата по вписванията, с акт № 12, т.6, рег. № 5244, сключен между Т. Г., като наемодател, и ищцовото дружество, като наемател, е предоставено ползването за срок от десет години на нива с площ от 35 дка, представляваща имот № *, м. „Н.“ в землището на [населено място]. С постановление за възлагане от 08.11.2017 г. на ответницата е възложен процесния имот. Видно от протокол за въвод във владение от 26.01.2018 г. купувачът на публичната продан е въведен във владение на имота. При извършването на въвода е присъствал представител на дружеството. Процесуалната законосъобразност на публичната продан и издаденото постановление за възлагане са били предмет на проверка при обжалване на изпълнителните действия, като жалбите са отхвърлени. В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че фактическата власт върху имота не е била отнета по скрит или насилствен начин. Въводът във владение е осъществен законосъобразно. Изложени са съображения, че правилно първоинстанционният съд е извършил преценка на материалната законосъобразност на извършените изпълнителни действия съгласно чл.358 ГПК, както и е взел предвид извършената проверка за тяхната процесуална законосъобразност. Тези действия са в резултат на съществуващо изпълняемо право в полза на ответницата, реализирано по надлежния ред. Направен е извод, че при законосъобразно предприети изпълнителни действия не е налице насилствено отнемане на фактическата власт. Обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо. Процесуалната недопустимост е обоснована с постановяване на решението преди изтичане на дадения срок за представяне на писмени бележки. Допуснатото процесуално нарушение не може да доведе до недопустимост на съдебния акт. Съгласно приетото в т.11 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС писмената защита неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. В цитираната практика същото е било разгледано в производство по молба за отмяна, като нарушение, довело до неправилност на решението. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият въпрос е обоснован с квалифициране на нарушението като извършено по скрит начин. Действително, въпрос на правна квалификация е дали нарушението е извършено по скрит начин или насилствено. В исковата и уточняващите молби изложените факти обосновават квалификацията на нарушението като извършено по насилствен начин – против изричната воля на държателя и по нареждане на съдебния изпълнител. В обжалваното въззивно решение обаче са изложени доводи за липсата на насилствено отнемане на фактическата власт, предвид законосъобразното извършване на въвода във владение. Релевираните доводи не могат да обосноват незаконосъобразност на въвода във владение и издаденото възлагателно постановление /оценката на имуществото подготвя наддаването, а не е част от него – ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.8/. Д. за несеквестируемост е въведен след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, поради което не е подлежал на разглеждане. Не се разкрива противоречие с възприетото в решение № 66/25.07.2016 г. по гр. д. № 5203/2015 г. на ВКС, първо г. о., според което по владелческия иск на третото лице срещу взискателя съдът проверява законността на действията на съдебния изпълнител, без да е длъжен да очаква, изчаква или да се съобразява с влязлото в сила решение по жалбата, предвидена в чл.435, ал.5 ГПК. Такава проверка е била извършена, но не е довела до извод за материална незаконосъобразност на тези действия. Третият въпрос е свързан със съдържанието на протокола за извършване на въвод във владение. Същият представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва се с материална доказателствена сила. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност, обоснована с горните нарушения. С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответницата по касация разноски в размер на 500 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,