Определение № 4 от 05.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5813/2014 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Р. Х. от [населено място] против въззивно решение № 1221 от 11.06.14г. по в.гр.д.№ 4627/14г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 25.09.2013г. по гр.д.№ 314/13г.на Софийски градски съд като отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл.2б от З. за осъждане на Софийски районен съд и Прокуратурата на Република България на сумата от 25 0001в.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на продължило повече от 7 години и 4 месеца наказателно производство срещу него за деяние по чл.290 ал.1 от НК по сл.д.№ 325/05г.на ССлС, прокурорска преписка № 28232/2004г.на СРП, въз основа на която е образувано н.о.х.д. № 5481/2009г.на СРС, ведно със законната лихва, считано от 8.01.2013г. до окончателното й изплащане.

За да постанови акта си, въззивният съд след като подробно е разгледал всяко едно от предприетите от прокуратурата и съда действия във връзка с образуваните срещу подсъдимия следствени, прокурорски и съдебни дела, е достигнал до извода, че не е допуснато нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Според съда девет от отлаганията на съдебните заседания / по н.о.х.д. № 1074/06г. –на 27.06.2007г.,2.11.2007г.,17.12.2007г. и 14.03.2007г., по н.о.х.д. № 9020/08г. –на 1.12.2008г. и 28.04.2009г.и по н.о.х.д. № 5481/09г. –на 1.03.2012г., 3.04.2012г. и 3.04.2012г./ са били необходими с оглед реализиране на правото на защита на ищеца, две заседания са отложени по вина на другия обвиняем /на 28.11.2006г.и 30.11.2007г./, поради отводи на съдии- докладчици са отложени заседанията на 13.03.2007г. и 18.02.2009г. /довели до забавяне на делото съответно с три и с два месеца, но са били необходими с оглед осигуряване на справедлив процес и избягване на съмнение в обективността на съдебния състав/, изчезнали и подменени документи са станали причина за отлагане на заседанията на 27.06.2006г.и на 18.06.2006г., а други единадесет заседания са отложени за събиране на доказателства /31.10.2008г., 9.07.2009г., 9.10.2009г., 8.12.2010г., 18.02.2010г., 7.10.2010г., 9.12.2010г., 17.03.2010г., 16.06.2011г.,11.10.2011г. и 12.12.2011г./ Констатирано е, че едно от трите прекратявания на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата / това, постановено в съдебно заседание на 19.05.2009г./ се е дължало на отстранимо процесуално нарушение, което съдът е могъл да констатира пир насрочване на делото, но за този пропуск на съда, въззивният съд е приел, че не е довел до съществено забавяне на делото.

При тези мотиви, като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК с твърдение, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на Е. по въпроса дали следните действия на органите на съда и прокуратурата, може да се счете, че съставляват поведение на компетентен орган, което ангажира отговорността на държавата за причинени вреди от нарушаване на разумния срок по чл.2б от З.:

• прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата, наложено от допуснато в съдебното производство отстранимо процесуално нарушение, което съдът е могъл да констатира пир насрочване на делото /позовава се на решение по делото „О. и Ю. срещу България”/,

• невръчване от страна на съда на обвинителен акт на подсъдимия,

• искането на друг подсъдим за назначаване на служебен защитник и за отвод на съда,

• събиране от допуснати от съда доказателства в продължение на дванадесет съдебни заседания / /позовава се на решение по делото „Д. и Х. срещу България”,

• допускан на правна помощ на подсъдим в хипотеза на задължителна защита,

Като основание за допустимост касаторът се позовава и на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: дали следните действия на подсъдимия съставляват поведение на страна, станало причина за нарушаване на разумния срок по чл.2б от З.:

• искане по чл.370 от НПК за провеждане на съкратено съдебно следствие,

• искане за отказ от служебен защитник и упълномощаване на защитник-съпруг в хипотеза на задължителна защита,

• невръчване от страна на съда на обвинителен акт на подсъдимия,

• искане на защитника на подсъдимия за изготвяне на споразумение,

• искане на допуснат от съда нов служебен защитник за отлагане с цел запознаване с материалите по делото,

• изчезването на документи, извършено без участието на подсъдимия

• отводът на съдия,

• искане на прокурора за събиране на нови доказателства,

• неизпращане на документи от други съдебни състави на същия първоинстанционен съд.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.

Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Всички поставени от касатора въпроси са свързани с решаващите мотиви на съда и съставляват годно общо основание за допустимост. По тях следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото нормата на чл.2б от З. е сравнително нова / ДВ бр.98/2012г./, по нея няма установена практика и разглеждането на поставените правни въпроси ще допринесе за създаване на такава, съобразно съвременните обществените условия, като спомогне за правилното прилагане на закона.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение