Определение № 585 от 20.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4979/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. К. Ч. срещу разпореждане на Софийски градски съд от 30.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 9530/ 2010 г. С него е постановено връщането на частна касационна жалба на В. Ч. срещу определение № 13674/ 21.08.2012 г., постановено от същия съд по същото дело, по съображения, че не са изпълнени указанията за внасяне на държавна такса и за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката поддържа, че разпореждането е неправилно, тъй като не следвало от нея да се изисква изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Съответно непредставянето на такива не давало основание за връщане на жалбата й, а определението, с което това е сторено, моли да се отмени като незаконосъобразно. Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Въззивният съд се е произнесъл по частна жалба на В. Ч. срещу разпореждане на Софийски районен съд от 18.03.2010 г. по гр.д.№ 44838/ 2009 г., като е оставил жалбата без разглеждане по същество. Това му определение е прекратително и поради това подлежи на обжалване пред касационната инстанция по реда на чл.274 ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Поради това неправилно от частната жалбоподателка е изискано представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, такова се дължи само при оспорване пред ВКС на въззивно определение от кръга, визиран в разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК. Съответно не е имало основание да се постанови връщане на частната жалба поради непредстваяне на изложение по чл.280 ал.1 ГПК. Независимо от изложеното, като краен резултат обжалваното разпореждане е правилно, защото е налице второто посочено в него основание за връщане на частната жалба – неизпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавната такса в определения от съда срок. Действително, за настоящето производство ищцата е освободена от задължението да внася такса, но не е била освободена от това задължение към момента, в който е постановено разпореждането, нито е правила искане за това. Поради това са налице предпоставките по чл.286 ал.1 т.2 вр. чл.284 ал.3 т.4 ГПК и правилно частната жалба, по която не е внесена дължимата такса в указания от съда срок, е върната на страната. По изложените съображения Върховният касационен съд