Определение № 543 от 19.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2728/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. М. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1299/31.05.2019 г. по т.д. №4667/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което: 1 е отменено първоинстанционното решение № 1206/13.06.2018 г. по т.д. № 2577/17, VІ-13 състав на СГС и е отхвърлен искът на касатора за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решението на общото събрание на съдружниците в „Интернешънъл Трейдинг Енд Дивелопмънт Център“ООД проведено на 0 7.08.2017 г. за освобождаване на управителя и съдружник в същото дружество Н. В. Г. от отговорност за финансовата 2016 2. потвърдено е същото решение по отношение на взетите решения за разпределение на финансовия резултат и приемане на ГФО за 2016 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като такива, наличие на изпълнени хипотези на фактическите състави на чл.280 ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Интернешънъл Трейдинг Енд Дивелопмънт Център“ООД не изпраща писмен отговор на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че ищецът е съдружник в ответното ООД, който притежава 200 дяла или 1 % от капитала, а останалите 19 800 дяла/99 %/ принадлежат на другия съдружник и управител на дружеството Н. В. Г.. Последната ги е придобила с договор и решение на ОС на съдружниците за приемане като съдружник в „Интернешънъл Трейдинг Енд Дивелопмънт Център“ООД,проведено на 15.08.2016 г.,което е било атакувано по реда на чл.74 ТЗ от К. в друго съдебно производство, искът по който е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение.С последното се е преклудирало възражението на ищеца по настоящия иск за привидност на договора за прехвърляне на дялове, с който Н. Г. е придобила мажоритарния брой дялове от капитала на ответното дружество. Ето защо взетите решения на общото събрание на съдружниците в „Интернешънъл Трейдинг Енд Дивелопмънт Център“ООД проведено на 0 7.08.2017 г. за освобождаване на управителя и съдружник в същото дружество Н. В. Г. от отговорност за финансовата 2016 и за разпределение на финансовия резултат и приемане на ГФО за 2016 г. са приети при спазване на законовите правила за това, разписани в чл.137 ал.3 ТЗ. Не е налице хипотеза на изр.2 на цитираната разпоредба, доколкото същата обхваща само вземането на решение за изключване на съдружник, но не и за освобождаването на управителя от отговорност,съответно –за предявяване на иск срещу него, за което е достатъчно мнозинство повече от Ѕ от капитала, с каквото съдружникът Н. Г., с 19 800 дяла/99 %/ е упражнила правото си на глас в ОС на ООД при вземане на процесните решения. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси: за това следва ли управителят на ООД при вземане на решение от съдружниците за освобождаване от отговорност да участва при гласуването, независимо от това дали е и съдружник в дружеството. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос е обусловил изводите на съда, но по отношение на него не са обосновани допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК: липсва посочена от страна на касатора практика на ВКС, с която обжалваното въззивно решение да е в противоречие, нито обективно такава е налице. Не е налице и неяснота и/или непълнота в правната уредба, като основание за допускане на касация по т.3 на чл.280 ГПК: чл.137 ал.3 ТЗ е пределно ясен, относно формиране на мнозинство при вземането на решения от ОС по чл.137 ал.1,т.т. 1-9 ТЗ, вкл. по т.8,. Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като последното е в съответствие с цитираната,приложима правна уредба. От изложеното следва, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация на обжалваното решение, поради което, съдът