Определение № 178 от 11.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2171/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. А. К., чрез адв. Р. В. Р., против разпореждане № 315 от 25. 01. 2022 г. по ч. гр. д. № 2274/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТК, 15 с-в, с което е върната подадената от същия по пощата, на 14. 12. 2021 г., частна касационна жалба вх. № 22824/15. 12. 2021 г., срещу определение № 2974 от 10. 11. 2021 г. по в. ч. гр. д. № 2274/2021 г. на САС, ТО, 15 с-в, потвърждаващо прекратително определение № 351 от 23. 11. 2020 г. по в. гр. д. № 316/2020 г. на ОС – Видин. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 260-261, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбите на чл. 261, т. 4, чл. 262, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, както и чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3,т. 1, чл. 285 и чл. 286 ГПК, към частната жалба следва да е приложен документ за внесена държавна такса, а в случай че частната жалба е по чл. 274, ал. 3 ГПК, следва да се изложат и основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Ако частната жалба, респ. частната касационна жалба, не отговаря на тези изисквания, администриращият съд е длъжен да предостави възможност на жалбоподателя да отстрани в срок констатираните нередовности, а ако това не бъде изпълнено - да върне жалбата. В случая, съдията-докладчик, с разпореждане № 4021 от 20. 12. 2021 г., е оставил без движение подадената от Б. А. К. частна касационна жалба вх. № 22824/15. 12. 2021 г. и е дал ясни указания за отстраняване, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, на констатираните нередовности, като е предупредил жалбоподателя, че в противен случай частната жалба ще бъде върната. Съобщението е било връчено на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Л. И. И. на 06. 01. 2022 г. и в едноседмичния срок нередовностите на частната жалба не са били отстранени. При тези данни законосъобразна е преценката на администриращия съд за наличие на предпоставките за приложение на чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, както и на чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК, за връщане на частната касационна жалба. Неоснователен е доводът в частната жалба, че в случая разпоредбите на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е неприложима, тъй като се касае за частно производство по обжалване на определение, а не за касационно производство по обжалване на въззивно решение. Върната е частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК, подадена срещу въззивно определение, потвърждаващо прекратително първоинстанционно определение, а в разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК изрично е предвидено, че по тези жалби касационната инстанция извършва преценка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 83 ГПК, тъй като частният жалбоподател не е искал освобождаването му от заплащане на държавни такси по делото и не се е развило производство по чл. 83, ал. 2 ГПК. Като законосъобразно, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение