Определение № 3604 от 09.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1867/2024 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К. М., А. Д. Б., Й. С. М. и Т. С. Д., чрез пълномощника им адв.С. Б., срещу решение № 693 от 21. 12. 2023 г. по в. гр. д. № 858/2023 г. на ОС – Благоевград, потвърждаващо решение № 901923 от 2. 10. 2020 г. по гр. д. № 524/2019 г. на РС – Сандански, с което са отхвърлени предявените от М. К. М., А. Д. Б., Й. С. М. и Т. С. Д. против „Сан инвест груп“ ООД, гр. Сандански, искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на „Сан инвест груп“ ООД, че М. К. М., А. Д. Б., Й. С. М. и Т. С. Д. са собственици, на основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ, на нива от 1000 кв.м., находяща се в землището на [населено място], м. „Ч. К.“, заснета като имот № * в помощния план и съставляваща поземлен имот с проектен идентификатор * съгласно скица-проект № 15-822398/7. 11. 2018 г., както и че в КККР е допусната непълнота, изразяваща се в незаснемане на описания имот като самостоятелен поземлен имот, а включването му в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 8 980 кв.м., на ответника„Сан инвест груп“ ООД, гр. Сандански. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е писмен отговор от ответната страна по касационната жалба „Сан инвест груп“ ООД, чрез адв. Д. Х., с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК да допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав, при преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Предявеният иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е основан на наследяване на С. В. М., починал на 29. 08. 1974 г., и възстановяване на собствеността на наследниците на С. В. М. с решение № 1573Р/19. 03. 2018 г. на ОСЗ – гр. Сандански, влязло в сила на 5. 06. 2018 г. Тъй като реституираният имот не е бил нанесен като самостоятелен имот в одобрената кадастрална карта, а като част от поземлен имот с идентификатор с идентификатор ***, ищците са поискали отстраняване на тази непълнота в кадастралната карта по административен ред. По това искане е постановен отказ поради постъпили възражения от „Сан инвест груп“ ООД, сочещи на спор за материално право.

Ответното дружество е оспорило иска като неоснователен по съображения, че е собственик на процесния имот, придобило същия на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 156/2011 г., с „Хидрострой-юг-97“ АД. Последното е придобило собствеността на основание договор за приватизационна продажба от 29. 11. 1997 г. по чл. 35, т. 1 ЗППДОП /отм./ на „Хидрострой – юг“ ЕООД и вливане на последното в „Хидрострой-юг-97“ АД, а „Хидрострой – юг“ ЕООД е било собственик на имота на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.). Твърди се, че реституционното решение на ищците е материално незаконосъобразно, тъй като имотът не е подлежал на реституция съгласно пар. 6, ал. 6 ПЗР ЗППДОП (отм.). Направено е, при условията на евентуалност, и възражение за придобиване на собствеността върху имота по давност.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници на С. В. М., починал на 29. 08. 1974 г. Със заявление вх.№ 1573/30.03.1992 г., подадено от наследниците на С. М. до ПК – Сандански, е поискано възстановяване на собствеността върху процесния имот и като доказателство за собственост към заявлението е представена опис - декларация за членство в ТКЗС от 22.01.1957г., в която фигурира имот от 1 дка в местността „Ч. к.“, с граници: Д. В., Г. Н. и река. Постановен е отказ за възстановяване на собствеността с решение № 43А/Е от 13.08.1 996г. на ПК – С., отменено с решение на РС – Сандански по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. След отмяната е проведена процедура по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, приключила с издаване на удостоверение № 2/17.07.2017 год. и скица № 374/13.07.2017 год. по чл. 13, ал. 36 ЗСПЗЗ и е постановено решение № 01А/О от 27.09.2017г. на ОСЗГ, с което е възстановила правото на собственост на наследниците на С. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 1 дка, осма категория, находяща се в границите на урбанизираната територия на [населено място], в м. „Ч. к.“, попадаща в ПИ с идентификатор *. Това решение е отменено с решение по адм.д.№ 10/2017г на РС – Сандански, след което е постановено решение № 1573Р от 19.03.2018г. на ОСЗ - С., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С. М. върху земеделска земя, включена в границите на урбанизираните територии в землището на [населено място] - нива от 1 дка, находяща се в м. „Ч. к.“, заснета в помощния план като имот № *, при граници и съседи по помощния план: имот № *, имот № * и имот № *, който имот попада в ПИ с идентификатор № * по КК на [населено място]. Решението е влязло в сила на 05.06.2018г.

След снабдяване с реституционното решение ищците са депозирали заявление пред СГКК-Благоевград за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] чрез нанасяне на възстановения им имот с проектен идентификатор *, но са получили отказ поради наличие на спор за материално право - имотът попада върху поземлен имот с идентификатор * собственост на „Сан инвест груп“ ООД и последното е подало възражение срещу изменение на кадастралната карта.

Процесният имот е съставлявал част от нива от 2174, 68 лв. по КП на Воден синдикат от 1937 г. По КВС тази нива е нанесена като ПИ * (процесния имот) и ПИ * (имотът, предмет на гр. д. № 602/2002 г. на РС-Сандански). По ПП (помощния план ) процесният имот от 1000 кв.м. е нанесен като имот № *, по КП от 2009 г. съставлява част от имот пл. № * с площ от 7980 кв.м., по КККР съставлява част от поземлен имот с идентификатор * и площ от 7980 кв.м., по РП от 2014 г. съставлява част от УПИ *. През 2019 г. поземлен имот с идентификатор *, с площ от 7 980 кв.м., и поземлен имот с проектен идентификатор * (имотът, предмет на гр. д. № 602/2002 г. на РС-Сандански), с площ от 1 000 кв.м., са обединени в един имот с идентификатор ***, с площ от 8 980 кв.м., със заповед на СГКК-Благоевград, издадена по преписка, инициирана със заявление вх. № 01-338537-29.07.2019г. С тази заповед новообразуваният имот е записан в регистъра към кадастралната карта като собственост на ответното дружество.

С влязло в сила решение по гр.д. № 602/2002г. на РС-Сандански е отхвърлен предявен от В. Я. М., А. Д. С., Л. Д. В. и И. Д. М. срещу „Хидрострой-юг-97“АД положителен установителен иск за собственост, предявен за нива с площ от 1 дка, находяща се в м. „Ч. к.“, землище на [населено място], имот № * по КВС (т.е. за другата половина от имот № * по КП на Воден синдикат „Св. Врачко поле“ от 1937г., която не е предмет на настоящия иск), основан също на наследяване и реституция по ЗСПЗЗ, е отхвърлен като неоснователен.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 156, т. І, рег.№ 1156, д.№ 147 от 2011г., „Хидрострой-юг-97“ АД е продал на „Сан инвест груп“ ООД поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009г., с адрес [населено място], м. „Ч. к.“, площ от 7 980 кв.м.

Продавачът се е легитимирал като собственик с констативен нотариален акт № 155, т. І, рег.№ 1143, д. № 146 от 2011г., издаден въз основа на писмени доказателства - договор за приватизационна продажба по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОП /отм./ от 29.10.1997г. и акт за частна държавна собственост № 216 от 17.03.1997г. на Областната управа.

Първият акт за държавна собственост, включващ и процесния имот, е АДС № 1555/1846 от 20.08.1982г. От същия се установява, че е актувано като държавна собственост дворно място извън строителните граници на града с площ от 7 000 кв.м., бивша собственост на АПК-Сандански, предоставено за оперативно управление на държавната организация ДСО „Хидрострой“ - Строително управление Сандански, при съседи: река Санданска Бистрица, околовръстен път, градски парк и Поленишки баир, ведно със следните сгради, построени 1965 г.: административна сграда с площ от 250 кв.м. на 3 етажа –монолитна; гаражи 5 броя с площ от 800 кв.м. на един етаж; вещеви складове за строителни материали 2 бр., със застроена площ 145 кв.м. - монолитно строителство; жилищна сграда със застроена площ от 180 кв.м. на два етажа - монолитно строителство; жилищни бараки 2 бр. със застроена площ 64 кв.м. - временно строителство. В акта като основание за актуването на имотите като държавни е посочено, че са станали държавна собственост през 1965г., на основание 83 РМС/1965г и чл. 77 НДИ.

Следващият акт за държавна собственост, включващ и процесния имот, е АДС № 216 от 17.03.1997г., цитиран в констативния нотариален акт. Със същия е актуван терен от 9 800 кв.м., извън регулация, м. „Ч. к.“, при граници: път за [населено място], р. „Санданска Бистрица“, частен имот и градски парк, застроен със сгради от 1965г.: арматурна работилница с площ от 3 кв.м. - сглобяема; сервизна работилница с площ от 200 кв.м. - масивна, на един етаж; сервизна работилница с площ от 180 кв.м. - полумасивна, на един етаж; работилница с площ от 420 кв.м. - полумасивна, на един етаж; склад № 1 - полумасивен на един етаж, с площ от 65 кв.м., склад № 2 с площ от 80 кв.м. - полумасивен, на един етаж. В АДС е посочено, че бивш собственик на имота е ДСО „Хидрострой“, Строително управление – Сандански, че имотът е включен в капитала на „Хидрострой юг“ ЕООД, гр. Сандански, на основание решение № 596/07.03.1997г. по ф.д. № 1115/1993г. на БлОС и заповед № РД-02-14-1092/1996г. на МТРС.

На 29.10.1997г. е сключен договор за покупко-продажба на „Хидрострой-юг“ЕООД, гр. Сандански, между Министерството на регионалното развитие и благоустройство, в качеството си на орган по чл. 3 от ЗППДОП (отм.), и работниците и служителите на „Хидрострой-юг“ ЕООД ,гр. Сандански, на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗППДОП (отм.) и заповед за приватизация № РД-02-14-281/18.04.1997г. на МРРБ, обнародвана в ДВ бр. 35/1997г. Към договора и в приватизационната преписка е приложен списък – приложение № 2 на недвижимото имущество в капитала на приватизираното дружество, в който е записан терен от 9, 8 дка в м. „Ч. к.“, както и базата, състояща се от няколко сгради и строителни съоръжения. Закупеното имущество, сред което е и описаното в акт за държавна собственост № 216/17. 03. 1997 г., е предадено на купувача с протокол за предаване и приемане на обект от 25.11.1997г.

Прието е за установено, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на ДСО „Хидрострой“, преобразувано в ДФ „Хидрострой инженеринг“, преобразувана в „Хидрострой Инженеринг“ ЕООД гр. София, чийто капитал е бил собственост на държавата. Въз основа на решение №1303 от 19.03.1993г. по ф.д.№ 1115/1993г. на БлОС е прието за установено, че „Хидрострой-юг“ ЕООД е поело част от активите и пасивите на „Хидрострой Инженеринг“ ЕООД, включително и процесния имот. „Хидрострой – юг“ ЕООД е приватизирано, по силата на договор за покупко – продажба по реда на чл. 35, т. 1 от ЗППДОП(отм.) и преобразувано чрез вливане в „Хидрострой-юг-97“ АД, регистрирано по ф.д.№ 2125/1997г. на БлОС. В Приложение №2 Списък на недвижимите имоти – земи, сгради и строителни съоръжения към приватизационния договор като актив на приватизираното търговско предприятия са описани и терен 4 дка в м. „Ч. К.“ и терен 9, 8дка в м. „Ч. К.“. Според вещото лице, това е теренът в границите на имот с идентификатор ***.

През 2009г., със заповед № АБ-194/14.12.2009г. на кмета на община Сандански, е одобрен акт № 25/30.07.2009г. за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план, изготвен на основание чл. 53, ал. 3 във вр. с пар. 4, ал. 1 от ЗКИР и скица № 000215/10.11.2009г. на ОСЗ С., след подадено заявление от управителя на „Хидрострой-юг 97“- АД гр. Сандански, за имот № * па КВС (процесния имот), представляващ „Автомобилен парк“ в м. „Ч. к.“, описан в акт за държавна собственост № 216/17.03.1997г. В диспозитива на заповедта е посочено, че действащият кадастрален план на [населено място] се допълва с имот № *, м. „Ч. к.“ с площ от 7 980 кв.м. по скица-проект. Тази констатация е направена от вещото лице инж. К., който пояснява, че имот с пл. № * не е отразен в актовете след това, като имот по действащ /попълнен/ кадастрален имот. С акт № 28/30.07.2009г. е установено, че непълнотите и грешките засягат имот по КВС, записан като друга селищна територия и неоградена собственост на същата. Заключава, че имот пл. № * по КП на [населено място] от 2009г. и имот с идентификатор * по КККК попада в имота, описан в АДС № 216/1997г. Вещото лице уточнява, че не е налице стопроцентово съвпадение по цифрово-площно изражение, поради липсата на скици към АДС. От заключението на вещото лице е видно също, че след подадено заявление от „Сан инвест груп“ ООД е издадена заповед № АБ-73 от 01.09.2014г. на кмета на община Сандански, с която е одобрен ПУП - План за регулация и застрояване по чл. 110, ал.1, т. 1 от ЗУТ, изготвен на основание чл. 59, ал. 2 от ЗУТ, чл. 50, ал. 6 от ППЗОЗЗ на поземлени имоти с идентификатори по КККР * и * в м. „Ч. к.“, землище на [населено място], като образуваният УПИ * за поземлени имоти с идентификатори * и * е с отреждане за жилищно строителство и хотел.

Поземлен имот с идентификатор *, с площ от 7 980 кв.м., и поземлен имот с идентификатор *, с площ от 1 000 кв.м., са обединени в един имот с идентификатор ***, с площ от 8 980 кв.м., със заповед на СГКК-Благоевград, издадена по преписка, инициирана със заявление вх. № 01-338537-29.07.2019г. С тази заповед новообразуваният имот е записан в регистъра като собственост на ответното дружество.

Прието е, че ангажираните пред въззивния съд писмени доказателства (Разпореждане № 83 на МС от 27. 04. 1965 г., Анализ на правното състояние на „Хидрострой-юг“ ЕООД, гр. Сандански, Разпореждане № 128 от 22. 12. 1992 г. на МС за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, Протокол за оценка на имуществото на „Хидрострой инженеринг“ ЕООД, гр. София, Рекапитулация на крайните резултати на имуществото на СП“Хидрострой“ - гр. Сандански и Инвентарна книга на СП „Хидрострой“ гр. Сандански) по никакъв начин не разколебават извода на съда, че процесният имот е бил актуван като държавен на основание предоставяне за стопанисване и управление на държавното стопанско обединение (предприятие), нито разколебават извода на съда за липса на нарочно изключване на процесния имот от предмета на договора от 29.10.1997г. за покупко-продажба на „Хидрострой-юг“ЕООД гр. Сандански, сключен между Министерството на регионалното развитие и благоустройство - в качеството си на орган по чл. 3 от ЗППДОП (отм.), и работниците и служителите на „Хидрострой-юг“ ЕООД гр. Сандански, на основание чл. 35, ал. 1т.1 от ЗППДОП (отм.) и заповед за приватизация № РД-0214-281/18.04.1997г. на МРРБ, обнародвана в ДВ бр.35/1997г. Държавата е престанала да бъде собственик на процесния имот. Анализът на правното състояние на „Хидрострой - юг“ ЕООД, приет във въззивното производство като писмено доказателство не представлява акт за изключване на имота от предмета на договора за приватизация. Следва да се посочи, че същият анализ е от м.юли 1996г. и дори и да се допусне противното, факт от правния мир и посочен в АДС е, че бивш собственик на имота е ДСО „Хидрострой“ Строително управление - Сандански и че имотът е включен в капитала на търговско дружество „Хидрострой юг“ ЕООД - гр. Сандански на основание решение № 596/07.03.1997г. на БлОС по ф.д. № 1115/1993г. и заповед № РД02-14-1092/1996г. на МТРС, служебно известни на състава на съда и установяващи посоченото в тях, респ. в АДС. Още повече, че вещото лице в проведеното по делото открито съдебно заседание пред РС – Сандански на 12.12.2019г. сочи, че имотът с идентификатор № *** по КК на [населено място] попада по местоположение в описания в АДС имот с площ 9 800 кв.м.

От правна страна съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е неоснователен, тъй като ищците не са придобили процесния имот на заявеното основание – наследяване и реституция по ЗСПЗЗ.

Имотът не е подлежал на реституция поради наличие на пречка по чл. 10 Б ЗСПЗЗ, вр. пар. 6, ал. 6 ПЗР ЗППДОП /отм./, съответно пар. 11 ДР ЗПСК. Ищците са имали право на обезщетение по чл. 10Б ЗСПЗЗ, но не и право на реално връщане на собствеността върху имота. Съгласно пар. 6, ал. 6 ПЗР ЗППДОП /отм./, съотв. пар. 11 ДР ЗПСК, в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ. Когато акциите или дяловете, собственост на държавата или общината, са недостатъчни за удовлетворяване исканията на правоимащите, същите се обезщетяват с компенсаторни записи за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с дялове и акции. Посочено е, че съобразно практиката на ВКС, решението на общинска служба по земеделие за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на приватизираното търговско дружество, в активите на което е включен възстановеният имот, ако е постановено при висяща или приключила процедура за приватизация, предвид разпоредбата на пар. 6, ал. 6 ЗППДОП (отм.), съотв. пар. 11 от ДР ЗПСПК. При открита процедура за приватизация, органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощието да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици по реда на § 6, ал. 6 от ЗППДОП (отм.), съответно §11 от ДР на ЗПСПК. Ако все пак бъде издадено решение, с което собствеността се възстановява реално, то ще е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка. Съдът се е позовал на решение № 205/08.07.2010г. по гр.д. №4345/2008 г., решение № 457 от 9.12.2011 г. по гр. д. № 1591/2010 г.

В случая към постановяване на реституционното решение на ОСЗ – гр. Сандански през 2018 г. процесният имот е бил включен в капитала на търговско дружество на основание сключен през 1997 г. приватизационен договор по чл. 35 ЗППДОП /отм./, а приватизираното държавно търговско дружество е придобило собствеността върху процесния имот по реда на чл. 17а от ЗППДОП (отм.). При това преобразуване правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на държавните предприятията за стопанисване и управление, се внасят в капитала на държавните еднолични търговски дружества, освен ако в акта за преобразуване на държавните предприятие в търговски дружества е посочено друго. В тези случаи правото на собственост се доказва с акт за държавна собственост, в който е отбелязано, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, и акта за преобразуване на държавното предприятие в ЕТД с държавно имущество. При сключване на приватизационни договори собствеността върху недвижимите имоти се придобива с писмен договор, който се вписва, като нотариалната форма не е необходима, съгласно пар. 12 ПЗР ЗППДОП /отм./ и чл. 35 ЗПСК. С Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, е разяснено, че за да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОП (отм.) не е необходимо имотът да е бил включен в баланса на държавното предприятие към преобразуването му и в баланса на преобразуваното търговско дружество. В рамките на възникнал гражданскоправен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства (самият административен акт за предоставяне на това право), така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. В тази връзка съдът се е позовал и на решение № 60127 от 3.06.2022 г. по гр. д. № 201/2021 г. на ВКС, I г. о.

Съдът, тълкувайки разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и чл. 302 ГПК, е приел, че косвеният съдебен контрол върху реституционното решение е допустим. Върху административни актове по възстановяване право на собственост по ЗСПЗЗ, включително и върху съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което се упражнява пряк съдебен контрол върху административен акт в хода на реституционната процедура, е допустим тогава, когато актовете се противопоставят на страна, която не е участвала в административното производство по издаването и обжалването му, правоприемството от държавата е настъпило преди образуване на съдебното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и правоприемникът на държавата не е участвал като страна в производството по издаване и обжалване на административния акт. Позовал се е на практика на ВКС, обективирана в решение № 298/25.03.2014 г. по гр. д. № 3296/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 71/15.07.2015 г. по гр. д. № 350/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 195/10.11.2016 г. по гр. д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г. о., решение № 195/7.12.2016 г. по гр. д. № 1067/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 65/6.07.2020 г. по гр. д. № 1878/2019 г. на ВКС, І г. о. В случая реституционното решение не е противопоставимо на ответника, тъй като той не е бил участник в административното производство по издаването и обжалването му и правоприемството от държавата е настъпило през 1997 г., преди образуване на административното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ по адм. д. № 220/1998 г. и адм.д. № 10/2017 г. Д. на ищците за недопустимост на косвения съдебен контрол е приет за неоснователен.

По тези съображения съдът е приел, че решение № 1573Р/19.03.2018г. на ОСЗ – [населено място], посочено като правопораждащ факт от ищците, е незаконосъобразно и не е породило конститутивно вещноправно действие.

В изложението по чл. 284, ал. 2, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК:

1. Длъжен ли е въззивният съд, при повторно разглеждане на делото, да изпълни указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение на ВКС и може ли да не обсъди доказателства, във връзка с които са дадени указания от въззивната инстанция.

2. Длъжен ли е въззивният съд да допусне и събере доказателства, които са относими към предмета на делото и подлежащите на доказване спорни факти, за които факти въззивният съд с доклад е разпределил тежестта за доказването им.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните.

4. Приложима ли е разпоредбата на чл. 155 ГПК, когато става въпрос не за служебно известен факт, а за документи, които не са представени по делото, за да могат и страните да преценят съдържанието им и да направят своите правни доводи и оспорвания.

5. Следва ли съдът да съобщи на страните, че определени факти по делото са му служебно известни и не подлежат на доказване, респ. може ли да основе решението си на такива факти, без да е изпълнил задължението си да ги съобщи на страните.

6. Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, мотивирано от доказателства, които не са представени, приети и приобщени към материалите по делото.

7. Допустим ли е косвен съдебен контрол върху административен акт за реституция, претърпял пряк съдебен контрол спрямо гражданскоправни субекти, неучаствали в административния процес, които черпят права от държавата.

8. Удостоверяват ли актовете за държавна собственост правото на собственост на държавата върху имотите, описани в тях и ползват ли се с материална доказателствена сила относно този факт. Кой носи тежестта за доказване при оспорване на удостоверено с АДС право на собственост, когато в същия не е посочено конкретното правно и фактическо основание за придобиване на имота.

9. За да се приеме, че включването на имущество в баланса на преобразуващото се държавно предприятие и изразената от принципала воля за включване в капитала на дружеството представлява в този смисъл пречка за възстановяване в реални граници на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, необходимо ли е това имущество да е било отчуждено по предвидения в закона ред.

10. За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ следва ли да се докажат всички елементи на фактическия състав, предвидени в тази разпоредба.

11. При преобразуване на държавна фирма в търговско дружество и правоприемство при разделяне на това дружество на две или повече търговски дружества, респ. при отделяне на ново търговско дружество, следва ли да бъде индивидуализирано точно и ясно имуществото, което преминава във всяко отделно дружество и какъв е редът за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване.

12. Изгубва ли се правото на собственост върху недвижим имот с внасянето му в ТКЗС и, за да бъде придобит такъв имот от държавата, следва ли да бъде проведена отчуждителна процедура.

Първи, втори и трети въпрос не са решени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС. Приел е като писмени доказателства приложените към въззивната жалба документи (Разпореждане № 83 на МС от 27. 04. 1965 г., Анализ на правното състояние на „Хидрострой-юг“ ЕООД, гр. Сандански, Разпореждане № 128 от 22. 12. 1992 г. на МС за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, Протокол за оценка на имуществото на „Хидрострой инженеринг“ ЕООД, гр. София, Рекапитулация на крайните резултати на имуществото на СП“Хидрострой“ г. Сандански и Инвентарна книга на СП „Хидрострой“ гр. Сандански ). Обсъдил ги е и е достигнал до извода, че те по никакъв начин не разколебават извода на съда, че процесният имот е бил актуван като държавен и предоставен за стопанисване и управление на държавното стопанско обединение, нито разколебават извода на съда за липса на нарочно изключване на процесния имот от предмета на приватизационния договор от 29.10.1997г. за покупко-продажба на „Хидрострой-юг“ЕООД - гр. Сандански, сключен между Министерството на регионалното развитие и благоустройство - в качеството му на орган по чл. 3 от ЗППДОП (отм.), и работниците и служителите на „Хидрострой-юг“ ЕООД гр. Сандански, на основание чл. 35, ал. 1, т.1 от ЗППДОП (отм.) и заповед за приватизация № РД-0214-281/18.04.1997г. на МРРБ, обнародвана в ДВ бр.35/1997г. Несъвпадението между фактическите и правни изводи на въззивния съд, формирани въз основа на тези доказателства, и установените с тях факти и вижданията на касатора не е основание, което би могло да обуслови допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Вторият въпрос представлява преформулирано оплакване за постановяване на въззивното решение при допуснато съществено процесуално нарушение – недопускане на съдебнотехническа експертиза за установяване на факти, посочени от въззивния съд като относими към спора и във връзка с които е разпределена доказателствената тежест за установяването им. В този смисъл и с оглед указанията по прилагането на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г., ОСГТК, въпросът не отговаря на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това, следва да се посочи, че въпросът „дали са били налице сочените в актовете правни основания“ е правен, а не технически, и отговорът на същия е в правомощията на съда, а не на вещо лице.

Въззивният съд, като инстанция по съществото на спора и при отчитане на правомощията си по чл. 269 ГПК и съобразяване с особеностите на уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, преценил е установените с тях правнорелевантни факти, изложил е собствени изводи от фактическа и правна страна и е обективирал същите в мотивите към решението. Допуснатата техническа грешка в един от актовете за държавна собственост, изразяваща се в посочване като основание за придобиване от държавата на собствеността върху имота на РМС № 83/1965г., уреждащо съвсем други отношения, не е обстоятелство, оборващо доказателствената стойност на акта за държавна собственост, доколкото констатациите в акта за предоставяне на процесния имот за стопанисване и управление на ДСО „Хидрострой“ – Сандански и включване в капитала на „Хидрострой – Юг“ ЕООД след преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество и на последващите правоприемници се подкрепят от множество други събрани по делото доказателства.

Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по четвърти, пети и шести въпрос.

Отговорите на въпросите не биха могли да повлияят на изхода на делото. Както бе посочено по-горе, обстоятелствата относно предоставянето на процесния имот за стопанисване и управление на ДСО „Хидрострой“ – Сандански, преобразуване на държавното предприятие в „Хидрострой – Юг“ ЕООД и включване на имота в капитала на търговското дружество, преобразуване на последното чрез приватизацията му и вливането в „Хидрострой-юг 97“- АД, липса на нарочно изключване на процесния имот от предмета на приватизационния договор от 29.10.1997г., се подкрепят от множество други събрани по делото доказателства – писмени и съдебнотехническа експертиза.

Изводите на въззивния съд по поставения седми въпрос са съобразени напълно с формираната по въпроса практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер - мотивите към ТР № 5 от 14. 01. 2013 г. по т.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. При спор за собственост съдът е оправомощен да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, от което една от страните по иска за собственост черпи права, когато същото се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му и е въвела довод/възражение за незаконосъобразността му. Държавата не е участник в административното производство по възстановяване на собствеността върху земеделски земи и гори по ЗСПЗЗ (общинската служба по земеделие е орган, пред който същото се развива и който не е натоварен с представителни функции по отношение на държавата). Затова както държавата, така и правните субекти, придобили правото на собственост от държавата, не са обвързани от влезлия в сила като необжалван административен акт за възстановяване на собствеността и е допустимо, по тяхно искане или възражение, да се упражни косвен съдебен контрол за законосъобразността му. Съдът не може да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на влязло в сила решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, когато ответник по иска е правоприемник на държавата и правоприемството е настъпило в хода на производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или след приключването му. Такъв контрол би бил допустим, ако правоприемството от държавата е настъпило преди образуване на административното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и правоприемникът на държавата не е участвал като страна в производството по издаване и обжалване на административния акт.

Осми и десети въпроси също са разрешени в съответствие с практиката на ВКС - ТР № 4/14. 03. 2016 г. по т. д. № 14/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 2Г и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС.

В цитираното тълкувателно решение е разяснено, че предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. В рамките на възникнал гражданско-правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства (със самия административен акт за предоставяне на това право), така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни.

Девети и единадесети въпрос не са решени в противоречие с практиката на ВКС. За да се приеме за осъществен придобивният способ по чл. 17а ЗППДОП /отм./ не е необходимо държавата да е придобила собствеността върху имота на основание проведено по законоустановения ред отчуждително производство.

Изложението съдържа множество оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му при съществени процесуални нарушения, поради необоснованост на фактическите изводи и поради противоречие с материалния закон. На етапа по чл. 288 ГПК съдът няма право на разглежда тези оплаквания и да преценява основателността им. Основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са различни от основанията по чл. 281 ГПК и преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК не зависи от правилността или неправилността на обжалвания съдебен акт. Правилността на акта би могла да се обсъжда само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.

Не е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

Ответната по касационната жалба и по иска страна „Сан инвест груп“ ООД не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и не е представила доказателства за извършването на такива.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,