Определение № 349 от 07.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1330/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], трето лице помагач на ответника, срещу решение №446 от 15.03.2011г. по гр.дело № 922/2010г.на Софийски апелативен съд ,с което при повторното разглеждане на делото от въззивен съд ,след отмяна на решение №1417 от 10.11.2009г на САС с решение №738 от 22.11.2010г от ІV г.о на ВКС, е потвърдено решение №122 от 26.03.2009г по гр.д. № 440/2008г на Врачански окръжен съд, в частта по уважените на основание чл. 45 от ЗЗД искове срещу виновния водач за обезщетение на неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, причинило смърт. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане са изведени въпросите следва ли да се”формират мотиви по иск ,по предмета на който вече е било постигнато споразумение”.Допустимо ли е да се формират мотиви и съда да се произнася по отношение на материалното право ,,за което вече има постигната спогодба по смисъла на чл. 365 от ГПК ,допустимо ли е съдът да тълкува ,като пресъздава воля на страните по договор за спогодба ,за който не е сезиран с иск за унищожаване или прогласяване на нищожност”. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и тезата на застрахователя е, че въззивният съд не е съобразил сключен договор по чл.365 от ЗЗД, като недопустимо ,респ. неправилно се е произнесъл по материално право,по което е постигната извънсъдебна спогодба.Не била съобразена материалноправната норма на чл.365 от ЗЗД относно последиците на спогодбата Ответниците по жалбата И. и К. Ж. оспорват да е налице основание за допускане до обжалване. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На поставените в изложението въпроси дължат ли се мотиви по основанието на иска, вече е даден отговор в практиката на ВКС по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК, при това във връзка с настоящия спор, с отменителното решение №738 от 22.11.2010г по гр.д. № 297/2010г на ВКС ІV г.о. Израз и на трайно следвана практика е приетото в него,че исковете по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение срещу прекия причинител са допустими, независимо дали между неговия застраховател и ищците е налице извънсъдебно споразумение за обезщетяване на вредите от действията на застрахования, което е изпълнено. Щом дължи произнасяне по исковете,съдът дължи и мотиви – на този въпрос също е даден отговор в задължителната тълкувателна практика и той е процесуален,а не материалноправен. Въпросът какви следва да бъдат самите мотиви в контекста на обстоятелството, че между ищците- увредени лица и застраховател на ответника-деликвент има извънсъдебно споразумение за обезщетение, ще има различен отговор според подлежащите на преценка от съда обективни и субективни предели на договора за спогодба, а щом е договор, спогодбата на общо основание подлежи и на тълкуване от съда съгласно правилата на чл. 20 от ЗЗД, при спор относно вложеното съдържание на волеизявленията и действителната обща воля на страните. Обжалваното решение мотивирано обективира тази преценка според обстоятелствата по делото, с нейната конкретност поставените въпроси нямат връзка .Спор за унищожаемост или нищожност на спогодбата въззивният съд не е разрешавал в случая, тъй като подобни искания или възражения не са били правени, не са засягани и служебно.В решението не са изтъквани и коментирани последиците на двата правни института. Ето защо, при дадената от касатора формулировка, въпросите не предпоставят допускане до касационно обжалване. В изложението липсва конкретна обосновка по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК извън несъстоятелната теза, че за основанието на иска по чл. 45 от ЗЗД в случая е решаващо наличието на самата спогодба със застраховател и правопогасяващото действие на същата е универсално,без оглед на нейното съдържание като договор. Върховен касационен съд не приема довода, че точното прилагане на закона и развитието на правото предпоставят от уредбата на спогодбата в чл.365 от ЗЗД ,или чл. 365 от ГПК ,цитиран неуместно ,да се извеждат подобни правила. Общите коментари по темата за последиците от спогодбата, по аргумент от нейната цел, не могат да бъдат възприети като обосновка в подкрепа на основание за допускане до касационно обжалване. Съдържанието на спогодбата е диспозитивно според общата воля на страните, този принцип е зачел Софийски апелативен съд в обжалваното решение. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.