Определение № 50325 от 28.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2761/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу решение № 60/01.06.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 351/2020 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260066/23.10.2020 г. по гр. дело № 698/2018 г. на Русенския окръжен съд, е отхвърлен изцяло, предявеният от жалбоподателя срещу Б. К. И. и М. А. И., иск по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество (подробно описано) на обща стойност 921 712.39 лв.; в тежест на касатора са възложени разноските по делото. С определение № 80/07.03.2022 г. настоящият съдебен състав е приел, че касационната жалба на ищеца КПКОНПИ е процесуално допустима, като с нея са направени оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Със същото определение производството по делото е спряно до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателно решение № 4/2021 по това тълкувателно дело е постановено и е обявено на 18.05.2023 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като съдът се произнесе по наведените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) изключват ли се разходи за придобиване на активи от размера на несъответствието по § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ и § 1, т. 7 от ЗОПДНПИ (отм.) поради обстоятелството, че това имущество не е налично в края на проверявания период и не подлежи на отнемане; 2) следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание и законен произход на средствата за внасянето/постъпването им, пазарната стойност на придобити моторни превозни средства (МПС), за придобиването на които не се установяват законни източници на средства, както и размерът на получени и изпратени суми чрез системи за парични преводи (вътрешни и международни) и от трети лица, за които не се установява законово основание и законен произход на средствата; 3) следва ли да се включи в приходната част, при изчисление на финансовия анализ и определяне на несъответствието, пазарната стойност на отчужденото имущество, за което не се установяват законни източници на средства; 4) подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период; и 5) подлежи ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ паричната равностойност на имущество, което е отчуждено, за което не се установява законово основание за придобиването му, но неналично в края на проверявания период. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците Б. и М. И. в отговора на касационната жалба излагат съображения и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. За да отхвърли предявения по делото иск по чл. 153 от ЗПКОНПИ, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано „значително несъответствие“ по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ – размер на несъответствие между имуществото на ответниците и нетния им доход, който да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. За да достигне до този свой решаващ извод по делото, апелативният съд е приел следното: Установил е, че наличното в края на изследвания период имущество, за което се твърди, че е незаконно придобито от ответниците и се претендира отнемането му, съставлява три леки автомобила и налична сума по банкова разплащателна сметка, както и че това имущество е на обща стойност 22 042.44 лв. Въззивният съд е намерил, че стойността на имуществото, което не е налично в края на изследвания период (преминалите суми през банкови сметки на ответниците, включително внесени от трети лица; както и сума, предоставена от ответника Б. И. в заем на търговско дружество, върната му след това от дружеството, но за която също не е установено да е налична), не следва да се отчита при изчисляване на общата стойност на наличното в края на изследвания период имущество, с оглед формиране на заключение за наличие или липса на „значително несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Съдът е установил още, че доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците през проверявания период са общо в размер 86 303.37 лв., а обичайните и извънредните им разходи – 142 708.99 лв., с оглед на което е приел, че не се установява ответниците да са имали през проверявания период „нетни доходи” по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като разходите надвишават доходите, приходите и източниците на финансиране с 56 405.62 лв. Приел е и че наличното в края на изследвания период имущество (на обща стойност 22 042.44 лв.) не надвишава със 150 000 лв. нетния доход на ответниците, какъвто те не са имали. В подкрепа на горните си решаващи изводи въззивният съд е изложил изключително подробни съображения, които в заключение е обобщил в следното: На отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежат имущество и парични средства, които са налични – такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства), държат се от ответника или се намират по банкови сметки, на които е титуляр, и съществуват останалите условия на закона за тяхното отнемане. В хипотезата, при която тези средства не са налични – изразходвани са за задоволяване на ежедневни или други нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други подобни разходи, при които не се реализира насрещна облага, налична в края на проверявания период, те не могат да се отнемат. Случаите, в които имуществото не е налично, а на отнемане подлежи получената при неговото отчуждаване насрещна облага, са изрично посочени в ЗПКОНПИ. Относно паричните суми, като част от имуществото на проверяваното лице и членовете на семейството му, е неприложима разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ. Не може да се претендира отнемане на парични суми, преминали през банковата сметка на лицето; дадени в заем и върнати суми, неналични към датата на завеждане на иска за тяхното отнемане. Тежестта на доказване на факта, че съответните суми са налични, е на комисията-ищец. Съдът е посочил и че от изложеното е видно, че с оглед установяването на „значително несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е без значение какви имуществени блага са постъпвали в патримониума на ответниците през изследвания период, след като те не са налични в края на същия. Преминаването на тези активи през патримониума на ответниците има значение само доколкото някои от тях са налични в края на релевантния период – ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на проверявания период. На отнемане по гражданскоправен ред подлежи имущество, а не приходи или доходи. Подлежи на установяване наличието или липсата на „значително несъответствие” между имуществото и нетните доходи на проверяваното лице за целия изследван период, а не през отделните години от последния. Апелативният съд е изтъкнал и че първостепенният съд е указал на ищцовата комисията, че носи тежестта да докаже наличието на „значително несъответствие” по смисъла на чл. 107, ал. 2, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, което не е сторено. В заключение въззивният съд е приел, че намира предявените по делото искове за неоснователни и недоказани. С ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, до постановяването на което настоящото касационно производство беше спряно, е прието следното: 1) Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; и 2) Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено и следното: Анализът на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ показва, че имуществото по смисъла на разпоредбата обхваща само правата, не и задължения. Същевременно чл. 141 и следващите от ЗПКОНПИ дават основание да се приеме, че релевантното имущество е наличното такова – по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на отнемане доход, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. Следователно когато се говори за неналично имущество не се имат предвид посочените хипотези на чл.чл. 142-147 и чл. 149 от ЗПКОНПИ. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Ако приемем, че тези суми участват в несъответствието, ще възникне необходимост да бъдат отнети в полза на държавата като незаконно придобито имущество. Такова имущество, обаче, на практика не съществува в края на проверката, а това означава, че липсва предмет на отнемане. Законовото изискване е да е налице предмет на отнемане. Нормите на закона, касаещи предметния обхват на отнемането, са със санкционен характер, поради което и не могат да се тълкуват разширително. Следователно паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.чл. 143-146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. Да се отнема или да се осъжда лицето да заплати стойността на неналични парични средства, преминали през патримониума му, респ. през банковите му сметки, за които средства не е установено да са трансформирани в друго имущество, да се намират в свързани лица (чл.чл. 143-145 от ЗПКОНПИ) или да са укрити (чл. 146 от ЗПКОНПИ), означава да се постановява конфискация на разходи, а законът не предвижда такава възможност. Предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 от ЗПКОНПИ, тъй като законът не предвижда такава възможност. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Видно от изложеното паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Видно от цитираните по-горе решаващи изводи и съображения в мотивите към обжалваното въззивно решение, апелативният съд е дал разрешение на формулираните от комисията-касатор правни въпроси, което е в пълно съответствие със задължителните указания и разяснения, дадени в актуалната задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. Следователно не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като посочените от него правни въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съдът намира, че не е налице основание и по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, касаторът-ищец КПКОНПИ дължи и следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт – по сметката на ВКС, дължимата държавна такса за касационното производство, в размер 30 лв. Също предвид изхода на делото и съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, жалбоподателят-ищец няма право на разноски по делото, а ответниците не са претендирали присъждането на такива за касационното производство, поради което разноски не следва да се присъждат с настоящото определение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение