Определение № 624 от 05.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2522/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. С. Й. срещу въззивно решение на Русенски окръжен съд № 113 от 16.03.2018 г. по гр.д.№ 53/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 3723/ 2017 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против К. К. П. иск за установяване на нищожността на договор за дарение на недвижим имот – 1/6 ид.ч. от У. *-*** в кв.27 по регулационния план на [населено място], [община]. Съдът намира жалбата за недопустима. В предявената от Т. Й. искова молба е посочено, че цената на иска е 326,96 лв. До приключване на първото (то и единствено) съдебно заседание по делото пред първата инстанция въпрос за цената на иска не е повдигнат нито от ответника, нито служебно от съда (чл.70 ал.1 ГПК). Следователно с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по иск за несъществуване на договор с размер на цената му 326,96 лв. Този иск не е за собственост или за вещно право върху недвижим имот, а за установяване несъществуването на договорно правоотношение. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглежда установителен облигационен иск с такъв размер на цената, не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Подадената жалба срещу такова решение е недопустима и не подлежи на разглеждане. По изложените съображения съдът