Определение № 60614 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 620/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Д. Е. К. срещу решение № 10016 от 08.01.20121г. по в.гр.д.№ 4531/2019г. на Апелативен съд София, ГО, 8 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 13636/2017г. на СГС, ГО, 4 състав за отхвърляне на предявения срещу „Дженерали застраховане“АД иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата при пътно произшествие от 05.03.2017г. за разликата над 90 000лв. до пълния предявен размер от 250 000лв. В касационната жалба са въведени основанията за неправилност по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяна на решението в частта, имаща за последица отхвърлянето на иска и уважаването му в заявения размер. Оспорва се законосъобразността на даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и т.11 от ППВС №4/1968г. при определяне на справедливия паричен еквивалент за причинените телесни увреждания, които според касатора имат сериозни необратими последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че САС се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и произнасянето по тях е в противоречие със задължителната практика относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалата. Според касатора е налице противоречие на изводите на САС с т.11 на ППВС №4/68г. В писмен отговор ответното застрахователно дружество „Дженерали застраховане“АД счита касационната жалба за недопустима, по съображения, че не е налице визираното от касатора основание по чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователна. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Касационната жалба е допустима, а наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване е предмет на преценка в настоящото производство. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба, депозирана от ищцата, чийто пряк иск е отхвърлен за разликата над сумата 90 000лв.-обезщетение за причинени телесни увреждания от пътно произшествие, настъпило на 05.03.2017г. Подробно е обсъдено заключението на приетата пред първата инстанция съдебно медицинска експертиза, съгласно което ищцата е получила множествени и тежки за лечение увреждания: счупена лява раменна кост, която е наместена оперативно на 09.03.2017г. с костна пластика и остеосинтезиране чрез пирон с паралелно проведено медикаментозно лечение; фрактура на лявата тазобедрена ямка, за която на 16.03.2017г. ищцата е подложена на оперативно лечение - наместване под анестезия и поставяне на левия крак на екстензия; счупване на гръдна кост в горната й част; фрактури на 11-ти гръден и 3 -ти поясен прешлен, по повод на които, на 20.03.2017г. на ищцата е поставен поясен корсет; счупвания на 4,5 и 6 -то ребро в ляво, причинили трайно затруднение на движението на тялото за 2 месеца, но зараснали без остатъчни усложнения; охлузванията по кожата на лявата гръдна област са отзвучали за две седмици. Лечението на получената фрактура на лявата тазобедрена ямка е било най-продължително - около 8 месеца, като до четвъртия месец ищцата не е могла да стъпва на левия си крак и се е придвижвала с помощта на патерици. Подробно е обсъдено състоянието на ищцата при прегледа от експерта - 2 години след злополуката - зараснала окончателно лява раменна кост с намален обем на външна ротация с 10 градуса, два остатъчни кожни линейни белега и предстоящо премахване на металния пирон; окончателно възстановяване на счупените ребра и възстановена дихателна дейност на белите дробове; зараснала гръдна кост, но с остатъчна деформация; зараснала лява тазобедрена ямка и възстановена в пълен обем и сила, но с оплаквания след обездвижването; стабилизирани фрактури на гръдния и поясния прешлени при намалено все още движение напред в обем около 15 градуса. При анализа на тези доказателства и на показанията на разпитаната свидетелка, въззивната инстанция е приела, че определеното от първата инстанция обезщетение е в справедлив размер като се съобразят 5-те тежки фрактури, трудни за лечение, двете извършени операции, довели до интензивни болки, 20 дневният болничен престой, психо-емоциалното състояние на ищцата след катастрофата, необходимостта от чужда помощ и продължителността на постелния режим и шокът от начина, по който е настъпила катастрофата. Извода си за неоснователност на иска за разликата до пълния предявен размер, въззивната инстанция е мотивирала със съображенията, че по време на възстановителния период отсъстват данни за настъпило усложнение в здравословното състояние на ищцата, че въпреки тежките увреди, оздравителният и възстановителен период са успешно приключили, фрактурите са зараснали окончателно, към настоящия момент ищцата се придвижва самостоятелно без промени на походката, а ограниченията в движенията не са съществени и бъдещата прогноза е оптимистична. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Поставените в изложението въпроси не са правни, а съставляват твърдения за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция, които са от значение за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд при определяне на справедливия размер на обезщетението, поради което не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД и дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за определянето му може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита именно релевантните в конкретния случай критерии по т. 11 от ППВС № 4/1968г. - вид на уврежданията, проведеното лечение, интензивност и продължителност на физическите и моралните страдания, период на възстановяване, проявени негативни последици, включително и психологически стрес и тежко емоционално състояние. Въззивната инстанция изрично е съобразила, че психоемоционалното състояние е резултат на изключителна по тежест морална травма за ищцата, която при същото пътно произшествие, освен претърпените увреждания, е загубила съпруга си, но тези вреди не са предмет на настоящото производство. Както се посочи въпросите в изложението имат значение единствено за правилността на решението, а за касационната инстанция не съществува задължение, а тя няма и правомощие да извежда значимия за изхода на спора правен проблем от оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение и от въведените от него касационни основания. Касаторката ще следва да заплати поисканите разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба от юрисконсулт в размер на 100 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.