Определение № 270 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2246/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 4517/ 20.02.2019 г. по гр.д. № 2314/ 2019 г. в частта, с която Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на Г. К. Б. срещу определение от 17.01.2019 г. за прекратяване на производството по гр. д. 77053/ 2018 г. пред Софийски районен съд и изпращането на делото по компетентност на Административен съд София - град. Определението се обжалва от Г. К. Б. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност по процесуално-правния въпрос: Пред кой съд и по кой ред се разглежда искът за обезщетение за вредите от незаконен административен акт, когато в исковата молба се твърди, че ищецът не го е обжалвал при условията и по реда, предвидени в закона, а административният акт е влязъл в сила? Касаторът счита въпросът обуславящ определението и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния административен съд. В цитираните решения и определения се приема, че искът за обезщетение на вреди от незаконен административен акт е подведомствен на административния съд, когато е предявен заедно с жалбата срещу акта или след неговата отмяна (чл. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 204 АПК). Касаторът се оплаква, че определението е неправилно, тъй като гражданският, а не административният съд е компетентен да разгледа иска за обезщетение на вредите от незаконен административен съд, когато е влязъл в сила като необжалван. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с недопустим предмет. Съображенията са следните: Делото е гражданско. Спорът за обезщетение на вреди от незаконен акт на държавен орган се регулира с метода на равнопоставеност, ако и страните по вземането да са частно-правен субект (ищецът) и Българската държава (представлявана от Столична дирекция на вътрешните работи според ответника, посочен в адресната част на исковата молба). Делото не е търговско (не попада в изброените в чл. 365 ТЗ). Съдебната практика е склонна да разделя в отделни искове претенцията за обезщетение на неимуществени вреди от тази за обезщетение на имуществените. Двата предявени иска са с цена съответно 3 000.00 лв. и 85.00 лв. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване (по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК) определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Настоящият състав е длъжен да остави без разглеждане по същество частната (касационна) жалба. При тези мотиви, съдът