Определение № 195 от 04.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5209/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 23133/22.08.2016 г., подадена от С. К. Ж. и Д. Д. Ж. чрез адвокат В. В. против решение № 1005/20.07.2016 г. на Варненски окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 1002/2016 г. по описа на същия съд, с което се потвърждава решение № 722/26.02.2016 г. по гр.д. № 16405/2014 г. на Варненски районен съд, с което е разпределено ползването на дворно място, находящо се в [населено място], с площ 750 кв. м., съставляващо имот с идентификатор 03719.503.930 по КК на [населено място], идентичен с УПИ № 930, парцел X., при граници: имоти с №№ 929 и 911 и улица, между съсобствениците С. К. Ж., Д. Д. Ж., С. Д. Л., К. Д. Д., Н. Д. Ж. и Д. Д. Н., съобразно предложения вариант по назначена по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза и скицата към нея, находящи се на л. 92 – 95 от кориците на гражданско дело № 16405/2014 г. на Варненски районен съд, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба С. Д. Л., К. Д. Д., Н. Д. Ж. и Д. Д. Ж., чрез пълномощника си адвокат Н. Т., в депозирания по делото писмен отговор на жалбата, изразяват становище, че приложеното към жалбата изложение не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и молят решението да не се допуска до касационно обжалване, а по същество считат жалбата за неоснователна. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Производството е по спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот. Съгласно редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, приета с ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г. и действаща към момента на подаване на касационната жалба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени в производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. Обстоятелството, че в диспозитива на обжалваното решение въззивният съд е посочил, че същото е обжалваемо, и е изпратил съобщения до страните, е без правно значение. Следователно, касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима на основание, чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, а производството по делото да бъде прекратено. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответниците по жалбата имат право на направените разноски в настоящото производство. От представените по делото доказателства се установява,че такива реално са сторени само от С. Д. Л. – за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие № 173 от 21.11.2016 г., единствен доверител по който е С. Л.. Останалите ответници не са доказали, че са направили разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъждани. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд