Определение № 441 от 30.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1457/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Подадена е частна касационна жалба от Н. Д. Х., К. Д. Х. и Н. И. А. против определение №90/30.06.2020г. по ч.т.д.№162/2020г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 23.01.2020г. по т.д.№120/2019г. на Ловешки окръжен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на досъдебно производство №206/2018г. по описа на РУ на МВР Л. с влязъл в сила акт. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частните касационни жалбоподатели поддържат, че осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по реда на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Счита, че изходът на настоящото дело не зависи от реализирането на наказателната отговорност на застрахования при ответното дружество водач на МПС, а елементите на непозволеното увреждане могат да бъдат установени пред гражданския съд с всички допустими доказателствени средства. Претендират отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1. Налице ли е идентичност на деянието, за което е образувано досъдебно производство и деянието, от което са произтекли вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента, при условие, че причинителят на вредите, които подлежат на обезвреждане по гражданскоправен ред, не е привлечен като обвиняем в досъдебното производство? 2. При прилагане на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК следва ли съдът да изложи мотиви за това кои обстоятелства приема за престъпни, въз основа на кои доказателства, както и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство? 3. Правилно и допустимо ли е спирането на производството по гражданско дело, на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК във връзка с образувано досъдебно производство, при условие, че по гражданското дело чрез съответните доказателства и доказателствени средства може да се установи извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца? Поддържат, че по поставените въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №309/03.07.2019г. по ч.гр.д. №1984/2019г. на ВКС, ГК, III г.о., определение №134/02.04.2020г. по ч.т.д. №468/2020г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №733/11.11.2013г. по ч.гр.д. №6790/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение №782/29.11.2013г. по ч.гр.д. №7165/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение №604/22.10.2012г. по ч.т.д. №592/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. Позовават се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс” АД не изразява становище по частната касационна жалба. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение съставът на Великотърновски апелативен съд е приел, че по делото се установява идентичност на описаното в исковата молба деяние като фактически състав и деянието, за което е образувано досъдебно производство №206/2018г. по описа на РУ на МВР Л.. Поради това, позовавайки се на чл.300 от ГПК, е приел, че изходът на спора по преките искове на Н. Д. Х., К. Д. Х. и Н. И. А. срещу застрахователя е обусловен от образуваното срещу причинителя на пътнотранспортното произшествие наказателно производство. След преценка на доводите на страните, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Първият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е хипотетично поставен и самата му формулировка е логически противоречива. Въпросът предпоставя, че идентичността на деянието, за което е образувано досъдебно производство и деянието, от което са произтекли вредите, е обусловена от изхода на досъдебното производство. Такава обусловеност не съществува, а идентичността между деянията, за които са образувани двете производства, подлежи на преценка във всеки отделен случай, с оглед на което поставеният въпрос не отговаря на критериите за правен въпрос от значение за изхода на спора. Въведените от частните касационни жалбоподатели втори и трети въпроси се явяват относими към предмета на спора, но по отношение на тях не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация. Налице е постоянна практика на ВКС, според която съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването на които е от значение за разрешаването на гражданско правния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство, спирането на гражданското се извършва на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. За това обаче е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно. Изискването престъпните обстоятелства да се констатират от съда, разглеждащ гражданскоправния спор, означава, че само обстоятелството, че се извършва проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, или пък е образувано досъдебно производство за установяване на престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Това основание за спиране на гражданското производство не е налице и в случаите, когато една от страните по него твърди, че съществуват такива обстоятелства и по неин сигнал се извършва проверка за евентуално извършено престъпление, ако съдът разглеждащ гражданскоправния спор не е извършил надлежна проверка на тези твърдения и не е констатирал наличието на обстоятелствата в производството по спора / в този смисъл определение №2/03.01.2018г. по ч.гр.д. №2780/2017г. на ВКС, IV г.о./ В определение №323/20.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2950/2013 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, е прието, че по аргумент на чл.124, ал.5 от ГПК, гражданският съд няма правомощието да установява инцидентно, по повод на иска, факта на престъпление извън посочените хипотези. Когато те не са налице, но установяването на факта на престъплението е от значение за гражданския спор, производството се спира. На основание чл.300 от ГПК по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът, евентуалната присъда, респ. споразумение, ще бъдат задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. С определение №100 от 06.02.2018г. по ч.т.д.№202/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., също е прието, че предвид императивната норма на чл.300 от ГПК, изходът на образуваното наказателно производство срещу причинилия произшествието водач, се явява от значение за исковото производство по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, като последното подлежи на спиране. В случая въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е приел, че се касае до установяване на факта на престъпление, който не може самостоятелно да бъде изследван от гражданския съд. Изводът на Великотърновски апелативен съд, че са налице предпоставките за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, не е формиран само въз основа на представените доказателства за образувано досъдебно производство. Съдът е взел предвид идентичността на противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента и деянието, за което е образувано досъдебното производство по производство №206/2018г. по описа на РУ на МВР Л. / виновно причиняване на смъртта на Д. К. Х. при пътно - транспортно произшествие на 29.03.2018г. от водача Р. Ц. Б./. И тъй като от съществено значение за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение е именно противоправното поведение на застрахования водач, правилно въззивният съд е спрял производството по делото докато бъде установено в наказателното производство извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът. Тоест извършвайки преценка, че спорното право е обусловено от факта на извършване на престъпление, който не може да бъде установен по реда на гражданския процес, въззивният съд не е допуснал отклонение от установената съдебна практика на ВКС. Като неоснователно следва да се прецени и поддържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение на Великотърновски апелативен съд според настоящия съдебен състав на ВКС не разкрива никой от изброените по – горе пороци. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №90/30.06.2020г. по ч.т.д.№162/2020г. на Великотърновски апелативен съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение