Определение № 15 от 08.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 41/2012 г.

Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 7015 от 03.09.2011 г. на А. С., гражданин на Италия, чрез пълномощника си адв. С. И. от АК-В., против въззивно решение № 1212 от 12.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 668/2010 г. по описа на Софийски апелативен съд ГК, 1 състав, с което е отменено решението от 10.05.2010 г., постановено по гр.д. № 5189/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, І-12 с-в, и е отхвърлен искът, предявен от А. С. срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за заплащане на сумата от 78 910,69 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба 28.11.2008 г., поради прекратяването на предварителен договор между страните от 27.03.2006 г. С определение № 180 от 12.04.2012 г. по делото, на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, производството е спряно, тъй като по отношение на ответното дружество – длъжник е открито производство по несъстоятелност. С определение № 167 от 07.06.2017 г. по делото, на основание чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ, производството по гр.д. № 41/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е възобновено, като е конституиран като представител на [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място], синдикът Р. Т., на която е изпратен препис от определението за депозиране на отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК. Препис от определението е изпратен и на касатора. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и които са решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси от процесуално естество са – може ли въззивният съд да основе решението си на доказателства, които са представени в условията на преклузия, т.е. относно приложението на чл. 131, вр. с чл. 133 ГПК в конкретния случай; както и длъжен ли е въззивният да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и налице ли е нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, ако въззивният съд основе решението си на обстоятелства, които не приема за установени по делото; а правният въпрос от материално естество е - как се изчисляват крайните срокове за задълженията на продавача при невиновно неизпълнение, съгласно клаузата на сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.03.2006 г. в чл.6.6. В подкрепа на твърденията си се позовава и представя съдебна практика, както следва: решение № 358 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 1183/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 491 от 07.07.2010 г. по гр.д. № 1348/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., постановени в производство по чл. 290 ГПК, както и влезли в сила въззивни решения - решение № 172 от 09.03.2009 г. по гр.д. № 2423/2008 г. на Софийски апелативен съд, което с определение по чл. 288 ГПК № 713 от 16.11.2009 г. по т.д. № 557/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. не е допуснато до касационен контрол и въззивно решение № 816 от 14.05.2009 г. по гр.д. № 197/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, 7 гр. с-в. Представените първоинстанционни решения, за които липсват данни, че са влезли в сила, не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и не следва да бъдат съобразявани. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място]/понастоящем в несъстоятелност/, чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси. Синдикът Р. Т. като представител на [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място], не е изразила становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна. За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 78 910,69 лв., въззивният съд е приел, че предварителният договор, сключен между страните на 27.03.2006 г. за продажба на недвижим имот, не е бил развален едностранно от купувача при условията на чл. 6.6, тъй като към юли 2008 г., когато е била отправена нотариалната покана за прекратяване на договора на това основание, за ищеца не е възникнало правото му да отправя искане за прекратяване на договора на основание хипотезата на чл. 6.6 от него, тъй като не е бил изтекъл предвидения в тази разпоредба непрекъснат шестмесечен срок. Съдът е приел, че страните са обвързани от възникналата между тях договорна връзка, която не е прекратена/развалена/ на основанията, предвидени в предварителния договор, поради което е отхвърлил като неоснователен предявеният иск за връщане на даденото по договора на отпаднало основание със законните последици. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по повдигнатите от касатора процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, посочени по-горе и обобщени, както следва: за приложението на чл. 131, вр. с чл. 133 ГПК относно преклузиите в конкретния случай, както и на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, касаещи задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност, както и на материалноправния въпрос, уточнен от настоящата инстанция, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, който е свързан с тълкуването на разпоредбата на чл. 6.6 от предварителния договор при условията на чл. 20 ЗЗД и конкретно, как се изчисляват крайните срокове за задълженията на продавача при невиновно неизпълнение, съгласно тази клауза. Поставените правни въпроси от процесуално и материално естество са от значение за изхода на делото, същите са решени от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора съдебна практика, както и установената задължителна практика на ВКС, свързана с приложението на чл. 131, вр. с чл. 133 ГПК, чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 20 ЗЗД, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. На касатора следва да се укаже, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението, следва да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 1 768,51 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа ГПК/2008 г./, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,