Определение № 183 от 29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3915/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 88 от 13.05.2021 г. по в. гр. д. № 61/2021 г. на Плевенския окръжен съд е отменено решение № 260536/03.12.2020 г. по гр. д. № 2395/2020 г. на Плевенски районен съд и е уважен предявеният иск по чл.108 ЗС – признато е за установено по отношение на ответниците П. Г. М.-К. и М. Х. К., че ищците А. И. П. и Б. П. П. са собственици на таванско помещение с площ 35 кв. м., находящо се в южната част на тавана на триетажна жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица], с идентификатор на сградата .........., вътрешно преградено на две помещения, и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на 13 кв. м., реална част от описаното таванско помещение. Въззивният съд е приел, че ищците са собственици на втория етаж от триетажна жилищна сграда в [населено място], а ответниците – собственици на апартамент на първия етаж от същата сграда. Етажната собственост е възникнала по следния начин: Съпрузите И. А. П. и В. Г. П. са били собственици на дворно място от 305 кв. м. с административен адрес [населено място], [улица], заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда. С нотариален акт № ...., т. ...., н. д. № ..../1990 г. на нотариус при Плевенския районен съд те са учредили безвъзмездно в полза на дъщеря си А. П. и съпруга ѝ Б. П. „право да надстроят съществуващата жилищна сграда, като построят втори жилищен етаж от 121 кв. м. площ, съгласно утвърден архитектурен проект“. В договора не са упоменати прилежащи помещения като маза и таван. С нотариален акт № ..., т. ..., н. д. № .../1990 г. собствениците учредили в полза на Л. П. А. и съпругата му В. Д. А. „право да надстроят трети жилищен етаж върху 121 кв. м. площ съгласно утвърден архитектурен проект срещу задължението приемателите-строители да построят със свои средства и труд втория и третия етаж – надстройки на съществуващата сграда до етап груб строеж, да покрият сградата и излеят бетонна плоча върху първия и втори етажи, довършат коридорите и стълбището на първия жилищен етаж с направата на мозайка, пристроят също със свои средства и труд към първия етаж постройка от 30 кв. м. съгласно утвърден архитектурен проект, която ще се присъединява към първия етаж и ще остане собственост на учредителите-собственици на съществуващото жилище, което общо с пристроеното ще достигне 121 кв. м. площ и да довършат пристройката напълно“. В договора е записано, че страните поемат задължение „след завършване на строежа да се извърши делба на сега съществуващите мази между всички съсобственици на сградата, таваните и евентуално обособените нови складови помещения, като всички съсобственици ще имат от тези общи части равни права…“. На 04.11.1990 г. страните по двата нотариални акта са сключили писмен договор с нотариална заверка на подписите, озаглавен „Договор за групов строеж“. В т. 1 от същия е посочено, че страните се задължават с общи усилия и за тяхна сметка на построят жилищна сграда от три жилища съгласно утвърден архитектурен проект. Съгласно т. 2 жилищата, които ще се построят, се разпределят така: И. и В. П. получават собственост върху първия етаж, заедно с 1бр. избено помещение, посока югоизток, таванско помещение - посока запад; ищците А. и Б. П. получават в собственост целия втори етаж, съществуващото избено помещение – посока запад и таванско помещение – посока юг; Л. и В. А. получават в собственост целия трети етаж, съществуващо избено помещение посока- изток и таванско помещение посока изток. С нотариален акт № ..., т. ...., рег. № ...., дело № ..../2009 г. В. Г. П. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на другата си дъщеря А. И. А., по време на брака и с А. Ш. А., 263/303 идеални части от поземления имот, заедно с първия етаж от построената в него триетажна жилищна сграда, заедно с припадащите се идеални части от мазата, тавана и общите части и правото на строеж на сградата. В договора не са конкретно описани мазата и тавана, прилежащи към жилището на първия етаж. През 2011 г. въз основа на одобрен архитектурен проект от първия жилищен етаж са обособени две жилища, като с нотариален акт № ..., т. .., рег. № ....., дело № .../2020 г. едно от тях е продадено на ответницата П. М.-К., по време на брака ѝ с М. К., заедно с прилежащата му маза в югозападната страна на мазите и 1/4 идеална част от тавана на сградата. След сделката продавачите са предали на купувачите владението на таванско помещение, за което са им обяснили, че е прилежащо на закупеното от тях жилище на първия етаж. Ищците са сезирали прокуратурата, че ответниците неоснователно са завладели част от техния имот. Наказателно производство не е образувано, тъй като прокурорът е приел, че спорът е гражданскоправен. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна следното: Ищците основават претенцията си за собственост на южното таванско помещение в процесната сграда на следните факти: учредено право на надстрояване от собствениците на първия етаж на сградата; договор с нотариална заверка на подписите, озаглавен „договор за групов строеж“, и владение на разпределеното им южно таванско помещение с площ от 35 кв. м. в периода от построяване на сградата през 1991 г. до 2020 г., когато ответниците след придобивната за тях сделка са завладели реална част от него в размер около 13 кв. м. С проекто-доклада съдът е указал на ищците, че следва да установят, „че са придобили право на собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание“. Липсва текст на съда, който да конкретизира придобивното основание като фактическо съображение и/или като нормативен текст. Така даденото лаконично указание, съпоставено с твърденията в исковата молба, които съдът правилно е отразил, налага извод, че ищците следва да представят доказателства в подкрепа на изложеното в ИМ, а именно: че в тяхна полза е учредена суперфиция за втори жилищен етаж, разпределение на таванските помещения между бъдещите етажни собственици и владение върху разпределеното на ищците таванско помещение от построяване на сградата през 1991 г. до 2020 г. Изводът, че ищците следва да докажат именно тези обстоятелства, се налага и от това, че с проекто-доклада съдът е допуснал сочените от тях доказателства, включително двамата свидетели за установяване на владение. При решаване на спора обаче първоинстанционният съд е приел, че ищците основават правото си на собственост върху спорния обект само на договор за учредяване на право на надстрояване и на договор за групов строеж по чл.192 З. /отм./ и тъй като последният няма вещно-транслативно действие е отхвърлил иска за собственост. Въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция, че твърдението за придобивна давност е въведено едва в хода по съществото на спора. Прието е, че ищецът не е длъжен да дава правна квалификация на своите твърдения и искания, достатъчно е да посочи фактите, на които основава претенцията, а изключително правомощие на съда е да извърши правоприлагането. Писмените изявления на страните следва да се преценяват не единствено съобразно тяхното заглавие и външна форма, а с оглед съдържанието им, което обективира действителната воля на правните субекти. В процесния случай, при тълкуване волята на ищците, изразена в исковата молба и поддържана неизменно в двете съдебни инстанции, се установява, че същите извеждат правото си на собственост на южното таванско помещение в триетажната сграда именно от давностно владение, продължило повече от десет години (близо 30 г.) В случая учреденото право на надстрояване и договорът за групов строеж не съставляват отделно придобивно основание за правото на собственост на тавана, различно от давността, а са юридически факти, обуславящи основание за осъщественото владение. Чрез договора за учредяване право на надстрояване се установява качеството на ищците на етажни собственици в триетажна сграда и оттам възможността им да бъдат владелци на складови помещения в същата сграда, които нямат статут на самостоятелни обекти на правото на собственост. „Договорът за групов строеж“, съдържащ клауза за разпределение на прилежащите складови помещения в сградата, има значение за основанието, на което ищците са завладели именно южното помещение от сградата. Като не е съобразил правилно горните обстоятелства, съдът е постановил неправилно решение. Въз основа данните в двата договора за суперфиция въззивният съд е приел, че волята на договарящите по тях е била да се изгради чрез пристрояване и надстрояване сграда на три етажа с по едно жилище на етаж, към което има прилежащи избени и тавански помещения, които обаче не са конкретизирани. От представените по делото архитектурни проекти за таванския етаж на сградата се установява, че е предвидено функционалното обособяване на три самостоятелни тавански помещения. Договорът за групов строеж, който в случая не отговаря на изискванията на чл.192, ал.1 З. /отм./, не е самостоятелно придобивно основание, тъй като същият е само елемент от сложен смесен фактически състав, включващ учредено право на строеж, договор за групов строеж и делба. Позоваването на такива факти липсва в исковата молба, тъй като ищците твърдят друго придобивно основане – давностно владение. Прието е, че този договор има значение единствено за това, че с него се разпределят между етажните собственици предвидените по архитектурен проект избени и тавански помещения, прилежащи към жилищата им, при което ищците получават процесното южно таванско помещение. В договора не се съдържат достатъчно индивидуализиращи данни за складовите помещения и в частност за таваните, но същите са разпознаваеми по представения архитектурен проект. Ищците твърдят, че от построяване на сградата през 1991 г. до 2020 г., са владели южното таванско помещение от около 35 кв. м., понастоящем преградено на две помещения. Твърденията им се доказват от показанията на свидетелите Н. Г. и Л. А., които непротиворечиво установяват, че ищците са владели южното таванско помещение от построяване на сградата, като още по време на строежа са го преградили, което не е било предвидено по архитектурен проект. Никой не е оспорвал правото им да владеят това таванско помещение. Ползването на таванските помещения от етажните собственици се е осъществявало съгласно постигнатата между тях писмена договореност. Така са и декларирани таванските помещения през 1998г. От данните в данъчната декларация, приложена на л. 17 от делото, се установява, че ищцата през 1998 г. е декларирала, че притежава етаж от къща с площ 121 кв. м. и прилежащите й маза от 16 кв. м. и таван от 35 кв. м. По тези съображения съдът е приел, че от обективна и субективна страна ищците са осъществили състава на давностното владение, тъй като са владели като свое повече от 10 години процесното южно таванско помещение. Прието е за неоснователно възражението на ответниците, че таванско помещение не може да бъде придобито по давност, тъй като не е самостоятелен обект на собственост. Съдът се е позовал на правната теория и съдебната практика, според която прилежащите складови помещения към жилищата не могат да бъдат придобивани по давност и не могат да бъдат предмет на сделки, сключени с трети лица за етажната собственост, но могат да се прехвърлят и да се придобиват по давност между етажните собственици. Прието е за неоснователно и възражението, че по архитектурен проект липсват обособени тавански помещения, тъй като от представените по делото проекти се установява обратното. Съгласно признанията на ответниците, изразено в отговора на исковата молба, владението на част от таванското помещение им е предадено от техните праводатели по договора. Фактът на владение от ответниците на част от тавана на ищците се установява и от свидетелските показания. Прието е, че ответниците нямат противопоставими права, произтичащи от нотариалния акт, с който са закупили жилище от първия етаж на сградата, заедно с 1/4 идеална част от тавана, тъй като праводателите им не са били собственици на процесното таванско помещение. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от П. Г. М.-К. и М. Х. К.. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд недопустимо се е произнесъл по невъведено в процеса придобивно основание – чл.79, ал.1 ЗС. Считат, че както в исковата молба, така и в първото съдебно заседание няма позоваване на придобивна давност. Двете придобивни основания не могат да бъдат предявени в един иск при условията на евентуалност. Те представляват два отделни иска, за които се дължи отделна държавна такса, каквато в случая не е платена. Жалбоподателите били лишени от възможността да се бранят по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗС, какъвто не бил посочен в исковата молба. Освен това жалбоподателите излагат и доводи за неоснователност на предявения иск, тъй като за таванското помещение нямало учредено право на строеж, а договорът за групов строеж нямал вещен прехвърлителен ефект. Ответниците А. И. П. и Б. П. П. оспорват жалбата. Считат, че съдът не се е произнесъл по недопустим иск. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска. Не е налице обаче поддържаното от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск. Въззивният съд е изложил задълбочени мотиви защо приема, че още в исковата молба е въведено основанието придобивна давност, по което съдът дължи произнасяне. В исковата молба са изложени всички факти, от които ищците извеждат правото си на собственост върху процесното таванско помещение. Следва да се има предвид, че таванското помещение е принадлежност към главната вещ – в случая жилището на втория етаж от процесната сграда. В исковата молба подробно са описани както фактите, от които произтича правото на собственост на ищците върху главната вещ – нотариален акт, с който им е учредено право на строеж за втори етаж от сградата, така и фактите, от които произтича правото на собственост върху принадлежността – „договор за групов строеж“, с който са разпределени принадлежностите към жилищата в сградата – мазета и тавани, както и осъществяваното владение върху процесния таван от построяването на сградата през 1991 г. до м. февруари 2020 г. Така изложените факти са достатъчни, за да се изведе правното основание, от което произтича собствеността върху спорното таванско помещение. По тези факти ответниците са могли да се защитят, а и в процеса са събирани доказателства за давностното владение. Обстоятелството, че думичката „давност“ не е използвана в исковата молба, не е решаващо, тъй като за да бъде квалифициран един иск за собственост на основание чл.79, ал.1 ЗС е достатъчно ищецът да се позове на осъществявано владение върху спорната вещ през период от 10 години, а в случая такова позоваване е налице. Единственото основание за допускане на касационно обжалване, което жалбоподателите поддържат, е по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, за недопустимост на въззивното решение. Това основание не е налице по изложените съображения. Не са поставени правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с правилността на решението, поради което ВКС не може да се занимава с този въпрос. При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 01.09.2021 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,