Определение № 390 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2698/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Д. Б. против разпореждане № 2911/09.04.2015 г. по ч.гр.д. № 322/2015 г. на въззивния Пловдивски окръжен съд. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1, от легитимна страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе по частната жалба, установи следното: Пловдивският районен съд с определение от 29.12.2014 г. е отказал да възобнови производството по делото по съображения, че то не е висящо, а е прекратено с влязло в сила определение, поради десезиране на съда от ищеца. Ищецът Б. Б. е обжалвал това определение, като въззивният Пловдивския окръжен съд, по ч.гр.д. № 322/2015 г., го е потвърдил. Б. Б. е подал частна касационна жалба, която е оставена без движение от администриращия въззивен съд с указания да приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Поради неизпълнение, частната касационна жалба е върната от Пловдивския окръжен съд с разпореждане № 2911/09.04.2015 г. Това разпореждане е правилно. По принцип, правилни са действията на администриращия съд за случаи, когато е подадена частна касационна жалба против въззивен акт, подлежащ на касационен контрол. С частната касационна жалба Б. обжалва определение на въззивна инстанция, с което е потвърден акт на първостепенен съд, преграждащ разглеждането на делото. Следователно, частната касационна жалба против въззивното определение на окръжния съд е от вида на актовете, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Тя е допустима само, ако е съобразена с правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК относно цената и вида на иска, по който е образувано делото, и подлежи на предварителна селекция за допускане на обжалването според критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това значи първо, че ако делото е образувано по оценяем граждански иск, цената на същия следва да е над 5000 лв., освен ако нещо друго не е предвидено в специален закон и второ, към частната жалба трябва да е приложено и изложение на основанията за допускане на обжалването. Б. Б. не е изпълнил в срок указанията на съда да представи мотивирано изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е основание да бъде върната частната касационна жалба, на осн. чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. В случая, съдът не е следвало изобщо да дава указания на жалбоподателя за прилагане на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК (следват се само на подлежащи на касацонно обжалване въззивни определения), а направо да върне частната касационна жалба, на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК. Делото е образувано по граждански иск за парично вземане в размер на 3539 лв., което значи, че решението по него не би подлежало на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. В заключение, правилно частната касационна жалба на Б. Б. е върната с обжалваното разпореждане. То следва да бъде потвърдено. Насрещната страна е поискала присъждане на съдебноделоводни разноски и молбата следва да бъде уважена. Представени са доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 100 лв. МОТИВИРАН от горното, съдът