Определение № 1871 от 24.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 845/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е от А. Й. Б., чрез адв. Т. Д. от АК-Смолян – с надлежно учредена по настоящото дело представителна власт, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 и предл. 2 ГПК молба за отмяна на влязло в сила решение № 203/26.05.2022 г., постановено т. д. № 498/2021 г. по описа на ОС-Пловдив, ХV състав, с което е уважен предявеният от Гаранционен фонд срещу А. Й. Б. регресен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата от 41260 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по преписка, наречена „щета № 210035/23.01.2018 г., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 07.07.2021 г., до окончателното ѝ заплащане, като е уважено и процесуалното искане за присъждане на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на съдебни разноски в размер на сумата от 2640,40 лв. За да обоснове молбата за отмяна на влязлото в сила решение чрез извънредните средства за отмяна, молителят твърди, че влязлото в сила решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи процесуалното право на страната (ответника) за участие в исковото производство, респ. за надлежното й представляване в процеса. Настоящият съдебен състав, след извършена проверка на допустимостта на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, достига до правния извод, че тя е просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. От представената от молителя в заверен препис покана за доброволно изпълнение, адресирана от ЧСИ Т. Л. по изп. д. № 381/2022 г. по описа на този ЧСИ (л. 24 от кориците на настоящото дело) до длъжника по изпълнението и ответник в процесното исково производство – А. Й. Б., се установява, че молителят е узнал (чрез връчването на тази покана на 01.11.2022 г. чрез неговия работодател „ЕМ Баурепаратур“ ЕООД по реда на чл. 43 ЗЧСИ, която пряко препраща и към чл. 46, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ГПК, със задължение да му я предаде) за решението, чиято отмяна се иска чрез извънредните средства за отмяна на неправилно влязло в сила решение. От служебно генерираната чрез ЕИСС справка за трудовите договори на молителя А. Й. Б. се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че през периода от 15.07.2022 г. до 01.12.2022 г. е полагал труд по трудово правоотношение при работодателя „ЕМ Баурепаратур“ ЕООД, като от 31.08.2022 г. е бил командирован на основание чл. 121, ал. 1, т. 1 КТ за изпълнение на своите трудови задължения в друга държава-членка на ЕС, държава-страна по ЕИП или на Конфедерация Швейцария (съдията докладчик е извършил официално заверен препис на хартиен носител от електронния образ на този официален свидетелстващ документ, който е приложен в кориците на настоящото дело). При извършената справка в електронния ТР при АВ по партидата на работодателя „ЕМ Баурепаратур“ ЕООД се установява, че към момента на получаване на процесната покана за доброволно изпълнение – 01.11.2022 г., чрез Е. Д. М. (със задължение да предаде книжата на техния адресат - А. Й. Б.), тя е била органен представител – управител на търговското дружество. Изяснява се, че в поканата за доброволно изпълнение не само е посочено съдебното дело, по което е постановено оспореното решение, както и страните по него и сумата, която е присъдена, но към нея е бил приложен препис от издадения въз основа на изпълнителното основание (съдебното решение) изпълнителен лист от 04.08.2022 г., в който е възпроизведен диспозитивът на влязлото в сила съдебно решение. Следователно, при приложението на разпоредбите на чл. 43 ЗЧСИ, във вр. с чл. 46, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ГПК поканата за доброволно изпълнение, ведно с препис от издадения по процесното исково производство изпълнителен лист е била надлежно връчена на длъжника по изпълнението и настоящ молител – чрез трето лице (със задължение да предаде тези книжа на неговия адресат), поради което следва да се приеме, че в този момент (01.11.2022 г.) молителят е узнал за влязлото в сила решение. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена извън уредения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК решителен тримесечен срок – повече от три години след узнаване на решението. По същество в този смисъл е и формираната практика на ВКС с решение № 44/10.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2161/2024 г., I т. о. и решение № 35/26.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 1068/2010 г., II т. о., макар и да е прието, че молбата за отмяна е допустима, но защото е подадена срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, т. 5 ГПК от узнаването му – в момента, в който запорното съобщение по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание постановеното осъдително решение, е връчено на работодателя на молителя. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав достига до правния извод, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение