Определение № 285 от 26.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 3175/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби /основна и допълнителна/ на Й. Д. Т. и П. Д. Т., двамата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, против решение № 37 от 23.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 126/2018 г. на АС – Бургас. С него, след отмяна на решение № 19 от 27.03.2018 г. по гр.д.№ 188/2017 г. на ОС – Сливен, е уважен предявеният от ТОПЛИВО – 2 ЕООД [населено място] иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на брачен договор, сключен на 26.08.2016 г. между ответниците – настоящи касатори, в частта, с която е приет режим на разделност и в еднолична собственост на П. Д. Т. са поставени конкретно описани недвижими имоти, придобити в СИО. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, за което са изложени подробни доводи. Въз основа на тях се моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен или делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Претендират се разноски. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, приложено към първата жалба, касаторите се позовават на основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/ Намира ли приложение защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия; 2/ Дали правото на отменителен иск по чл.135 ЗЗД на цедента преминава в цесионера, независимо от това, дали атакуваната като относително недействителна разпоредителна сделка е сключена преди самата цесия и нейното съобщаване на длъжника; 3/ Може ли въззивният съд, с оглед принципите на служебното начало и установяване на истината – чл.7 и чл.10 ГПК – да обоснове своите изводи въз основа на документи, изискани от него след приключване на устните състезания и даване ход по съществото на спора – в срока за произнасяне, без да даде на страните възможност да се запознаят с тези документи и да направят доказателствени искания въз основа на тях. Сочи се практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи. Ответникът по касация ТОПЛИВО – 2 ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с писмени отговори в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационните жалби, както и на искането за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното: Допустимостта на касационните жалби е преценена в определение № 191/07.06.2019 г. по настоящото дело. Производството по същото е спирано двукратно по чл.292 ГПК, до приключване на тълкувателни производства, съответно по тълк. дело № 2/2017 г. /във връзка с първия правен въпрос/ и по тълк. дело № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС /във връзка с втория въпрос/, образувани поради противоречива практика на отделни състави на ВКС, с цел нейното уеднаквяване. С Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД е приложима и по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия, а с Тълкувателно решение № 2/26.03.2021 г. по тълк.д.№ 2/2019 г. е постановено, че цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането. В конкретния случай въззивният съд е разрешил посочените спорни въпроси /от значение за резултата по делото, т.к. отв. Й. Т. е бил поръчител по договори за банков кредит, а ищецът ТОПЛИВО – 2 ЕООД е придобил вземанията на банката по същите договори след проведено от последната заповедно производство по чл.417 ГПК/, в съответствие с правилната практика и съобразно дадените впоследствие задължителни указания по приложението на материалния закон. Предвид изложеното, по отношение на първите два въпроса не е налице поддържаното допълнително основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по тях касационно обжалване не следва да се допуска. Третият въпрос няма значение за изхода от спора, поради което и не удовлетворява общото селективно основание на чл.280 ал.1 ГПК. Установява се от данните по делото, че след даване ход на устните състезания съдът служебно е изискал за справка два броя дела на Районен съд – Ямбол: ч.гр.д.№ 2609/2016 г. и ч.гр.д.№ 2610/2016 г., по които са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи за солидарно осъждане на КЕРАМИЧНА КЪЩА СТРАЛДЖА ООД и Й. Д. Т. да заплатят на БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД дължими суми по 2 договора за банков кредит /цедираните вземания/. Въз основа на направената служебна справка въззивният съд е приел, че уведомлението на банката за обявената предсрочна изискуемост е било връчено на отв. Т. на 22.08.2016 г., от която дата вземанията срещу него са станали изискуеми. Горните обстоятелства, констатирани от съда след даване ход на делото по същество, са без значение за предмета на спора, по следните съображения: Възникването на вземанията не е идентично с изискуемостта на вземанията, нито ищецът е твърдял подобно нещо в исковата си молба, поради което моментът на обявяването на предсрочната изискуемост, съобразено по посочения начин от съда, се преценява като ирелевантно за изхода от спора. Такъв спорен предмет не е въведен и от ответниците – техните възражения, направени с отговора на исковата молба, са следните: че ищецът не е придобил качеството на кредитор преди извършване на атакуваната разпоредителна сделка от 26.08.2016 г., т.к. е закупил вземанията по-късно /на 10.10.2016 г./; че сключването на брачния договор не осуетява и не затруднява удовлетворяването на кредитора, с оглед дадените обезпечения по кредитите от главния длъжник - КЕРАМИЧНА КЪЩА СТРАЛДЖА ООД; че Й. Д. Т. е само поръчител по същите; както и че вземанията са погасени в изпълнително производство. За да има значение за обжалвания резултат и съответно да отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, правният въпрос следва да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил решаващата правна воля на съда, като липсата на което и да е от двете условия е достатъчна, за да се приеме, че не е налице общото основание на закона за достъп до касация. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение