Определение № 926 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4424/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М. против решение № 287/05.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 233/2025 г. от ІІІ-ти състав на Окръжен съд – София. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, с което е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ. Съдът е приел, че основната причина за общата продължителност на производството пред СГС през процесния по настоящото дело период е обстоятелството, че за времето от 09.10.2019 г. /датата на предоставяне на правна помощ на ищеца/ до 30.12.2021 г. /датата на назначаване на последния определен от САК адвокат по реда на ЗПП/ не е било възможно да бъдат изпълнени дадените на ищеца указания за отстраняване на нередовности на исковата молба поради липса на адвокат, който да поеме защитата на ищеца по реда на ЗПП. Видно от преписа от делото, за този период от 2 години, 2 месеца и 21 дни, служебният адвокат на ищеца е бил заменен общо десет пъти, като актовете на съда за назначаване, освобождаване и изпращане на искания до САК за определяне на други адвокати по реда на ЗПП са постановени изцяло своевременно. Своевременни са и действията на съда по връчване на назначените адвокати на преписи от книжата по делото, включително указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба. В исковата си молба ищецът е посочил, че иска от съда, при възможност да му бъде назначен за служебен адвокат адв. Г. И. от САК и същата е била назначена от съда, но тя също не е поела защитата на ищеца. Предвид необходимостта от осигуряване на правна помощ на ищеца, както и броя на извършените замени на определените от адвокатската колегия адвокати – десет, от които само една е предприета при липса на обективни причини /поради бездействие на адвоката/ и СГС е уведомил за това адвокатската колегия – съдът е приел, че липсата на процесуални действия по разглеждане по същество на делото през периода от 2 години, 2 месеца и 21 дни считано от 09.10.2019 г. до 30.12.2021г. се явява оправдана от необходимостта държавата да осигури и гарантира на ищеца правото му на достъп до правосъдие. Прието е, че ответникът СГС не отговаря за забава за периода от време, през който делото е било висящо пред САС и ВКС по подадената от ищеца частна жалба /от м.02.2022г. до 18.07.2022г./. Като краен извод е прието, че е недоказано правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на процесното гражданско дело да е било нарушено. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, като се твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – произнасяне по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че решението е очевидно неправилно – основание по чл.280, ал.2 ГПК. В изложението се твърди, че съдът неправилно е приел, че действията по назначаване на особен представител на ищеца и продължителността във връзка с тези действия не следва да се считат като относими към необоснованото забавяне на производството са неправилни. Тези доводи се излагат във връзка с твърденията на ищеца за неправилност на постановеното съдебно решение, но не се поставя правен въпрос в тази насока. Освен това, съдът не се е отклонил от съдебната практика, съгласно която действия или бездействия / в случая на особени представители – десет на брой/ на трети лица, извън съдебни органи, не води до ангажиране на отговорността по чл.2б ЗОДОВ. Не се сочат конкретни факти и обстоятелства, както и изводи на съда, които да обосновават наличието на очевидна неправилност на решението, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на СГС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Водим от горното, състав на ВКС