Определение № 4418 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. З., чрез адв. З. Г. Г. от САК, срещу определение № 1706/01.07.2022 г. постановено по в.ч.гр.д. № 1818/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №260002/21.01.2022 г. постановено по гр.д. № 37/2020 г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил, с което на основание чл.129 ал.3 ГПК е прекратено производството по делото. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че основният мотив на въззивният съд бил, че Община Дупница не била надлежен ответник по предявения иск. В допълнително представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 вр чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване страната сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да е посочен процесуалноправен или материално правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено първостепенното определение, с което на основание чл.129 ал.3 ГПК е върната искова молба и е прекратено производството по делото по предявения от касатора против Община Дупница осъдителен иск за сумата от 30 000 лв. - обезщетение за невъзстановена по реда на земеделската реституция земя от 6956 кв.м. /попадащи в урбанизирана територия, в терена на „Рила Автотранспорт”ЕООД, за които не е налице възможност за реалното възстановяване предвид чл. 10б от ЗСПЗЗ/, находяща се в м. „Градските“, землището на [населено място], представляваща част от 45 дка, която преди кооперирането е била собственост на нейния наследодател Л. Г. З.. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд, преди да върне исковата молба /в изпълнение на указания дадени с определение по ч.гр.д. №1172/2021 г. от Софийски апелативен съд/ е оставил без движение исковата молба и указал на ищцата в едноседмичен срок да отстрани нейните нередовности: да индивидуализира имота; да посочи освен номера и годината на преписката и органа, който е реституирал имота; да посочи фактическите основания, на които се иска присъждане на обезщетение от ответната община /с оглед установяване на наличието на правен интерес от предявяване на иска за парично обезщетение срещу този ответник, при наличие на данни по делото за неприключила административна преписка с предмет обезщетяване на ищцата с поименни компенсаторни бонове, респективно за обезщетяване по административен ред, по процедура уредена в ЗСПЗЗ/. Приел е, че ищцата не е изпълнила указанията в дадения й срок, което е обусловило връщане на исковата й молба и прекратяване на производството по делото. Посочено е също, че на наследниците на Л. З. са били възстановени имоти с площ от 45 декара, като такъв с площ от 6 956 кв.м. /част от реституираните/ е бил застроен и попадал в терена на „Рила Автотранспорт“ ЕООД, но дружеството след проведено производство по ликвидация било заличено в търговския регистър, и Община Дупница не е надлежна страна по предявения иск. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. По смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с въззивното решение. Без касаторът да постави въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд би могъл само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора, но не изцяло да го изведе от посочените в касационната жалба факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Възпроизвеждането на текста на тази процесуалноправна норма в изложението, не е основание за допускане на касационното обжалване. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение