Определение № 3888 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4377/2023 г.

ВКСIV гражданско отделение13.08.2024 г.докладчик Йорданов

Диспозитив

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 137/17.07.2023 г. по в.гр.д. № 88/2023 г. на Варненския апелативен съд. Осъжда М. Р. Д. и С. Р. П. да заплатят на И. П. И. и И. Г. И. сумата 1 000 (хиляда) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано e по касационна жалба на М. Р. Д. и С. Р. П. срещу въззивно решение № 137/17.07.2023 г. по в.гр.д. № 88/2023 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу И. П. И. и И. Г. И. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот – апартамент в гр. Варна срещу задължение за издръжка и гледане, за който е съставен нотариален акт от 2011 г.. Ответниците по касационната жалба И. П. И. и И. Г. И. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежни страни в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За мотивите на въззивния съд: Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на М. Р. Д. и С. Р. П.. С допълнителна въззивна жалба (на Д. и П.) са наведени доводи за недопустимост на първоинстанционното решение: че съдът не изпълнил задължението си служебно да следи за нищожността на процесния договор по ТР № 1/2020 на ОСГТК на ВКС, т.к. нотариалният акт не е подписан от продавача (прехвърлителя), което прави нотариалното действие нищожно съгласно чл.576 вр. чл.580, т.6 ГПК. Въззивният съд е приел, че тези доводи не са преклудирани. Валидността на процесния договор е обстоятелство, относимо към съществото на спора, но не и обуславящо процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и към допустимостта на първоинстанционното решение. Твърденията на кредитора (ищците) за неизпълнението на договора от насрещната страна и в същото време за недействителност на сделката не изключват правния интерес от воденето на иск за развалянето му по чл.87, ал.3 ЗЗД, както и правния интерес от предявяване на иск за прогласяване на тази недействителност, респ. за въвеждане на твърдения за това в друг спор. По съществото на спора по въведените оплаквания въззивният съд е приел следното: Видно от представения с исковата молба препис от нотариалния акт, както и от приетите във въззивната инстанция заверени преписи от същия, находящи се в Службата по вписванията и в архива на нотариуса, изповядал сделката, във всички от тях липсва подпис на прехвърлителката. Налице е само собственоръчно изписване на трите и имена. Няма спор, а това се установява и от приетите пред първоинстанционния съд амбулаторни листи и епикризи, че прехвърлителката не се е подписвала с трите си имена, а е имала собствен подпис (параф). Следователно твърдението за нарушение на разпоредбата на чл.580, т.6 ГПК е основателно, което на основание чл.576 ГПК води до нищожност на нотариалното действие. Това има за последица и нищожността на извършената с него сделка поради неспазена форма, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Този порок е виден от самата сделка, поради което и съгласно разясненията на ТР № 1/2020 на ОСГТК на ВКС следва да бъде съобразен от съда, независимо от това дали е въведен като възражение от заинтересованата по делото страна. В случая се претендират последици от неизпълнение на сключена между наследодателката на въззивниците (от една страна) и въззимаемите (от друга страна) сделка. Няма спор, че за да възникне задължение на която и да е от страните по сделката, респ. правото на изправната страна да иска нейното разваляне поради виновното и неизпълнение от насрещната страна, същата трябва да е действителна. Нищожният договор не поражда целените правни последици, поради което отговорност за неизпълнение не може да възникне. И такъв договор подлежи на разваляне. Тази нищожност обуславя и извода за неоснователност на предявения иск поради липса на възникнало задължение за издръжка и гледане, евентуалното неизпълнение на което да обуслови съществуването на потестативното право на въззивниците да искат разваляне на нищожния договор. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателите навеждат доводи, че въззивното решение е недопустимо и че е неправилно. Че въззивният съд е потвърдил недопустимо първоинстанционно решение (жалбоподателите твърдят, че нищожността се отразява на допустимостта), поради което въззивното решение също е недопустимо и неправилно, поради това, че въззивният съд не е обсъдил доводи за неизпълнението на поетото задължение за грижи и издръжка. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят следните правни въпроси, за които твърдят, че осъществяват основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване: 1. Нищожният договор обуславя ли неоснователност на иска за развалянето му или прави такъв иск недопустим? 2. Допустимо ли е въззивно решение, с което се отхвърля недопустим иск за разваляне на нищожен договор при очевидна липса на правен интерес от развалянето му? 3. Десезиран ли е съдът да се произнесе по иск за разваляне на нищожен договор поради неизпълнение, след като страната е направила допълнително възражение за очевидна нищожност, произтичаща пряко от съдържанието и формата на сделката и води ли това до съмнение за недопустимост на решението? Жалбоподателите твърдят, че по тези въпроси въззивният съд е допуснал противоречие с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и с ТР № 1/ 2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора от значение за изхода му? Жалбоподателите твърдят, че по този въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с посочени от тях решения на ВКС по граждански дела 426/14-III; 1413/09-IV и 4297/14- IV, с които е прието, че въззивният съд решава спора по същество, като е длъжен да изложи самостоятелни мотиви, включително собствени изводи по доводите за неправилност. По първите три въпроса: Настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за недопустимост на въззивното решение. Както е приел и въззивният съд, въпросът за нищожността на договора за 3 Актът е постановен на 19.08.2024 издръжка и гледане, съставен във формата на нотариален акт, чието разваляне се иска, няма значение за допустимостта и надлежното упражняване на правото на иск за развалянето на този договор, нито за допустимостта на първоинстанционното и на въззивното решение, а за основателността на разглеждания иск (отнася се до съществото на спора, обуславя основателността или неоснователността на иска). Разгледаният иск не е недопустим. Следователно и наведените доводи за нищожност не са десезирали съда да разгледа иска, който е допустим. По изложените въпроси разрешението на въззивния съд не противоречи на разрешенията в двете посочени тълкувателни решения. Изводите на съда за произнасянето по установения порок са в точно съответствие с приетото в ТР № 1/ 2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал и на което се позовават и жалбоподателите. По четвъртия въпрос: Той е свързан с довод, че не са обсъдени доводи и доказателства за неизпълнението на задълженията по договора от страна на ответниците. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с приетото в посочените решения на ВКС, тъй като въззивният съд е разгледал най-напред доводите (на ищците, които са и въззивни и касационни жалбоподатели) за най-тежкия порок на договора, чието разваляне се иска (доводите представляват правоизключващо възражение) и при извод за тяхната основателност, от който във всички случаи следва извод за неоснователност на иска, въззивният съд не е следвало да обсъжда останалите доводи, изводите по които не биха могли да доведат до различен краен извод за неоснователност на иска. Както беше посочено, изводите на въззивния съд, че за такъв порок следи и служебно са в точно съответствие в приетото с посоченото ТР № 1/ 2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците сумата 1 000 лева разноски за процесуално представителство в настоящото производство съгласно списък на разноски и чието уговаряне и заплащане е отразено и доказано в представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното съдът

Цитирани разпоредби

6