Определение № 4460 от 08.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4883/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 277 от 26.07.2023г. по гр.д. № 67/2023г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 497 от 07.11.2022г. по гр.д. № 693/2022г. на Дупнишки районен съд. С последното е уважен ревандикационен иск на Църковно настоятелство при храм „Свети Великомъченик Георги Победоносец“-гр. Дупница против Д. И. П. за признаване собствеността и предаване владението върху: 112 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес на имота:гр.Д., [улица], целият с площ от 11 463 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за култова, религиозна сграда, комплекс, върху която площ е изграден/поставен ресторант "Дебром", обозначен като сграда с идентификатор **** по КККР, със застроена площ 75 кв.м., граничеща с [улица]. С решението е уважен и иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на описания имот за периода 01.06.2015г. до 09.05.2021г. в размер на 3 154лв. Касационната жалба е подадена от ответника Д. И. П. чрез адв. Д.. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по правните въпроси: 1/ какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото; длъжен ли е съдът да разгледа и обсъди в решението си всички оплаквания и доводи във въззивната жалба; 2/ следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото като им указва непосочването на доказателства за твърдени от тях факти и длъжен ли е съдът да обсъжда доказателствата и защитните тези на страните като гаранция за правилността на съдебния акт; 3/ съществува ли задължение на съда, ако делото не е изяснено от фактическа и правна страна и е направено възражение по този въпрос, да назначи служебно техническа експертиза със задача дали построената в имота сграда, представляваща ресторант, е преместваем обект и дали ще се разруши при преместването й. Посочена е практика на ВКС, в противоречие с която се твърди, че е постановен акта по посочените въпроси. Поддържа се и основанието очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба Църковно настоятелство при храм „Свети Великомъченик Георги Победоносец“-гр.Дупница, чрез пълномощника си адв. З., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба срещу въззивното решение по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Цената на този иск е 3154лв. и според ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в тази част решението не подлежи на касационно обжалване. В останалата част, по иска по чл. 108 ЗС, касационната жалба е допустима. Производството е по ревандикационен иск за реална част от поземлен имот, върху която се намира търговски обект - ресторант. Между страните не спори относно правото на собственост на ищеца върху терена, обект на ревандикация. Спорът е дали ответникът има основание да осъществява фактическа власт върху този терен като разполага върху него търговски обект. Според приложената скица обект на ревандикация е част от ПИ с идентификатор ***, върху която част се намира сграда с идентификатор **** със застроена площ 75 кв.м., ет.1, предназначение: сграда за търговия. Правото на собственост на Църковното настоятелство върху целия поземлен имот, в който се намира Църквата „Св. Великомъченик Георги Победоносец“, се основава на нотариален акт №268 от 03.10.1918г. Върху спорната реална част се намира Ресторант „Дебром“. Според ищеца търговският обект представлява преместваем обект - ламаринен павилион, преустроен през 1999г. в ресторант. Тогава е съставен Акт за узаконяване №13 от 05.04.1999г. относно павилион и пристройка в поземления имот. Като правно основание са посочени чл.162 ЗТСУ и чл.120а ал.1 ППЗТСУ. Актът е на името на Църковното настоятелство, като инвеститор е посочен ЕТ“Е. К.-Дебром“. Същата година е сключен договор за наем между Църковното настоятелство и ЕТ „Т. К.-Дебром“ относно площ от 112 кв.м., който договор е прекратен през 2015г. поради неплащане на наем. С влязло в сила решение от 12.11.2015г. по гр.д.№980/2015г. на Районен съд-Дупница е уважен иск за собственост на Църковното настоятелство против ЕТ“Т. А. - Тед“ като е признато право на собственост на Църквата по отношение на 112 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, върху които е изграден/ поставен ресторант барче -„Дебром“, обозначен в КККР като сграда №**** със застроена площ от 75 кв.м., бр. етажи 1, сграда за търговия и е осъден едноличния търговец да предаде владението. С констативен нотариален акт от 2021г. за собственик на сграда с идентификатор **** е признат Е. Т. К.. Като основание за собствеността е посочена покупко-продажба и преустройство на съществуващ павилион в ресторант.При съставяне на акта е представен Договор за продажба чрез търг на предприятие и обособени части с производствено предназначение, сключен на 01.07.1993г. между община Дупница и КФ“Дебром“ с предмет „търг. обект от IDEXC-кл.122 на Кооп. Пазар“. С нотариален акт за покупко-продажба от 09.05.2021г. Е. Т. К. продава тази сграда на ответника по иска Д. И. П.. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че Църковното настоятелство, което безспорно е собственик на терена, не участва в нито една от сделките; няма данни и за учредено право на строеж за изграждане на сграда по реда на чл.63 ЗС и не се твърди да е било учредено такова. Ето защо, всички сделки касаещи процесния терен, в които собственикът не участва, не могат да му бъдат противопоставени и позоваването от страна на ответника на такива сделки е неоснователно. По отношение вида на павилиона /сградата/ съдът е взел предвид специално изисканото по делото становище на Главния архитект на общината, според което обект „Ресторант“, съществуващ в УПИ ІІ-за православен храм,озеленяване, черковна администрация,магазини и паркинг, кв.78 по регулационния план на [населено място], имот идентификатор*** по КККР, отразен с идентификатор ****, предвид наличните документи и начина на изпълнение, е със статут на преместваемо съоръжение, с характеристики по чл.56, ал.1 ЗУТ във вр. с пар.5, т.80 от ДР на ЗУТ. Това удостоверение не е оспорено от ответника, нито са представени доказателства, които да го опровергават. Въз основа на това съдът е намерил иска за основателен. Счел е за доказано, че в принадлежащ на ищеца недвижим имот ответникът държи търговски обект, т.е. доказано е както правото на собственост на ищеца, така и осъществявано владение от ответника. Твърдението на ответника, че в чуждия имот е придобил сграда - търговски обект, заснет в КК като самостоятелен обект и поради това има право да държи терена, съдът е отрекъл. Поставянето на търговския обект върху терена в случая е станало не по силата на учредено от собственика право на строеж по чл.63, ал.1 ЗС, а по реда на чл.120а, ал.1 ППЗТСУ и представлява преместваем обект по смисъла на пар.5 т.80 ЗУТ. Тук съдът е цитирал определението за такъв обект, дадено в разпоредбата. Посочил е, че по този начин е определен статута на търговския обект в представеното становище, изготвено от Главния архитект на община Дупница. Доказателства за опровергаване на този извод сочещи, че се касае за тухлена или друга конструкция, предвид която не е възможно преместване, а единствено разрушаване на изградени стени и последващото им повторно изграждане, по делото липсват. По-нататък съдът е отговорил на аргументите на ответника, свързани с нанасянето на обекта в кадастралната карта като индиция за това, че представлява самостоятелен обект на собственост. Изтъкнал е, че данните от кадастъра са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. А в случая след като е установено, че държаният в имота на ищеца от ответника търговски обект представлява преместваем обект, то доводът за траен статут на този преместваем обект е несъстоятелен, а данните от кадастъра - очевидно опровергани. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд съдът намира, че такива липсват. Всички формулирани правни въпроси са процесуални и касаят задълженията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото и по-конкретно задължението да мотивира акта си, да обсъди всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, да съдейства на страните за изясняване на делото като им указва непосочването на доказателства за твърдени от тях факти и ако делото не е изяснено от фактическа страна, и при направено съответно възражение - да назначи служебно експертиза. Като въпрос, който подлежи на изясняване чрез техническа експертиза, касаторът е посочил въпросът дали построената в имота сграда, представляваща ресторант, е преместваем обект и дали ще се разруши при преместването й. Именно този въпрос, според касатора, съдът не е обсъдил задълбочено. Не може да се приеме, че тези въпроси в случая запълват общото основание за достъп до касационно обжалване. Съдът е изпълнил надлежно задължението си да обсъди доказателствата и най-вече доводите и защитните тези на страните, като е отговорил подробно на аргументите на ответника по иска. Що се отнася до повдигнатият проблем за статута на търговския обект, съдът е възприел представеното по делото становище на Главния архитект, което е било изискано служебно от него за нуждите на производството и което не е било оспорено от никоя от страните. Нито при приемане на становището от страна на ответника е поискано назначаване на експертиза, нито във въззивната му жалба се съдържа оплакване за процесуално нарушение на първата инстанция в тази насока, нито има довод, че делото е останало непопълнено с доказателства. В тази ситуация за въззивния съд не е възникнало задължение служебно да назначава техническа експертиза, каквото правомощие по принцип той има съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.3. Така че, съдът не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, на която касаторът се позовава. Решение № 43 от 29.05.2019г. по гр.д. № 2463/2018г. на настоящия състав на ІІ г.о., според което при ревандикация на реална част от имот съдът служебно следва да назначи експертиза за определяне прилежащата площ от терена към сградата, която е суперфициарна собственост, е неотносимо към сега разглежданата хипотеза, тъй като в случая суперфициарна собственост на ответника не е установена и именно затова ревандикационният е уважен. Не е налице и соченото основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на съдебен акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, допуснати са нарушения на основополагащи правни принципи, на логически или опитни правила. В обжалвания акт такива тежки нарушения не се съзират. Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата не е направил разноски и такива не му се присъждат. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.