Определение № 50544 от 24.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1618/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, представлявано от юрисконсулт К. А., срещу решение № 395 от 28.03.2022г. по в.гр.д. № 3347/2021г. на Окръжен съд – Пловдив, с което, след отмяна на решение № 2248 от 25.11.2021г. по гр.д. № 6706/2021г. на Районен съд – Пловдив, касаторът е осъден на основание чл.79, ал.1 ЗЗД да възстанови електроснабдяването в имот, съставляващ хотел „Кабана” с ИТН 1663234, находящ се на адрес: [населено място], Пазарджишко шосе, на четири километра от [населено място], ползван от „Куалита” ООД.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като въззивният съд неправилно е кредитирал фактическите обстоятелства по делото, не е вникнал изцяло в предмета на спорното задължение и неправилно е направил опит да приложи разпоредбата на чл.123, ал.1 ЗЕ, вместо приложимата разпоредба на чл.123, ал.7 ЗЕ. Сочи, че за уважаване на предявения иск въззивният съд е приел, че правото да се преустанови подаването на електрическа енергия при неизпълнение на задължения по договор за продажба на електрическа енергия е предоставено на крайния снабдител съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ, но в случая тази хипотеза не е налице, тъй като основанието на издадената фактура е допълнително начислена в изпълнение на разпоредбите на ПИКЕЕ електрическа енергия вследствие на установено пълно или частично неизмерване, която не попада в обхвата на определението продажба на електрическа енергия и издаването на фактурата не е вследствие на договор за продажба на ел.енергия. Намира, че въззивният съд неправилно е приложил практиката на ВКС, тъй като в случая не са налице активни действия по съдебно оспорване от страна на ищеца на издадената фактура. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. При установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството електрическа енергия, кой субект в системата на енергетиката е компетентен да извърши корекция на сметката – операторът на електроразпределителната мрежа или доставчикът на енергия? Касаторът сочи, че по въпроса е налице противоречива съдебна практика, поради което въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

2. Законосъобразно ли е преустановяване на преноса на електрическа енергия до обект от оператора на електроразпределителната мрежа на основание чл.123, ал.3 ЗЕ поради неплащане на издадена фактура с основание допълнително начислена електрическа енергия вследствие на установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството електрическа енергия?

Ответникът по касация „Куалита” ООД, представляван от адв. Р. Д., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че от една страна, поставените въпроси не са обусловили изхода на делото, а от друга страна, решението е постановено в съответствие с формираната съдебна практика. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторката доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно, че ответникът има качеството на оператор на електроразпределителната мрежа, а ищецът – качеството на краен клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване в процесния обект; че след извършена проверка от служители на ответника в процесния обект на потребление, с титуляр на партидата – ищецът, вследствие на установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството електрическа енергия, е била начислена допълнително електрическа енергия за периода 12.07.2020 г. – 08.01.2021 г. на стойност 37 349,86 лв., за което от „Електроразпределение Юг“ ЕАД е била издадена фактура № [ЕГН] от 18.02.2021 г.; че дължимоста на сумата по фактурата е била оспорена от ищеца, като установяването на вземането на ответника за същата е предмет на друго исково производство.

Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че правоотношението по продажба на ел. енергия е възникнало между крайния клиент – ищеца и дружеството – доставчик на електрическа енергия - „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД. Посочил е, че ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по "разпределение на електрическа енергия" на обособена територия, в границите на която се намира и обектът на потребление на ищеца, а снабдяването с електрическа енергия за обектите на тази територия, в т. ч. и процесния, се извършва от друг субект – "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Посочил е, че за преустановяването на достъпа до електроенергия в процесния имот, извършено от него, ответникът се позовава на нормата на чл. 127, ал.7 ЗЕ, но е изтъкнал, че според нея операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, има право да преустанови временно преноса на електрическа енергия към крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договор за пренос на електрическа енергия или за достъп до мрежата, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка с предоставянето на тези услуги. Приел е, че правото да се преустанови подаването на електроенергия при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия съгласно чл.127, ал.1 ЗЕ е предоставено на крайния снабдител, в случая - "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, поради което е намерил, че незаконосъобразно ответникът в качеството му на оператор на мрежата е предприел действия по прекъсването на електрозахранването на процесния обект на потребление.

Въззивният съд е добавил, че по делото липсва спор, че въпреки съдебното оспорване ответното дружество не е възстановило захранването в имота на ищеца, вкл. и до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Позовал се е на съдебната практика /Решение № 303 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4081/2017 г., IV г.о./, според която при оспорването на вземането по съдебен ред, ако преустановяването на захранването е предприето от доставчика, същият няма право да прекъсва електроснабдяването до решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт, с който вземането му е надлежно установено. Поради това е достигнал до извод, че предявеният иск за реално изпълнение - възстановяване на електрозахранването на имота, е основателен.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Първият материалноправен въпрос, отнасящ се до субекта, който е компетентен да извърши корекция на сметката при установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството електрическа енергия, не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е обсъждал този въпрос, а е изложил съображения кой субект има право да преустанови подаването на електроенергия в процесната хипотеза. Поради това въпросът не се явява обуславящ изхода на делото и не може да обоснове допускане на касационен контрол.

Вторият въпрос е обсъждан във въззивното решение, но също не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд действително е приел, че в процесната хипотеза - при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, съгласно чл.127, ал.1 ЗЕ правото да се преустанови подаването на електроенергия е предоставено на крайния снабдител, в случая - "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, а не на ответника в качеството му на оператор на мрежата. Изложил е обаче и съображения, че според установената съдебна практика при оспорването на вземането по съдебен ред, ако преустановяването на захранването е предприето от доставчика, същият няма право да прекъсва електроснабдяването до решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт, с който вземането му е надлежно установено, като е намерил, че в случая въпреки съдебното оспорване ответното дружество не е възстановило захранването в имота на ищеца, вкл. и до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Във връзка с тези съображения на въззивния съд, които, макар и допълнителни, са самостоятелно обосноваващи извода за основателност на предявения иск, въпрос не е поставен. Поради това, доколкото отговорът на поставения въпрос не се явява единствено обуславящ изхода на делото, същият не може да обоснове допускане на касационен контрол.

Представените от касатора с молба вх. № 501961 от 04.04.2023г. решение № 317 от 24.06.2022г. по в.т.д. № 221/2022г. на Апелативен съд – Пловдив и определение № 239 от 29.03.2023г. по т.д. № 2431/2022г. на ВКС, ТК, I т.о. не следва да се обсъждат, тъй като установяват факти, настъпили след приключване на устните състезания във въззивната инстанция, които не могат да бъдат съобразявани от касационната инстанция.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение