Определение № 2791 от 07.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1707/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Г. М. В., чрез адв. П. М., срещу определение № 54/04.02.2025г. по ч.т.д. № 161/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 359/07.10.2024г. за прекратяване на производството по т.д. № 69/2024г. на Окръжен съд – Кърджали. Изразено е несъгласие с приетото от въззивния съд, че не било предявено искане за постановяване на охранителен акт, като в тази връзка се твърди, че многократно ищецът Г. М. В. е подавал молби за определяне на възнаграждението му като ликвидатор, по което получавал отказ от Смолянския окръжен съд. Моли за отмяна на обжалваното определение и за постановяване продължаване на съдпроизводствените действия.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател, позовавайки се на хипотезите на чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК, поставя следните въпроси:

1. Кой е органът, който следва да се произнесе и назначи ликвидатора на търговското дружество при прекратяване на търговското дружество?;

2. Кой е органът, който следва да определи възнаграждението на ликвидатора на прекратено и обявено в ликвидация търговско дружество?;

3. Ако отговорът на въпрос 2 е, че съответният Окръжен съд, назначил ликвидатора, трябва да определи и възнаграждението на ликвидатора, незаконосъобразен ли е отказът му впоследствие да определи възнаграждението на ликвидатора, като с това действие и постановяване на охранителен акт ще отстрани пропуска си по чл.266, ал.5,т.3 ТЗ?;

4. Има ли правен интерес ликвидатора да предяви иск срещу Окръжен съд-Смолян за отстраняване на пропуска да определи възнаграждение на ликвидатора след отказ да постанови охранителен акт и да определи възнаграждението на ликвидатор, назначен от същия съд?

5. Кой е компетентният съд да постанови решение по подадения от ликвидатора установителен иск?

За обосноваване допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК частният касатор сочи решение № 43 от 26.01.2023г. на САС по в.т.д. № 753/2022г., решение № 2063 от 16.10.2018г. на СГС по т.д. № 938/2018г., решение № 1611 от 7.10.2015г. на СГС по т.д. № 5626/2015г. и ТР № 1 от 29.09.2016г. на ВАС и ВКС, а тези по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК са заявени бланкетно.

Твърди се и недопустимост на постановеният от ОС-Кърджали акт, поради липса на компетентност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да потвърди обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска, въззивният съд е констатирал, че подадената до Смолянския окръжен съд искова молба била насочена срещу Смолянски окръжен съд – фирмено отделение; В обстоятелствената й част се сочело, че с решение № 24 от 03.02.2004г.Смолянският окръжен съд прекратил дейността на регистрираното в търговския регистър по ф.д. № 651/1994г. по описа на СмОС търговско дружество „Чамкория“АД; С последващо решение № 397 от 2004г. в регистъра било вписано обявяването на дружеството в ликвидация поради прекратяване на дейността му, а за ликвидатор, без да му се определи възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.266, ал.5,т.3 ТЗ, бил назначен ищецът; Последният в продължение на 20 години добросъвестно изпълнявал задълженията си без да получава възнаграждение и да му се заплащат социални и здравни осигуровки; Бил поискал от Агенцията по вписванията да определи възнаграждението му като ликвидатор, но получил отказ с мотив, че същото следва да се определи от окръжния съд; В тази връзка Смолянският окръжен съд неправомерно лишил ищеца от правото на възнаграждение за времето от постановяване на решение № 397 до 16.02.2024г., възлизащо на 147 709 лв., съответно на средната за страната работна заплата; Отправено е искане да се приеме за установено, че стойността на неправомерното му лишаване от право на възнаграждение като ликвидатор на „Чамкория“АД поради неизпълнение на разпоредбите на чл.266, ал.5,т.3 ТЗ от страна СмОС – фирмено отделение възлиза на 147 709 лв., както и да се установи размера на месечното му възнаграждение до приключване на ликвидацията.

Установено е също така, че след като ищецът е уточнил, че ответник по иска е Смолянският окръжен съд, всички съдии от същия са се отстранили от разглеждането на спора; След процедура по чл.23, ал.3 ГПК определният да разгледа делото Окръжен съд – Кърджали прекратил производството по делото поради липса на правен интерес за ищеца от установяване по исков ред на размера на възнаграждението му като ликвидатор и то по отношение на СмОС, доколкото за последния не съществува задължение да го изплати, нито същото подлежи на изплащане от бюджета на съда; Предявеният срещу Окръжен съд – Смолян иск бил установителен, а не искане да се определи възнаграждение на ищеца като ликвидатор на търговското дружество.

За да приеме за неоснователна частната жалба на ищеца, Апелативен съд- Пловдив е изложил, че безспорно в случая между ищеца и СмОС липсва спор за съществуването на правото, предмет на исковата претенция; Не соченият в исковата молба ответник е лицето, засегнато от упражняването на правото, ако се приеме, че то съществува. Споделен е и изводът на първоинстанционния съд, че от съдържанието на исковата молба не може да се направи извод, че с нея е отправено искане до СмОС в качеството му на орган, постановяващ охранителен акт, да определи възнаграждението на ищеца като ликвидатор на „Чамкория“АД. Аргумент в тази посока било и съдържанието на частната жалба, в която също се говорело за предявен срещу съда иск, а не за отправено до него искане да постанови охранителен акт, определящ възнаграждението на В. като ликвидатор.

Настоящият състав намира следното по приложното поле на касационното обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Формулираните от частния касатор въпроси не попадат в обхвата на основния селективен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не съответстват на мотивите на въззивния съдебен акт и правната воля на съда. Решаващ за приетата недопустимост на иска е изводът на съда, че между ищеца и СмОС липсва спор за съществуването на правото, предмет на исковата претенция, и че от съдържанието на исковата молба не може да се направи извод, че с нея е отправено искане до СмОС в качеството му на орган, постановяващ охранителен акт, да определи възнаграждението на ищеца като ликвидатор на „Чамкория“АД. Тоест, според съда, защитата на ищеца е осъществима чрез отправяне на искане до СмОС да определи възнаграждението на ищеца като ликвидатор. Освен това, първите два въпроса нямат характеристиката на правни съгласно дадените с посоченото тълкувателно решение разяснения, доколкото отговорът им се съдържа в закона. Последните три въпроса не са обуславящи, тъй като въззивният съд не е излагал мотиви досежно законосъобразността на вече постановен от съответния окръжен съд отказ да определи възнаграждение на ликвидатор и за правния интерес от ново искане в този смисъл. В тази връзка следва да се посочи, че постановен в охранително производство отказ не препятства подаването на нова молба. С оглед приетата недопустимост на иска, последният въпрос също няма нужното за спора правно значение, като в тази връзка следва да се посочи, че не съществува вероятност определението да е недопустимо на посоченото от частния жалбоподател основание.

Неустановяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание, което да препятства искания достъп до касационно обжалване.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение