Определение № 2432 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2162/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. К., чрез процесуалния си представител адвокат Т. М. от АК – Велинград, срещу решение №460 от 13.12.2024г. по в.гр.д.№712/2024г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение на Велинградски районен съд №294 от 25.07.2024г., постановено по гр.д.№20235210100403 по описа на същия съд за 2023г., с което е осъден М. А. К., ЕГН [ЕГН] на основание чл.109 от ЗС, да преустанови създаденото от него чрез неоснователно и противоправно изкопаване и подкопаване на основите на изградената плътна ограда от север на собствения на С. А. Г., ЕГН [ЕГН] имот, представляващ УПИ *** с площ 630 кв.м., находящ се в [населено място], общ.Велинград, ул. „Р.” № ***, в кв.***, реално състояние на опасност за съществуването на масивната ограда, построена в поземления му имот, като възстанови и насипе, засипе с пръст от земята до основите на масивната ограда и най-малко два метра перпендикулярно от нея по цялото й протежение основите на масивната ограда във вида, в който е съществувала, преди да бъде изкопана и подкопана от ответника. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск бъде отхвърлен със законните последици. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, по въпросите: 1/Следва ли искът по чл.109 от ЗС да бъде уважен, когато се установи, че извършените действия/изкопаване и подкопаване/ създават риск за стабилността на законно изградена ограда, но все още не са довели до нейното реално разрушаване, или е необходимо ищецът да докаже настъпила вреда, за да обоснове ограничаване правото си на собственост; 2/Дали негаторният иск по чл.109 от ЗС може да бъде уважен при наличие на алтернативни причини за нарушение на правото на собственост. Навеждат се доводи за противоречие на въззивното решение с т.3 от ТР №4/2015г. на ВКС по т.д.№4/2015г., решение и определения на тричленни състави на ВКС, ОС – гр.Шумен и ОС – гр.Пловдив. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 от ГПК ответникът по касация С. Г., чрез процесуалния си представител адвокат М. П. от АК – гр.Пазарджик, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въз основа на представените по делото доказателства въззивният съд е приел за установено следното: По делото няма спор, а това се установява от събраните по делото доказателства, че праводателят на ищеца С. А. Г. - А. С. Г./А. С. Г.-по удостоверение за идентичност на Кметство с.Драгиново №671 от 08.05.1992г./, приживе е придобил в собственост по дарение и учредено право на строеж, собствеността върху 1/2 идеална част върху недвижим имот, находящ се в [населено място], обл.Пазарджик, представляващ парцел *** в кв.***по плана на селото с площ от 630кв.м., с реално ползване на западната половина на парцела заедно с учредено право на строеж, да построи по одобрен строително-архитектурен план жилище на 120кв.м. върху същия парцел и да стане изключителен собственик на това жилище. От своя страна ответникът по иска М. А. К. се легитимира като собственик по дарение на 1/2 ид.ч. от УПИ *** – северна граница на имота на ищеца. За изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която е възприето изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че в момента действащия регулационен план на [населено място] /улична и дворищна регулация/ е одобрен със заповед № 11 1289/1982г. на ОНС-гр.Пазарджик, с данни за приложена регулация на УПИ *** в кв.***по плана на селото и без неуредени спорове за имотните граници на двата съседни имот/това се признава изрично от ответника М. К. в отговора си на исковата молба/.Теренът в съседните УПИ *** и УПИ-*** в кв.***по общата им граница, е с видима денивелация с наклон от запад към изток / от дъното на УПИ към улицата/, като предвид извършено геодезическо заснемане, наклонът на терена по общата им регулационна граница е както следва-в УПИ *** в кв.***денивелацията е около 2.18м. и наклона е средно около 7%, а в УПИ *** в кв.***денивелацията е 2.80м и наклона е около 9%.Експертът е установил, че в УПИ *** по общата имотна и регулационна граница с УПИ-*** в кв.***е изградена масивна ограда с плътна част, с височина до 2.20м. от прилежащия терен, като оградата е изпълнена от стоманобетонови ивични основи, стоманобетонови колони, свързани със стоманобетонов пояс. Според експерта, изпълнената масивна ограда представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, поради което за изграждането й е било необходимо наличие на разрешение за строеж по чл.148 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.147 ал.1 т.7 от ЗУТ.На база представените по делото документи и справка в Община Велинград, вещото лице е установило, че процесната ограда е изграждана на три етапа- за всеки етап е издавано отделно разрешение за строеж.Въз основа на извършения на място оглед от вещото лице е установено, че от страна на ответника М. К., същата не е измазана.В средната част /около 18 линейни метра/ от дължината на цялата ограда има отнемане на земна маса, при което частично са оголени и подкопани основите на оградата.Поради отнемането на земна маса под част от основите на оградата, изпълнените ивични основи частично са без опора.Предвид наклонът на прилежащия към оградата терен откъм имота на ответника УПИ-*** в кв.***, след отнемането на земната маса е станал непостоянен.По този начин са създадени условия на определени места да се събира и задържа атмосферна вода и отходна вода от счупена канализационна тръба, като всичко това според експерта представлява предпоставка за нарушаване конструктивната устойчивост на изпълнената масивна ограда.Установени са на място при огледа, наличие на пукнатини по оградата в зоната на частично оголени и подкопани основи, като в същия участък се установява и наклоняване на изпълнената ограда към имота на ответника К..Предвид компрометираната конструктивна устойчивост на масивната ограда, вследствие на частичното оголване и подкопаване на основите й, при евентуално природно бедствие оградата е застрашена от по лесно срутване.За стабилизирането на изпълнената масивна ограда по северната граница на УПИ *** в кв.***, според експерта е необходимо изготвяне на проект, който да даде подробна информация за необходимите укрепителни работи и дейности. По делото е разпитан като свидетел А. В. Н., първи братовчед на ответника М. К., който установява, че е съсобственик заедно с К. на процесния съседен имот, граничещ с този на ищеца С. Г..Знае, че между двата имота има плътна ограда, с дължина над 30метра и височина 2.20м., изградена от ищеца за 7-8г. като от страна на имота на ответника е изкопано точно до оградата, до основите й, даже и частично под основите й, извършено от ответника М. К..Свидетелства, че е виждал как ответника копае и прави такива изкопи/дупки/ от 2019г.-2020г. след построяването на оградата. Пред свидетеля ответникът споделил, че архитект му е дал разрешение да прави дренаж на самата ограда и твърдял, че прави дренаж на оградата защото му идвала вода.Уточнява, че в момента няма вода.Преди изкопаването на дупките също не е имало вода, а само при валежи, която се събира защото е изкопал дупка.Свидетелят не е виждал преди да текат води през имота.Посочва, че погледнато от страната на улицата, оградата има малко лек наклон към имота на ответника и на свидетеля.Когато е била строена оградата такъв наклон не е имало.Същият се е получил след като е започнато да се копаят дупките. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че с действията си ответникът неоснователно е възпрепятствал упражняването на правото на собственост на ищеца върху процесната построена масивна ограда, намираща се изцяло в неговия имот.По начина по който са извършени всички тези действия чрез пряко и непосредствено подкопаване на оградата и отнемане на част от земната маса около и под основата на оградата, факта на изкопаните дупки под и до оградата, установения факт, че основата на оградата в голямата си част стои във въздуха и липсва всякаква опора върху която да стои, което конструктивно като резултат води до пълно дискредитиране здравината и устойчивостта на цялата конструкция, до поява на пукнатини именно в зоните на отнетата земна маса и извършеното подкопаване, водещо до отлепване и падане на поставени върху оградата плочки от изкуствен камък, наличното видимо наклоняване на оградата в резултат на подкопаването в посока към имота на ответника, несъмнено представяла неоснователно фактическо действие, което очевидно надхвърля допустимото ограничение на собствеността и явно противоречи на установения правен режим за ползване на имота и като краен резултат създава реална и непосредствена опасност от самосрутване и саморазрушаване на оградата като обект на правото на собственост и до невъзможност същата да изпълнява присъщите й по закон и по естеството си функции на ограда.Две независими едно от друго, извършени геодезически заснемания са категорични в заключенията си, че построената ограда отговаря на всички законови изисквания, и че същата е построена изцяло в имота на ищеца.Обстоятелството, че до момента оградата все още не се е самосрутила в резултат на посочените неоснователни действия от страна на ответника К., се дължи единствено на начина, метода и материалите, от които тя е изградена. Всички извършени от ответника и описани действия по отделно и в съвкупност имат характер и естество на неоснователни действия, които не само надхвърлят ограниченията на собствеността, но и противоречат на установения правен режим на правото на собственост и пряко водят към резултат за цялостно компрометиране на здравината, надеждността, сигурността на конструкцията на оградата, създават реална опасност същата да се самосрути поради напълно компрометираната стабилност и сигурност на конструкцията на сградата резултат от действията на ответника. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора първи въпрос.В т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т.д.№4/2015г., ОСГК е посочено, че двете задължителни условия за уважаването на иска по чл.109 от ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.В предметния обхват на първата предпоставка попада всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика/мотиви към т.1 на цитираното тълкувателно решение/.Няма изискване ищецът да е претърпял вреда, за да може да защити нарушеното си право на собственост. Вторият поставен въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че единствената причина за създадената реална и непосредствена опасност от разрушаване на процесната ограда, е поведението на ответника. Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал.1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма. Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, предвид следното: Според мотивите към т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, предявяването на иск по чл. 109 от ЗС има за задача да даде защита на правото на собственост на ищеца като се постанови да бъде преустановено упражняваното от ответника неоснователно въздействие върху собствената на ищеца вещ или да бъдат премахнати последиците от него.Предмет на делото е несъществуването на ограничения върху правото на собственост на ищеца, неправомерността на накърненията, установени или поддържани от ответника, както и преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване в положение отпреди нарушението.Когато предявеният негаторен иск съдържа осъдителен петитум, както е в случая, евентуално постановеното осъдително съдебно решение ще подлежи на изпълнение, което налага в диспозитива да бъдат посочени конкретните действия, които ответникът следва да извърши, за да се възстанови състоянието отпреди нарушението. Търсената защита с иска по чл. 109 от ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права.Предмет на преценка от съда с оглед на конкретните установени по делото обстоятелства е дали търсената от ищеца защита съответства по интензитет на нарушението и дали чрез нея ще се постигне преследваната цел.Поради това съдът не е напълно обвързан от формулирания петитум на иска по чл. 109 от ЗС и може да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца/решение № 50110 от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4712/2021 г., II г. о./. При предявен по реда на чл.109 от ЗС иск за възстановяване състоянието на недвижим имот преди извършеното от ответника нарушение, състоянието, в което следва да бъде възстановен обектът, следва да бъде възпроизведено в диспозитива или в скица /схема/, към които диспозитивът препраща.При постановен от първоинстанционния съд диспозитив, в който състоянието, в което сградата следва да бъде възстановено, не е посочено, въззивният съд следва да изслуша съдебно-техническа експертиза, в която това състояние да бъде точно и по-възможност детайлно описано/решение № 60111 от 11.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 923/2021 г., I г. о./. В процесния случай и двете инстанции по същество са изградили своите решаващи изводи на база заключението по допуснатата СТЕ, според което за стабилизирането на изпълнената масивна ограда по северната граница на УПИ *** в кв.***, е необходимо изготвяне на проект, който да даде подробна информация за необходимите укрепителни работи и дейности.Техническа експертиза с такава задача не е била допусната от инстанциите по същество, а е прието, че ответникът следва да бъде осъден да извърши тези действия, които ищецът е посочил в исковата молба.Съображения защо тези действия са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца не са изложени. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение