Определение № 60264 от 17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1284/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. З. и П. Х. И. срещу въззивно решение № 258 от 14.10.2019 г. по гр.д. № 199 /2016 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с което при ново разглеждане на делото 1) е потвърдено решение на Дупнишкия районен съд, с което е уважен иск на М. Д. К. срещу жалбоподателите Д. Х. З. и П. Х. И. по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от дарение на първи жилищен етаж, намалено с 1 /2 ид.ч. и е уважен иск по чл.36 ЗН като М. Д. К. е осъдена да заплати на жалбоподателите Д. Х. З. и П. Х. И. сума в размер на 5 526.75 лева, представляваща стойността на припадащата се част от разполагаемата част от наследството и първоинстанционното решение е отменено в частта, с която М. Д. К. е осъдена да заплати на жалбоподателите Д. Х. З. и П. Х. И. разликата над сумата 5 526.75 лева до сумата 15 030.36 лева и жалбоподателите са осъдени за деловодни разноски. Насрещната страна М. Д. К. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове по чл.30 и чл.36 ЗН, за които не съществува ограничение за касационно обжалване. При първото разглеждане на делото от Върховния касационен съд по гр.д. № 3415 /2015 г. на I г.о. на ВКС касационно обжалване е било допуснато по правните въпроси за формиране на наследствената маса, оценката на извършените дарения, както и по въпроса за приложението на чл.36,ал.2 ЗН, а също и за задължението на въззивния съд да приложи императивни правни норми, съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд е приел, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за разпределението на доказателствената тежест при иск по чл.30 ЗН, решението на въззивния съд не противоречи на съдебната практика, че интерес от установяване на по-голям обем и стойност на наследствена маса чрез включване на друго имущество, освен посоченото от ищеца, има ответникът по този иск, респективно негова е и доказателствената тежест според правилото на чл.154 ГПК. Върховният касационен съд е приел, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за приетото от съда преклудиране на искането да се включи дарението на правото на строеж по нот. акт № ... /69 г. на втория етаж в наследствената маса, тъй като това обстоятелство е било известно на касаторите от друго водено между същите страни дело (определение № 280 /17.04.2012 г. по гр.д. № 57 /2012 г. на ВКС, I г.о.) и те са могли да го заявят в отговора на исковата молба. С решението от 15.04.2016 г. по чл.290 и сл. от ГПК (по гр.д. № 3415 /2015 г. на I г.о. на ВКС), с което е отменил първото въззивно решение, Върховният касационен съд е дал на въззивния съд следните задължителни указания: да се съберат доказателства за състоянието (положението) на имота към момента на дарението, респ. за определяне при такова състояние на имота каква би била стойността му към момента на откриване на наследството, както изисква чл.31 ЗН; при връщането на дарения имот възмездяването на наследника следва да се извърши според цената на имота по време на намаляването – т.е. към настоящия момент (момента на постановяване на решението). При новото разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил указания на ВКС, които не се отнасят до обема и стойността на наследствената маса (по отношение на което не е установена неправилност на отмененото въззивно решение). Въззивният съд е събрал и обсъдил доказателства за състоянието (положението) на имота към момента на дарението и за стойността му в това състояние към момента на откриване на наследството и към настоящия момент (на изготвяне на заключението на СТЕ). В съответствие с приетото от ВКС (в определението му по чл.288 ГПК) въззивният съд е приел, че възражението на ответниците за прихващане с дареното суперфициарно право на надстрояване (на втори жилищен етаж и 1 /2 от тавански етаж), поддържаното и пред него, е преклудирано. В представеното изложение за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателите извеждат различни въпроси. Въпросът кои имоти и вещни права формират наследствената маса на П. З. не е правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК и т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, както твърдят жалбоподателите, а фактически въпрос – за факт с правно значение по делото, на който може да бъде отговорено (да бъде установен) при разглеждане на съществото на спора, което не се извършва в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото. Такъв въпрос не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Процесуалноправни: В случаите, когато докладът на първата инстанция е непълен по отношение на подлежащите на доказване факти, следва ли въззивната инстанция да съобрази относимите за спора доказателства, събрани по инициатива на едната страна, след първото по делото заседание в районния съд и приети също и от въззивния съд? Чие е задължението по чл.30,ал.1 ЗН да се посочат направените в полза на наследника с право на запазена част завети и дарения, с изключени на обичайните дарове? Длъжен ли е наследникът с право на запазена част да посочи и прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове? Длъжна ли е въззивната инстанция да приложи императивната норма по чл.31,предл.2 от ЗН, като включи в наследствената маса всички имоти на наследодателя, станали известни при гледането на делото от въззивния съд? Дали при неправилен доклад – липса на указания до ответника по иска по чл.30 ЗН да сочи и представя доказателства за дарения в полза на ищеца е налице преклузия ? Въпросите са свързани със следните доводи за неправилност на въззивното решение: неправилно е определена масата на наследството, това е довело до неправилност на решението; въззивният съд не е дал на жалбоподателите възможност да сочат и други права /вещи, които се включват наследствената маса (дарение на 1 /2 ид.ч. от право на строеж на втори жилищен етаж); разпоредбите относно формиране на наследствената маса са императивни – въззивният съд следва да отстрани пропуск въпреки липса на довод за пропуск в доклада – указание за обстоятелствата, които подлежат на доказване. Въпросите за разпределението на доказателствената тежест между страните по иска с правно основание чл.30 ЗН и при определяне на обема и стойността на масата по чл.31 ЗН, за преклузията на доказателствените искания и за задълженията на съда при разглеждането на този иск не са обуславящи въззивното решение, постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд, тъй като, както беше посочено по-горе, са поставени при първото касационно обжалване и по отношение на тях Върховният касационен съд в определението си по чл.288 ВКС (по гр.д. № 3415 /2015 г. на I г.о.) е приел, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. При новото разглеждане на делото от въззивния съд обуславящи са били други правни въпроси, определени от Върховния касационен съд и посочени по-горе, до които изведените правни въпроси не се отнасят. От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на ответницата за осъждане на жалбоподателите да и заплатят направените разноски за процесуално представителство в касационното производство в размер на 2000 лева съобразно списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Воден от изложеното настоящият състав