Определение № 648 от 04.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3495/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 407 от 13.06.2013 г. по т.д. № 1828/ 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. в частта, с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, касационната му жалба срещу Решение № 106 от 27.11.2012 г. по т.д.№ 310/2012 г. на Бургаски апелативен съд. Извън предмета на настоящото производство е частната жалба срещу определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК, поради което развитите от частния жалбоподател доводи и оплаквания не подлежат на обсъждане. Изложените оплаквания в частната жалба и в Изложение към същата са по искането за допускане на касационно обжалване - жалбоподателят сочи решените по делото въпроси и подържаните основания за допускане на касационно обжалване и прилага съдебна практика. Частният жалбоподател не излага оплаквания за неправилност на определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 280 ал. 2 ГПК. Ответникът по частната жалба “3 С С. Б.” О. - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че е недопустима частната жалба, тъй като по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС вече се е произнесъл с обжалваното определение, излага и съображения за правилност на определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение, с което са разгледани искове с цена до 10 000 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 106 от 27.11.2012 г. по т.д.№ 310/2012 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени: иск за 10 000 лв. по договор за заем от 22.01.2009 г., със законната лихва и иск за 608.33 лв. - договорна лихва върху главницата за периода 23.01.2009 г. - 22.01.2010 г. Изложени са съображения, че с оглед цената на исковете - до 10000 лв. - решението е изключено от обхвата на подлежащите на касационно обжалване въззивни актове. Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела, а всеки от исковете: за главница по договор за заем и за обезщетение за забавено плащане - е с цена до 10 000 лв. Затова правилно с обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение