Определение № 50134 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3981/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 919 от 12.07.2022 г. по в. гр. д. № 954/2022 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 576 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 4124/2021 г. на Варненския районен съд, с което Б. Б. Р.-К. е осъдена да заплати на И. А. Л. на основание чл.41 ЗС сумата от 6718,60 лв., представляваща средства за ремонт на покрив, фасада и общи части на входа на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], извършен в периода 20.11.2019 г. – 01.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 22.03.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Въззивният съд е приел, че искът е по чл.41 ЗС, тъй като се претендира сума за направени необходими разноски за поддържане на общи части в процесната сграда, притежавана в режим на етажна собственост. Тъй като обектите в сградата са само три, то съгласно чл.3 ЗУЕС правилата на този закон не намират приложение, а за управлението на общите части се прилагат правилата на ЗС.

Прието е, че страните по делото са собственици на самостоятелни обекти в поцесната сграда, в която ищецът е извършил ремонт на покрива, фасадата и други общи части. Спорът е дали извършването на ремонта е било уместно и наложително, както и какви средства са вложени в ремонта.

За да приеме, че ремонтът е бил необходим по смисъла на § 1, т.8 ДР на ЗУЕС и неотложен по смисъла на § 1, т.9 ДР на ЗУЕС, съдът е обсъдил следните доказателства:

• писмо от 04.11.2016 г. на [община] с извършени констатации, че мазилката по фасадата на сградата се рони и падат парчета на тротоара, като съществува опасност от нараняване на пешеходци; тухлената зидария е оголена на места; от корниза на сградата има опадали части, дограмата е прогнила, по покрива има растителност. На собствениците е указано да предприемат незабавно мерки за обезопасяване на тротоара и ремонтиране на компроментираните опасни участъци в двумесечен срок.;

• писмо от 06.06.2019 г. от [община] до Б. Р. – К., като управител на ЕС, в което е посочено, че след извършен оглед е установено, че мазилката по фасадата на сградата е опадала, дограмата на прозорците на първи етаж е прогнила, на места липсват стъкла; по данни на собствениците на втори етаж покривът тече.

• протокол от ОС на собствениците на обекти в сградата от 18.07.2019 г., на което е взето решение да се отстранят течовете на покрива с подмяна на керемиди и подмазване, за което следва да се съберат 150 лв. по равно от собствениците.

• писмо от 21.08.2019 г. от [община] до Б. К. като управител на ЕС, че след извършен оглед на 14.08.2019 г. е установено, че мазилката по фасадата е опадала, покривната конструкция е прогнила, на места има разместени керемиди, в жилището на втори етаж има следи от течове и е предоставен 6 месечен срок за извършване ремонт на покрива.

По въпроса за извършения от ищеца ремонт съдът е обсъдил договор за ремонт на покрив, сключен на 17.10.2019 г. между ищеца и К. К. с подробно описани видове дейности по пера на обща стойност 6635 лв.; договор за ремонт на фасада и покрив на сградата, сключен на 20.11.2019 г. с Г. Д. с конкретно възложени дейности - сваляне на стара олющена мазилка, грундиране, флексова шпакловка с мрежа; измазване, поставяне на изолация, боядисване със силиконова мазилка, реставриране и измазване на фронтони, заздравяване и измазване на бордюр около покрива; обръщане на прозорци, реставриране и измазване на стена, скриване на улуци, поставяне на П. фибран на прозорци, изхвърляне на боклук, на обща стойност за труд и материали 12 695 лв.; касови бонове, фактури за закупени строителни материали.

Прието е, че според разпитаните свидетели фасадата на сградата се е рушала, мазилката е била олющена и подпухнала, на места опадала, покривът е течал, стълбището не е било боядисано. Ремонтът на сградата бил извършен от ищеца през 2019 г. и продължил шест месеца. Старата мазилка била съборена, поставена била изолация, шпакловка с поставяне на мрежи, мазилка, била сменена дъсчената обвивка на покрива с нови дъски и ново нареждане на цигли, във вътрешния коридор била направена шпакловка, подменена била входната врата, поправена била дограмата на първия етаж; бил направен ремонт и на стълбището - петната от течове били шпакловани и боядисани. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите на ответницата в частта, касаеща състоянието на покрива на сградата преди извършване на ремонта - че е било необходимо само подмяна на няколко керемиди и че ремонтът е можело да се извърши за сумата от 150 лв. Изложени са съображения, че в тази част показанията им не почиват на преки лични възприятия и не се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства.

Прието е, че съгласно заключенията на първоначалната и повторната СТЕ, строителните работи, които са извършени на покрива, фасадите и коридора, етажното стълбище и входната врата на сградата, са били необходими за поддържането и възстановяването им, за качеството на живот на обитателите в сградата и за удължаване на експлоатационната й годност. Според експертизите строителните дейности, съгласно представените по делото договори за ремонти, са изпълнени на място. По въпроса за стойността на ремонта съдът е кредитирал заключението на повторната експертиза относно обема на извършените СМР, както и че същите представляват неотложен и необходим ремонт, с изключение на полагането на изолация на цялата сграда, смяна на входна врата и боядисване на дворна метална врата на обща стойност 3824, 78 лв. Стойността на вложените труд и материали за неотложния и необходим ремонт е 25 242, 46 лв., която сума е заплатена изцяло от ищеца.

Приети са за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи, че процесната сграда има временен статут, поради което не подлежи на ремонт. Посочено е, че не се установява сградата да подлежи на събаряне. Обстоятелството, че по план за имота е предвидено ново застрояване, не влияе върху статута на изградената сграда и не я прави с „временен статут“. Липсата на съгласие между отделните собственици в сградата относно ново застрояване в парцела, както и желанието и предприемането на действия от страна на част от собствениците за сключване на договори със строители за изграждане на нова сграда, също не може да обоснове извод за промяна в статута на сградата или за наличие на пречка за извършване на ремонт за запазване и поддържането й. Прието е също, че от доказателствата по делото не се установяват твърденията на въззивницата, че извършеният ремонт представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ.

И на последно място – прието е, че доколкото ответницата Б. К. притежава 26, 6163% ид. ч. от общите части на сградата, тя следва да заплати на ищеца припадащата й се сума от 6718,60 лв.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Б. Б. Р. – К..

Жалбоподателката счита, че съдът неправилно е квалифицирал иска по чл.41 ЗС, тъй като не се касае за необходими разноски, а за луксозен ремонт, направен без решение на ОС на ЕС и при явно противопоставяне по смисъла на § 53, ал.2 ЗИДЗУТ. Реално в сградата били извършени следните дейности: сваляне на дървената ламперия на покрива и замяната с нова; частична замяна на греди и замяната им с нови; укрепване на стари греди с нови; поставена хидроизолация, нови цигли и нови капаци, улуци, улами, калкани, обличане на капандура с ламарина, борд, обшивка и подмазване на комини; в банята – монтиране на метални греди на пода и бетониране; по фасадата – реставриране и замазване на фронтони, заздравяване и измазване на бордюри около покрива, реставриране и измазване на стена – северна част; поставяне на изолация от стиропор и измазване, П. фибран на прозорци. Позовава се на взетото решение на етажната собственост, че ремонтът следва да се ограничи до сумата от 150 лв. Излага довод, че правилата за управление на етажната собственост по глава IV ЗС и за начина на отмяна на решенията на ОС и за реда, по който те се изпълняват, са отменени с влизане в сила на ЗУЕС. За извършването на ремонти и реконструкция в сградата били приложими правилата на чл.11, ал.1, т.8, т.9 и т.10, б.“а“ и „в“ ЗУЕС, приложими били и разпоредбите на чл.48, ал.1, ал.3 и ал.6 ЗУЕС. В изложението към жалбата сочи, че според нея искът не е по чл.41 ЗС, а по ЗУЕС.

Неправилен бил изводът, че дейностите, предмет на този иск, представляват неотложен и необходим ремонт. Била извършена реконструкция по смисъла на ЗУТ: възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата. Ремонтът можел да се квалифицира и като основен ремонт по смисъла на § 5, т.42 от ДР на ЗУТ. И в двата случая обаче за подобни дейности се изисквало строително разрешение, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „г“, вр. чл.148, ал.1 ЗУТ, т.е. не се е касаело за текущ ремонт, за който строително разрешение не се изисква. Ищецът се снабдил само с „План за безопасност и здраве“ и „Временна организация и безопасност на движението“, но не и със строително разрешение. Съдът неправилно отказал на жалбоподателката допускане на експертиза с вещо лице инженер-конструктор, която да установи характера на ремонта. Този въпрос бил от значение за квалификацията на иска, както и за преценката дали се касае за неотложен ремонт и дали той е уместен. От значение за изхода на делото било и обстоятелството, че процесната сграда е с временен статут и недобросъвестният собственик не можел да търси обезщетение за извършен от него ремонт, за който се изисквало разрешение за строеж. Развито е и оплакване, че представените по делото писмени доказателства – стокови разписки, фактури и касови бонове, не установяват вложени от ищеца средства за ремонт на процесната сграда.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставят се следните въпроси:

1.1. Когато ищецът или първоинстанционният съд са дали неправилна правна квалификация на предявения иск, следва ли въззивният съд да отхвърли иска само на това основание, или следва да го разгледа и да се произнесе по него, като му даде правилната правна квалификация, съответстваща на фактическите твърдения на ищеца и на установеното по делото по иск за присъждане на обезщетение за подобрения;

1.2. Кои са приложимите правни норми при уреждане на отношенията между етажните собственици, породени от извършени само от част от тях необходими разноски за поддържане и/или възстановяване на общите части или полезни разноски за подобряване на общите части на сградата;

1.3. Кой е приложимият закон при претенцията за остойностяване на разноски, направени от етажен собственик по поддържането и подобряването на общи части в имот етажна собственост;

2. Кой е приложимият закон, определящ правилата за определяне на етажната собственост и за начина на отмяна решенията на Общото събрание и за реда, по който те се изпълняват, предвид обстоятелството, че процесната сграда е вписана в Регистъра на сградите или отделните входове в режим на етажна собственост при район „О.“, [община], под рег. № 194 от 06.11.2009 г.; валидно ли е проведеното на 18.07.2019 г. ОС на ЕС с влязло в сила решение и има ли обратна сила чл.3 ЗУЕС /изм., ДВ, бр.57/2011 г./;

3. Относно задължението на съда да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, за да признае или да отрече претендираните права на насрещните страни. За задължението на съда да обсъди също доводите на страните, които имат значение за решението по делото.

Ответникът в производството И. А. Л. оспорва жалбата. Счита, че не са налице поддържаните основания за допускането й до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по граждански иск с цена над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.

Въпроси № 1.1; 1.2; 1.3 са за квалификацията на предявения иск. Те са поставени поради виждането на жалбоподателката, че квалификацията на иска не е по чл.41 ЗС, тъй като не се касае за необходим, а за луксозен ремонт на общи части, който е извършен при противопоставяне на останалите етажни собственици и затова възстановяването на вложените средства не е дължимо от тях.

По тези въпроси не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил решението си в унисон с посочената от жалбоподателката практика на ВКС - решение № 160 от 5.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 948/2019 г., I г. о.; решение № 238 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2012 г., IV г. о., решение № 85 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2014 г., II г. о. и решение № 228 от 13.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5571/2015 г., III г. о.

Според тази практика отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, според което всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Решението на общото събрание определя базата, на която следва да се определи размерът на припадащата се част от възникналото парично задължение за полезни разноски. Ако някой от етажните собственици подобри общи части без да е взето решение на общото събрание и без съгласието на останалите етажни собственици, но с тяхното знание и непротивопоставяне, може да претендира, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, припадащите им се части от направените полезни разноски до размера на обогатяването им и то ако работата е предприета уместно, а ако общите части са подобрени против волята на останалите етажни собственици, последните ще отговарят на основание чл. 59 ЗЗД.

Изводът, който произтича от даденото по-горе обобщение на практиката на ВКС, е че когато се касае за необходим ремонт на общи части на сграда в режим на етажна собственост, той може да се извърши и без решение на ОС на ЕС. Когато пък в етажната собственост има до три самостоятелни обекта – чл.3 ЗУЕС, който препраща към чл.32 ЗС, общата вещ се управлява съгласно решението на собствениците, които притежават повече от половината от собствеността, т.е. в този случай не се прилагат правилата на ЗУЕС за управление на общите части и по-конкретно правилата за свикване на ОС на ЕС, за вземане на решения от общото събрание и за обжалването им – това изрично е посочено в решение № 238 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2012 г., IV г. о. Само когато се касае за извършени подобрения на общи части, квалификацията на иска ще бъде по чл.61, ал.2 или чл.59 ЗЗД, в случай че те са направени без взето решение на ОС на ЕС.

В настоящия случай въззивният съд е изложил подробни мотиви защо счита, че предмет на делото е претенция за сума, представляваща припадаща се на ответницата част от средства за извършен от ищеца необходим ремонт на общите части. В съответствие с тези мотиви и посочената по-горе практика на ВКС съдът е квалифицирал иска по чл.41 ЗС, поради което не може да се приеме, че в случая е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите три въпроса. Дадената от съда квалификация съответства и на данните по делото за състоянието на сградата преди ремонта и двукратно дадените от общината предписания за нейното обезопасяване и ремонт на компроментираните опасни участъци по фасадата, както и на покрива, както и на заключенията на вещите лице, че се касае за необходим ремонт. Само с подмяната на няколко керемиди при стойност на такъв ремонт от 150 лв. това очевидно не е могло да стане. Но дори да се касае за извършени полезни разноски във връзка с общите части и съответстващата правна квалификация на иска по чл.61, ал.2 или ал.3 ЗЗД, крайният резултат е същият, тъй като и в този случай ще се ангажира отговорността на ответницата за припадащата й се част от този ремонт, който ще бъде остойностен по същия начин, според реалната стойност на ремонта, след като тя е по-ниска от увеличената стойност на сградата.

Изцяло неотносима към спора по настоящото дело е другата практика на ВКС, която жалбоподателката е свързала с първите три въпроса – т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, решение № 242 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3664/2015 г., I г. о., решение № 406 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о. и др., които сочат, че когато ищецът или първоинстанционният съд са дали неправилна правна квалификация на предявения иск, въззивният съд следва да даде правилната квалификация и да разгледа иска. В настоящия случай такава необходимост от промяна на дадената от първата инстанция квалификация на иска по чл.41 ЗС не се е налагала.

Въпрос № 2 е поставен поради виждането на жалбоподателката, че квалификацията на иска не е по чл.41 ЗС, а по ЗУЕС, без обаче да уточнява кой точно текст от втория закон има предвид. Въпросът е отново за правната квалификация на предявения иск и за него важи казаното по-горе. Обстоятелството, че процесната сграда е в режим на етажна собственост, по никакъв начин не променя правната квалификация на иска. В случая определяща е разпоредбата на чл.3 ЗУЕС, която въззивният съд е отчел. Но дори сградата да беше извън обхвата на този текст, квалификацията на иска щеше да е същата. ЗУЕС не урежда пряко материалноправните предпоставки на иск на етажен собственик срещу останалите етажни собственици за припадащата им се част от средствата за извършен необходим ремонт на общи части. В чл.48, ал.6 ЗУЕС се сочи само, че такъв ремонт може да бъде извършен и без решение на ОС на ЕС, като разходите се възстановяват или прихващат с решение на ОС, а чл.48, ал.7 сочи, че ако разходите за ремонт не бъдат възстановени по реда на ал.6, за дължимите суми може да се води иск. Материалноправното задължение на останалите етажни собственици да възстановят припадащата им се част от средствата за ремонт на общите части произтича от разпоредбата на чл.41 ЗС.

Въпрос № 3 е свързан с виждането на жалбоподателката, че съдът неоснователно отказал да допусне експертиза с вещо лице инженер конструктор, което да установи какви конкретно СМР са извършени по сградата, дали те са увеличили нейната носимоспособност, устойчивост на атмосферни влияния и трайност, което било от значение за определяне на вида на строежа и дали разноските са били необходими и уместни, както и че било пренебрегнато възражението за липсата на доказателствена стойност на касовите бонове, стоковите разписки и др. документи, представени от ищеца. По този въпрос въззивното решение също не влиза в противоречие с посочената практика на ВС и ВКС – т.3 на ППВС № 1/13.07.1953 г.; ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г. и т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В съответствие с посочената практика въззивното решение е основано на съвкупна преценка на писмените и гласните доказателства, както и на основното и повторно заключение на технически експертизи, извършени от две различни вещи лица, които са установили, че претенциите за извършени СМР, описани в исковата молба и в договорите със строителите, съответстват на дейностите, констатирани при огледа, и че извършените СМР са били необходими за поддържането и възстановяването на покрива, фасадата, коридора и етажното стълбище във връзка с подобряване качеството на живот на обитателите на жилищната сграда, както и за удължаване на нейната експлоатационна годност.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК, тъй като от прочита му не личат груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика. Затова касационното обжалване не може да се допусне и на това основание.

При този изход на делото на ответника по касация И. А. Л. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 700 лв. по договор за правна защита и съдействие от 29.09.2022 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,