Определение № 1058 от 29.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор С. Ц., чрез процесуален представител адвокат Е. Д. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 04.01.2013 г. по в. гр. дело № 2497/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 27.05.2011 г. по гр. дело № 24433/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 З.. и вместо това са отхвърлени предявените от [фирма] против Р. М. Б. искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 155 З.. и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Р. М. Б. дължи на [фирма] [населено място] сумата 3549,29 лв. главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за периода м.01.2007г. - м.04.2008г. за топлоснабден имот находящ се на [улица], вх. 1, ап. 3, район О., [населено място], аб. № 5864, и за сумата 915,25 лв. лихва за забава в изплащането на главницата за периода 01.03.2007г. -16.12.2009г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 415 ГПК по гр. дело № 1727/2010 г. на Софийски районен съд и потвърдил решението в останалата му част за отхвърляне на исковете до пълния предявен размер 11291,93 лв. по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и за периода м. 11.1997г. - м.12.2006г. и иска по чл. 86 ЗЗД за разликата до пълния размер 6568,35 лв. Решението е постановено с участието на трето лице помагач [фирма] [населено място]. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд е приложил неправилно § 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, според който „ подребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползувател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответницата Р. М. Б. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан спор по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД намира, че касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното решение съдът е приел, че ищецът не е доказал качеството на ответницата „потребител на топлинна енергия”, поради липса на данни на нейно име ищецът да е открил служебно партида по реда на чл. 64, ал. 5 Общите условия от 2008 г., поради което искът за главното вземане е останал недоказан по основание относно правопораждащите за вземането факти. Неоснователността на главния иск е възприета като основание за неоснователност на и на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД. Поставеният в изложението правен въпрос по приложението на § 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, уреждащ правоотношението по доставка на топлинна енергия, дефиниращ „ползувател на топлинна енергия за битови нужди” е относим към решаващите изводи на съда за отхвърлянето на иска, с които съдът е отрекъл това качеството на ответницата, което налага да се допусне касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателят не представя съдебна практика по поставения правен въпрос. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.